Решение № 642 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13283/2012 г.

Решение № 642 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13283/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атче Хюсеин Назиф от с. Тодорово, Разградска област, срещу решение № 39 от 24.09.2012 г. по адм. дело № 98/2012 г. на Административен съд - Разград. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение Разградският административен съд е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка Атче Хюсеин Назиф срещу заповед № РД 01/0088 от 15.05.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Исперих, с която на основание чл. 14а, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) е задължена да възстанови недобросъвестно получена от нея целева помощ за отопление, отпусната й със заповед № СП-01-2321 от 14.10.2009 г. в размер на 276,15 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че с подадена от нея молба-декларация вх. № СП-01-2321 от 29.09.2009 г. жалбоподателката е поискала целева помощ за отопление, но в т. Х (или в графа Х) невярно е декларирала, че не е прехвърляла "чрез договор за дарение собствеността върху жилищен или вилен имот през последните 5 години", а при направена през 2011 г. проверка било установено, че на 15.08.2008 г. е дарила на своя син Назиф Мехмед Назиф собствените й 4/6 ид. части от поземлен имот (дворно място) в с. Тодорово, ведно с построените в него жилищна сграда, гараж и друга второстепенна постройка. В хода на първоинстанционното производство и сега с касационната жалба Атче Хюсеин Назиф не оспорва това обстоятелство, релевантно за правото й на социално подпомагане, но заявява: "Не съм запозната със съдържанието на молба-декларацията, нямаше преводач, а аз не говоря български език и съм неграмотна, предвид възрастта ми и здравословното ми състояние никой не е сметнал за необходимост да ме запознае с подробностите по измененията в правилници и наредби, служителите от Социално подпомагане гр. Исперих попълниха молбите ми и ми посочиха къде да подпиша (...) след като предоставя документа си за самоличност на служителя те в случая разполагат с всички мои данни и ми попълват документите в кметството на с. Тодорово (...) При провеждането на социалната анкета и изготвянето на социалния доклад, социалните работници не са ми изяснили каквито и да било обстоятелства, следователно не са и сметнали за нужно да ме информират за измененията на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП влязло в законна сила от 09.04.2010 г., т.е. те в случая са затаили важни подробности по измененията и респективно след незнание и неразбиране на горепосоченото съм в позиция на безпомощност, манипулираност и дори съзнателно поставена в умишлена заблуда възрастна жена, която несъзнателно се оказвам в положение чрез доверие и наивност освен неграмотността си, че следва да понесе нечие непрофесионално отношение некомпетентност освен допуснатите им пропуски (...) Вместо последващи закъснели справки в Бюрото по вписвания и затаени неизпълнени служебни своевременни задължения на служителите от Социално подпомагане гр. Исперих, същата справка е следвало да бъде направена преди отпускането на целевата помощ, без да се стига до изплащането й дори. Бездействието и неизясняването на съществуващите факти в срок, биха се предотвратили своевременно и не би следвало да има отрицателни предпоставки при наличие на такива довели до допускане на поредица от грешно взети решения в случая (...) Считам, че фактите, посочени в жалбата ми ще бъдат обстойно проверени и взети под внимание, а горепосочените незаконосъобразни и неправомерни действия на служители и Директор на Дирекция Социално подпомагане гр. Исперих ще бъдат отменени (...)". Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че тези твърдения на жалбоподателката не са подкрепени от събраните по делото доказателства и имат единствената цел да обслужат имплицитно заявения с тях довод за липса на недобросъвестност в случая. В социалния доклад, изготвен след проведена с жалбоподателката анкета, също е посочено, че през последните 5 години тя не е прехвърляла чрез договор за дарение собствеността върху жилищен или вилен имот или идеални части, а социалната анкета по своята същност е интервю (метод на изследване, при който се задават въпроси, отговорите на които са информация за релевантни обстоятелства). А след направената проверка по получен сигнал с писмо изх. № 94-АА-0013 от 16.03.2012 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Исперих е уведомил жалбоподателката, че е установил недобросъвестност и умишлено затаяване на информация за извършеното от нея дарение, поради което тя следва да възстанови неправомерно получените целеви помощи за отопление за сезоните 2009/2010 г. и 2010/2011 г. Препис от констативния протокол, изготвен въз основа на проверката, също е бил изпратен на жалбоподателката. И писмото на директора, и преписа на констативния протокол са били получени от дъщерята на жалбоподателката на 20.03.2012 г. и на 24.04.2012 г. Жалбоподателката не е възразила пред директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Исперих, че молбата - декларация е попълнена от служител на дирекцията, а тя само е положила подписа си (каквито обстоятелства твърди в жалбата до Разградския административен съд). След като основава защитата си на довода, че не е била недобросъвестна, защото не тя е попълнила молбата - декларация за целева помощ, в тежест на жалбоподателката е било да докаже това обстоятелство - чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. По делото липсват не само доказателства, но дори индиции за верността на твърдението, респ. за основателността на защитния довод. Поради това настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно - основано е на безспорно между страните релевантно обстоятелство и е постановено при точно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,