Решение № 1291 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2007 г.

Решение № 1291 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение от 15.05.2007 г. по в.гр.д. № 707/2006 г. на Великотърновския окръжен съд е оставено в сила решение № 878 от 10.05.2006 г. по гр.д. № 552/2005 г. на Г. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. А. С. срещу М. Х. А. и М. М. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на 1/2 ид. част от дворно място с площ 450 кв. м., представляващо имот пл. № 1* в кв. 82 по плана на гр. Г. П. въззивното решение е подадена касационна жалба от Р. А. С.. С. счита, че решението е постановено в нарушение на чл. 209 ГПК (отм.), тъй първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск и вместо да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо и да върне делото на районния съд за произнасяне по действително предявения иск за определяне на границата между имотите, съдът е оставил същото в сила. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационната жалба основания, намира: Видно от изложението в исковата молба, ищцата е твърдяла, че през 1928 г. нейният наследодател А е закупил дворно място в гр. Г., с площ от 1.2 дка, ведно с построената в него къща с две отделни постройки. През 1963 г. част от този имот била отчуждена, заедно с част от съседния имот пл. № 2* собственост на А. Д. К., и бил обособен имот пл. № 1* предназначен за изграждане на улица. Такава не е била изградена. През 2004 г. наследниците на А. К. продали имот пл. № 1* на ответника, като се легитимирали с нотариален акт от 1913 г., без да отчитат, че новообразуваният имот включва и около 150-200 кв. м. от имота на нейния наследодател. Сезирала е съда с искане да бъде признато по отношение на ответника правото й на собственост върху 1/2 ид. част от имот пл. № 1* в кв. 82 по плана на гр. Г. и същият да бъде осъден да й предаде полагащата й се част. Изложените в исковата молба фактически обстоятелства и заявен петитум еднозначно сочат на иск с правно основание чл. 108 ЗС, какъвто е бил разгледан от съда в двете инстанции. В хода на делото пред първата и въззивната инстанция по искане на жалбоподателката са били назначени и изслушани две съдебно - технически експертизи, които са изследвали границите, площта и са проследили регулационния статут на процесния имот по кадастралните и регулационни планове от 1921 г., 1957 г., 1988 г. и 1998 г. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че съдът неправилно е определил действителният спор между страните, който е за определяне границата между техните имоти, поради което предявеният иск е следвало да се квалифицира като такъв по чл. 109а ЗС. По делото не се установява ищцата да е предприела изменение на иска по реда на чл. 116 ГПК (отм.) чрез формулиране на нов петитум за установяване на граница между двата имота. Искането за събиране на доказателства в тази насока не представлява изменение на иска. Освен това такъв иск би бил и недопустим, тъй като се касае за имоти в регулация и границите им се определят с регулационния план. Спорът за граници на имоти в регулация, когато е свързан със спор за собственост, се разрешава чрез друг иск - този по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, който има за предмет установяване на право на собственост, но към минал момент- към влизане в сила на регулационния план, докато чрез ревандикацията се защитава налично право на собственост. По тези съображения, тъй като касационната инстанция се произнася само по заявените в касационната жалба основания, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът