Решение № 16027 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10206/2013 г.

Решение № 16027 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10206/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет-гр. Варна, чрез процесуалния му представител - адв. Петър Стамов, против Решение № 1494/10.06.2013 г. по адм. дело № 4471/2012 г. на Административен съд-Варна, в частта му, с която по жалба на Красен Станчев Коев и Николай Станчев Коев, двамата от гр. Варна, е отменено Решение № 552-6 по протокол № 10 от 26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет-Варна, с което е одобрен план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти публична собственост-ПУР на кв. "Изгрев", включващ м."Изгрев", м."Франга дере" и м."Кокарджа", в това число и схеми: В и К, електрозахранване, идейна план-схема за вертикално планиране и комуникационно транспортна схема, в частта на поземлен имот № 476, относно предвидената улица от изток на имота и преписката е върната за ново разглеждане. Поддържа се искане за отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответниците: Красен Станчев Коев и Николай Станчев Коев, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. По делото е постъпил отговор от пълномощника на двамата - адв. Стоева, с който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С решението, в обжалваната му част, Административен съд-Варна е отменил като незаконосъобразно Решение № 552-6 по Протокол № 10 от 26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет-Варна, с което е одобрен ПУП-План за улична регулация /ПУР/ за обекти публична собственост на кв. "Изгрев", включващ: м. "Изгрев", м. "Франга дере" и м."Кокарджа", в частта на ПИ № 476, относно предвидената от изток на имота улица от VI-ти клас, като в тази част е върнал преписката на ОбС-Варна за ново произнасяне. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и целта му. Според съда предвидената улица от изток на ПИ № 476, макар и да съответства на техническите изисквания за улица от VI клас, съгласно чл. 80, ал. 1 и ал. 5, т. 1 от ЗУТ и на изискванията на Наредба № 2/2004 г., Наредба № 8/2001 г. и Наредба № 7/2003 г., противоречи на Раздел I, т. 4 от техническото задание за изработването му, в частта предвиждаща икономичност, ефективност и целесъобразност. Изводът е направен във връзка с приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, предлагащо друг по-икономичен и благоприятен вариант на улична регулация в оспорената й част, а именно: предвиждане на тупик с габарит 3.9 м., с алея, в участъка между о. т. 1892 до о. т. 1896 и тупик в участъка между о. т. 74-2014-2016, с намален габарит от 6 м., при запзваността на предвидената по ПУР улица. Съдът е приел този вариант за по-благоприятен и икономичен, тъй като с него се запазват сградите в процесния участък и се засяга много по-малка площ - 1102 кв. м., вместо 1776 кв. м., което е в обществен интерес. Решението, в обжалваната му част, е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изводите на съда, за незаконосъобразност на оспореното решение на ОбС, в частта му засягаща поземлен имот № 476 от изток, като противоречащо на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, са неправилни. Наличието на друг вариант за улична регулация, съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, който също отговаря на закона, не обуславя непременно незаконосъобразност на одобрената улична регулация. Изборът от органа на вариант за улична регулация е въпрос на целесъобразност, предоставена на преценка на органа, която не подлежи на съдебен контрол. На такъв контрол подлежи законосъобразността на съответното решение на органа, по отношение на одобрената улична регулация, като в случая при извършения такъв, съдът правилно е установил, че оспореното решение за улична регулация, в частта му засягаща имот № 476 от изток, съответства на законовите изисквания по ЗУТ, както и на техническите такива, установени с подзаконовите нормативни актове - Наредба № 2/2004 г., Наредба № 8/2001 г. и Наредба № 7/2003 г., относно улици от VI клас, каквато е процесната, вкл. габарити, ширина на тротоари, максимален надлъжен наклон, брой и ширина на пътните ленти за движение, наличие на транспортно-комуникационен план и пр. Въпреки съответствие на оспорения ПУР със законовите изисквания, съдът неправилно е приел, че същия нарушава изискванията на техническото задание и на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ за икономичност, тъй като засяга законно построена временна сграда и временен гараж в ПИ № 476, собственост на ответниците Коеви и взима голяма част от площа на имота им, което не е в обществен интерес. Тези доводи са относими към чл. 125, ал. 4 от ЗУТ /преди изм. с Д. в. бр. 82/12 г./, респ. § 21 от ЗР на ЗУТ, както и чл. 6 от АПК, но не и към изискванията за икономичност по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, поради което и отмяната на заповедта на това основание е неправилно. Оспореният ПУР засяга законно изградени временни сгради в ПИ № 476, съгласно издадено РС № 69/08.02.2006 г. на гл. архитект на р-н "Приморски"-община Варна, заснети в одобрената КККР на гр. Варна, като 2МЖ и МС. РС е издадено на основание чл. 49, ал. 2, чл. 50, т. 2, б."а" и "в" и чл. 51, ал. 1 и 2 от ЗУТ, визиращо изграждане на временни строежи - жилищна сграда и гараж. Извън разрешеното временно строителство ответниците са изградили незаконно още едноетажна пристройка /означена на скицата на вещото лице с кафяв цвят/ и масивна ограда от бетонови блокчета /с Н-2.20 м./, без каквито и да са строителни книжа, които изцяло попадат в трасето на предвидената улица от изток. Незаконните строежи не подадат сред строежите по чл. 125, ал. 4 от ЗУТ /преди изм./ Изрично § 21 от ЗР на ЗУТ предвижда, че при устройство на територията се имат предвид само законните строежи. Поради това изводите на съда, че оспорения ПУР засяга такива законни строежи, поради което следва да бъде отменен, е неправилен. Това се отнася както до незаконната пристройка и ограда, така и до законно изградените, тъй като последните са временни строежи. Временните строежи съществуват дотогава докато възникне необходимостта от изграждане на обекти-публична собственост на държавата или общините. При възникване на такава необходимост органа не е длъжен да се съобразява с тях. Ето защо засягането на тези временни строежи от предвидената улица-публична собственост на общината, не води до незаконосъобразност на оспорения ПУР. В случая не е налице и нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, предвид по-голямата площ, която се взима от имот № 476 спрямо срещуположните му, защото при одобряване на план за улична регулация по чл. 16, ал. 7, вр. с чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, не се държи сметка за процентната площ от имотите, попадащи в улицата, както е при ПУП-ве по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Завземането на различни по-големина площи от имотите, засегнати от ПУП-ПУР, не е обстоятелство, обуславящо незаконосъобразност на уличната регулация. По изложените съображения обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на ответниците Коеви срещу процесната улична регулация, в частта й засягаща поземлен имот № 476 от изток, бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на делото и направеното искане в касационната жалба за присъждане на всички разноски на ОбС-Варна, ответниците Красен Коев и Николай Коев следва да бъдат осъдени да заплатят на ОбС-Варна направените разноски пред първата инстанция в размер на 150 лева за адвокат, по равно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение