Решение № 50037 от 15.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 765/2022 г.

Решение № 50037 от 15.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 765/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Николай Иванов Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД [населено място], с ЕИК[ЕИК], чрез адв. К. К. К., от АК - Враца, против въззивно решение № 260182/17.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 103/2021 г. по описа на Окръжен съд - Враца, с което е потвърдено решение № 336/22.06.2020 г. постановено по гр. д. № 176/2020 г. по описа на Врачанския районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Т. Н. Ц., извършено със Заповед № 22/4.12.2019 г. на управителя на "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД [населено място], възстановен е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Т. Н. Ц., на заеманата от него до уволнението му длъжност: "шофьор тролейбус" в "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД [населено място], и е осъдено "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД [населено място] на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, да заплати на Т. Н. Ц. обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 4.12.2019 г. до 4.06.2020 г. в размер на 7630,56 лв. Решението е обжалвано и в частта му, с която е потвърдено Определение № 260580/1.12.2020 г. по гр. дело № 176/2020 г. на Районен съд – Враца, с което е оставена без уважение молба на "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД [населено място] с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решението от 22.06.2020 г. в частта му за разноските. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът Т. Н. Ц., оспорва жалбата. С определение № 574/21.06.2022 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното на Врачанския районен съд, в частта му, с която е осъдено "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД [населено място], да заплати на Т. Н. Ц. обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 4.12.2019 г. до 4.06.2020 г. в размер на 7630,56 лв. Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос: Как следва да се определи обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ при положение, че уволненият работник или служител няма пълен отработен месец преди уволнението?. Отговорът на обусловилия допускане на касационно обжалване материалноправен въпрос е даден с решение № 490/28.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на ВКС, IV г. о., в което се приема, че според разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел /т. е. включително и това по чл. 225, ал. 1 КТ/, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В случая се има предвид брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т. е за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Ако работникът или служителят не е работил през целия календарен месец, а само определени дни от него, то полученото възнаграждение не може да се определи като месечно. В Решение № 665/11.01.2011 г. по гр. д. № 1688/2009 г., ІІІ г. о., е прието, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, следва да се определи въз основа на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението. Посочено е, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не може да се разбира като препращаща към тази на чл. 18 от същата относно начина на изчисляване на обезщетението по чл. 225 КТ, доколкото това би било в противоречие със закона (по-висок по степен нормативен акт), респ. с чл. 228 КТ, според който обезщетението се определя на база получено брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна, по следните съображения: Въззивният съд неправилно е приел, че размерът на претендираното обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се определи като за база се използва месецът, предхождащ уволнението – месец ноември 2019 г., през който ищецът е работил само 19 дни, позовавайки на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Посочил е, че съдът не е обвързан от специални познания /вещо лице и експертиза/, за да определи търсеното 6 месечно обезщетение на база приложените писмени доказателства – фишове за работна заплата. Приел е, че във фиша за работна заплата за месец ноември, брутното трудово възнаграждение на Ц. е в размер на 1150,58 лв., при което среднодневното брутно трудово възнаграждение възлиза на сумата от 60,56 лв. /1150,58 лв.: 19 дни/, респ. дължимата на ищеца сумата е 7630,56 лв. В случая разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от НСОРЗ е неприложима, защото като база за изчисляване на обезщетението следва да се вземе месечното трудово възнаграждение при връщане назад във времето. Тази разпоредба би била приложима в други случаи, при които работникът или служителят въобще няма пълен работен месец. По тази причина, въззивният съд, след като не е определил правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, не е стигнал до правилен извод за това в какъв точно размер се дължи претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Доколкото по делото липсват данни относно полученото от ищеца, възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението, съгл. чл. 293, ал. 2 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Враца, който да назначи и изслуша съдебно - счетоводна експертиза относно тези данни, съобразно изискванията на ТР № 1/4.01.2001 г. ОСГК на ВКС, т. 10. Тъй като адвокатското възнаграждение за защита на ищеца в първоинстанционното производство е уговорено общо, изходът от спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, обуславя отговора на въпроса за наличието или липсата на прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, предмет на Определение № 260580/1.12.2020 г. по гр. дело № 176/2020 г. на Районен съд – Враца. Ето защо, въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му, с която е потвърдено посоченото определение, с което е оставена без уважение молба на "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД [населено място] с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решението от 22.06.2020 г. в частта му за разноските. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при повторното разглеждане на спора, с оглед неговия изход. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение