Решение № 3100 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8107/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор СЗОК срещу Решение 4134 от 21.06.2023 г., постановено по адм. дело 11095/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова Писмена покана 29-02-30#1 от 02.11.2022г., с която е изменена Писмена покана 29-02-30 от 21.05.2021г. на същия орган, с която Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н.И. ПироговЕАД със седалище в гр.София е приканена да възстанови сумата от общо 8 800 лева, получена без правно основание. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на УМБАЛСМ срещу цитираната по-горе писмена покана. Претендира разноски. Ответникът Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н.И. ПироговЕАД оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и настоява за оставянето му в сила. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадената от касационния жалбоподател писмена покана, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил реда по чл.62 ал.2 АПК, за да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в издаден негов предходен акт, каквато всъщност не е била налице. Прието е, че по този начин Директор СЗОК се е опитал да осуети отмяната на този предходен акт, тъй като по същество е изменил своята воля. Настоящият касационен състав намира решението за правилно. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че между Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н.И. ПироговЕАД и НЗОК е сключен договор 22-2440 от 25.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни и клинични процедури, по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва същата, като спазва всички изисквания по ЗЗО и действащия НРД за МД за 2020 2022г.. С Писмена покана 29-02-30 от 21.05.2021г. Директор СЗОК е поканил изпълнителя да възстанови общо сумата от 8 800 лева, приета, че е получена от него без основание във вр. с извършена проверка в лечебното заведение в периода 11.12.2020г. 18.12.2020г. В поканата, след изброяване на петте случая(истории на заболяването), за които е прието, че са констатирани неспазване на ДЛА(диагностично-лечебния алгоритъм), е приканено болничното заведение на основание чл.76б ал.3 ЗЗО да изпълни задължението си. Тази покана е била обжалвана от изпълнителя, като по нея е образувано адм. дело 6269/2021г. по описа на АССГ, понастоящем спряно. С акта, разглеждан в това съдебно производство, издателят на поканата е приел, че в предходния си акт е допуснал очевидна фактическа грешка, като вместо правилното На основание чл.76а ал.3 ЗЗО, е посочил На основание чл.76б ал.3 ЗЗО, поради което допуснал служебно изменение на предходния си акт в посочения от него смисъл. Преди всичко следва да се посочи, че за да е налице основанието по чл.76а ал.1 от ЗЗО за възстановяване на суми от изпълнител на медицинска помощ в бюджета на НЗОК, на което сочи да се е позовал издателят на поканата, то трябва тези суми да са получени без правно основание, но това да не е свързано с нарушение по ЗЗО или на НРД за МД. Хипотезата на чл. 76 а от ЗЗО предвижда, че когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД и това е установено при проверката на контролните органи по чл.72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Хипотезата на чл. 76 б от ЗЗО е разширена спрямо хипотезата на чл. 76а от ЗЗО и съществуват като възможности за органа за издаване на административен акт по чл. 76 а ЗЗО или по чл. 76 б ЗЗО. Когато органът се е отказал да издаде заповед за налагане на санкции, или няма такава възможност с оглед настъпили правопреустановяващи факти, или е счел, че е налице маловажен случай или давност, което е и по-благоприятен вариант за нарушителя, но не се отказал да издаде заповед за възстановяване на сумите, няма пречка да предпочете да издаде писмена покана на основание чл.76 а от ЗЗО, без да изпълнява производството по чл. 76 б от ЗЗО. Принципно няма законово задължение в ЗЗО, когато при проверката се констатира нарушение на ЗЗО и/или НРД, органът да изпълни задължително процедура по чл. 76 б от ЗЗО още повече, че няма забрана да се възползва от основанието по чл. 76 а от ЗЗО. Независимо от тази широки възможности на органа, то той следва във всеки акт ясно да сочи към коя от двете хипотези се насочва, респ. по кой от двата пътя ще осъществи отговорността на изпълнителя за посочените и констатирани при проверката нередности. Видно е на първо място, че писмената покана е издадена въз основана на съставен преди това констативен протокол РД-18-1293-1 от 18.12.2020г., а последващо(на дата 21.12.2020г.) е бил издаден и Протокол за неоснователно получени суми. В последния(л.25) е посочено, че същият се съставя на основание чл.76а ал.1/чл.76б ал.1 ЗЗО.. Или и на база посоченото по-горе ясно е, че тези документи имат за задача да обслужат приключване на производството, независимо от избрания в крайна сметка ред от Директор СЗОК. Именно обаче и с оглед на това, крайният акт, с който са реализира отговорността на изпълнителя да възстанови неоснователно получените суми, следва ясно и недвусмислено да сочи в коя от двете хипотези се издава той, защото и чл.76а ЗЗО, и чл.76б ЗЗО собствено предвиждат издаване на писмена покана. В казуса в основната покана от 21.05.2021г. на едно единствено място разпоредителна част на акта(чл.59 ал.2,т.5 АПК) е посочено основанието за издаването и, и то е именно приетото за сгрешено такова от органа. Липсата на други позовавания във фактическите и правни основания за издаване на акта (чл.59 ал.2,т.4 АПК), респ. използваното като форма на акта единство между съобразителна и разпоредителна части, не само препятстват съда обективно да се установи действителната воля на органа, но по-същественото е, че обосновават и извод за липса на хипотеза на чл.62 ал.2 АПК в казуса. След като такава не е била налице, то обективно се налага и извода, че актът на Директор СЗОК от 02.11.2022г., с който чрез изменение се допуска поправка на очевидна фактическа в акта му от 21.05.2021г, е незаконосъобразен. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на ЕАД-то, за което се установи, че такива се претеднират съгласно представен списък на разноските за осъществена защита от адвокат в тази инстанция в размер на общо 1 200 лева, с включен ДДС. От страна на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност, което обаче се приема за неоснователно. Съгласно нормата на чл.8 ал.3 от Наредба 1 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъщественото процесуално представителство минималното възнаграждението за една инстанция е 1 000 лева, като тук не се включва дължимият ДДС(или минимумът с включен ДДС е 1 200 лева съгл. § 2а от Наредбата). При това положение НЗОК следва да заплати на болничното заведение сумата от 1 200 лева разноски за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,