Решение № 2357 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13912/2009 г.

Решение № 2357 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13912/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Дженистан Тевасанан, гражданин на Шри Ланка, против решение № 447/29.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, вследствие неправилно приложение на материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николина Ичева, моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и възраженията на страните намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 447/29.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, на Дженистан Тевасанан е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липсата на визираните в посочените разпоредби, материалноправни предпоставки за уважаване на искането. В тази връзка от административният орган са изложени съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В противоречие с наведените от жалбоподателя твърдения, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отказът е постановен след като са обсъдени всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства. При това обосновано е прието, че Дженистан Тевасанан, гражданин на Шри Ланка и тамил по народност, е влязъл в Република България с подправен малайзийски паспорт през 2008 г.; като причина за предоставяне на статут сочи обстоятелството, че през м. февруари 2007 г. бил арестуван и разпитван от официалните власти, във връзка с издирването на членове на организацията "Тигри за освобождение на Тамилски Илам" и след това освободен; преди това бил притискан да се включи в посочената организация. При проведените интервюта, навежда противоречиви твърдения относно местопребиваването си след ареста през февруари 2007 г.; напуснал е страната си легално, със самолет и редовен национален паспорт, респективно не е преследван от официалните власти в Шри Ланка. Със становище от 14.07.2009 г., изготвено от ст. експерт в РПЦБ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на Дженистан Тевасанан да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа последното и след осъществена преценка на данните в административната преписка, включително обясненията на лицето, дадени при проведените с него интервюта и справки на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ на МС от 19.03.2008 г. и 27.05.2008 г., председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В тази връзка е съобразено, че бежанската история на чужденеца съответства на политическата обстановка в Шри Ланка, характеризираща се с етнически конфликт, прераснал в гражданска война, която обаче е преустановена към датата на постановяване на решението. Предвид това, констатираните противоречия в твърденията на чужденеца за мястото на пребиваване след ареста през 2007 г. и изтъкнатите от него причини за напускане на страната, е направен обоснован извод, че не са налице условията за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ, включително при условията на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от същия закон. В случая по делото действително не са събрани доказателства, установяващи твърденията на Дженистан Тевасанан за наличието на предпоставките да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ /в приложимата редакция на закона след изм. по ДВ бр. 52/2007 г./, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт. Съдът съобрази служебно известните му, актуални данни за ситуацията в Шри Ланка по справка № 3358/06.11.2009 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ, от които не може да се направи извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността на Дженистан Тевасанан, като цивилно лице, по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. Поради това приема, че обжалваното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС е законосъобразно, включително относно отказания хуманитарен статут. Доколкото по отношение на жалбоподателя не е установено да е налице никоя от горепосочените предпоставки, административният орган обосновано е приел, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Предвид изложеното оспореното решение е постановено при правилно приложение и на материалния закон, а жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение