Решение № 8826 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9744/2018 г.

Решение № 8826 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9744/2018 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Пеликан агро инвест" ЕООД, със седалище с. Черган, област Ямбол, чрез процесуалния му представител адвокат Х. Кожухарова, против решение № 125/27.06.2018 г. по адм. дело № 26/2018 г. на Административен съд-Ямбол, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 03-РД/5836/16.12.2017 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е оставено без уважение искането му за възстановяване на внесена държавна такса, за разликата над 50 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в депозирано писмено становище, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. Митев оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Пеликан агро инвест" ЕООД, против заповед № 03-РД/5836/16.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С нея на основание чл. 42, ал. 1, във вр. чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. е отказано финансиране, поради недостатъчен бюджет по мярката. Въз основа на представената административна преписка и допуснатата по делото съдебна експертиза, съдът е установил, че със заповед № РД 09-755/04.10.2016 г. министърът на земеделието и храните /понастоящем министър на земеделието, храните и горите/ е определил период на прием на заявления за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" с начална дата 26.10.2016 г. и крайна дата - 07.12.2016 г., и е фиксирал размер на финансовата помощ за приетите заявления в периода на прием - левовата равностойност на 237 000 000 евро. Установено е, че дружеството е подало заявление за подпомагане с искане за финансиране на инвестиционен проект, с наименование "Закупуване на земеделска техника". В приложение № 9 - Списък със заявления за подпомагане, получили 52 точки на етап предварителен ранкинг, дружеството е вписано под номер 1511, с оценка от 35 точки. Списъкът е приложен към докладна записка от 12.12.2017 г. относно окончателното класиране по критериите за подбор на заявленията за подпомагане по подмярка 4. 1 и е утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу атакуваната заповед, първоинстанционният съд е приел, че тя е издадена от компетентен административен орган, в необходимата писмена форма, без при това да е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, нито противоречие с материалния закон. Приел е, че органът правилно не е присъдил на кандидата 10 точки по критерий 1. 3 "Проекти с инвестиции и дейности, насочени в сектор "Етеричномаслени и медицински култури", с посочването, че той не отговаря на минималното изискване, 50% от разходите да са свързани с производството на продукция в сектор "Етеричномаслени и медицински култури", доколкото в заявлението за подпомагане е отразено, че земеделската техника ще бъде използвана за отглеждането на две култури - фасул от сектор "Плодове и зеленчуци" и бял трън от сектор "Етеричномаслени и медицински култури". Съдът е приел, че оценката на административния орган е правилна с оглед установените факти, поради което отхвърлил жалбата на дружеството. Наред с това приел за неоснователно искането на жалбоподателя по делото за възстановяване на внесената от него държавна такса, за разликата й над 50 лв като приел, че производството е по ЗУСЕСИФ, съобразно който закон таксата се определя според материалния интерес. Постановеното решение е правилно в частта му, с която е отхвърлена жалбата, а по отношение отказа за възстановяване на надвнесена държавна такса се явява неправилно и следва да се отмени, по следните съображения: В процесната заповед е посочен периодът за прием на заявленията, както и размерът на сумата, предвидена по тази мярка, а именно - левовата равностойност на 237 000 000 евро. В нея се съдържа броят на подадените заявления за подпомагане по мярката и размерът на заявената с тях сума за подпомагане – 3 165 броя, от които 2 926 броя нови заявления и 239 броя заявления, подадени на основание чл. 42б от Наредба № 9/2015 г., на обща стойност 1 497 406 525. 03 лева. Посочено е прилагането на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата за извършване на предварителна оценка на критериите за подбор, като заявленията за подпомагане се разглеждат в низходящ ред според броя на получените при предварителната оценка точки, до изчерпване на разполагаемия бюджет. В заповедта изрично е записано, че обработването на заявленията е в процедура при ограничен бюджет, тъй като стойността на подадените заявления надвишава многократно определения от министъра бюджет, който е достатъчен за финансиране на заявления, получили при класирането най-малко 56 точки при оценяването. От заповедта е видно, че е наличен частично разполагаем бюджет по смисъла на чл. 41, ал. 3 от Наредбата за финансиране на заявления, получили най-малко 55 точки. След запитване от страна на ДФЗ, министърът на земеделието, храните и горите е отговорил, че в проведените два периода на прием по подмярка 4. 1 е ангажиран планираният ресурс по мярка 4 и ДФЗ може да предприеме действия съгласно чл. 39, ал. 1, т. 5 от Наредбата. В заповедта е посочен и полученият от дружеството брой, от 35 точки, които не му позволяват одобряване за финансиране. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Наредбата тежестта на приоритетите по ал. 1 се определя в съответствие с критерии за оценка на проекти съгласно приложение № 7 и се преценява към датата на подаване на заявлението за подпомагане съобразно приложените към него документи. По критерий 1. 3 "Проекти с инвестиции и дейности, насочени в сектор "Етеричномаслени и медицински култури"" е предвиден максимален брой от 19 точки, като минималното изискване е над 50% от допустимите инвестиционни разходи по проекта да са изцяло насочени в сектор "Етеричномаслени и медицински култури", като при минимум 50% се присъждат 10 точки, а при над 85% -19 точки Видно от подадения бизнесплан, инвестиционното намерение на дружеството е за закупуване на земеделска техника, която ще се използва за два вида култури, в два различни сектора. Единият е "Плодове и зеленчуци", в който попадат бобовите култури, а вторият - за етеричномаслени култури. При изчисляване на процентното съотношение ДФЗ е установил, че стандартният производствен обем, който формира приходите за първата прогнозна година на бизнес плана е 74. 54% за сектор "Плодове и зеленчуци" и 25. 46% за сектор "Етеричномаслени и медицински култури", което е потвърдено и от изслушаната по делото експертиза. При така заложеното в заявлението и бизнес плана намерение относно използването на земеделската техника, предмет на инвестицията, обосновано административният орган е приел, че минимум 50% от разходите не са изцяло насочени в подпомагане на чувствителния сектор, поради което и правилно по заявлението не са присъдени 10 точки по приложение № 7 от Наредбата. Обосновано съдът е приел, че процесната заповед е издадена при правилно установени факти, в съответствие с приложимия материален закон. В раздел II "Процедура за разглеждане на заявления за подпомагане" към Глава трета "Ред за кандидатстване" от Наредба № 9/2015 г. е разписан редът за оценяване и класиране на заявленията за подпомагане, който в случая е бил спазен. В заповедта изрично е посочено, че след извършване на проверките по чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата е установено, че наличният бюджет по мярката, определен със заповед № РД 09-755/04.10.2016 г. е достатъчен за финансиране на заявления за подпомагане, получили при класирането най-малко 56 точки при оценяването, като е налице частично разполагаем бюджет по смисъла на чл. 41, ал. 3 от Наредбата за финансиране на заявления, получили най-малко 55 точки. Проектът на дружеството е получил 35 точки по критериите за оценка по чл. 41, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г., посочени в Приложение № 7, като съгласно чл. 42, ал. 1 изпълнителният директор на ДФЗ се произнася със заповед за отказ от финансиране на заявлението за подпомагане. На това основание е била постановена и оспорената заповед. Нормата на чл. 41, ал. 2 от Наредбата изрично посочва, че заявленията се класират според получените точки и се одобряват в низходящ ред до размера на определения за съответния прием бюджет. Поради това и не намира основание оплакването в касационната жалба, че в заповедта не е посочено кога е установен недостатъчният бюджет, както и че липсва нарочен акт за това. В нея е записано, че се финансират заявления получили при класирането най-малко 56 точки, както и че министърът няма да увеличи бюджета от 237 000 000 евро за финансиране на класираните заявления, получили еднакъв брой точки и за които е наличен частичен разполагаем бюджет за финансирането им, тъй като е използван целият наличен ресурс за мярка 4 "Инвестиции в материални активи". В чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата е посочено, че в срок до три месеца от крайната дата за съответния период на прием, РА извършва предварителна оценка на критериите за подбор в случаите, при които размерът на заявената финансова помощ на всички подадени заявления надхвърля разполагаемия бюджет, определен в заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 35, ал. 1 за съответния период на прием, като разглежда заявленията за подпомагане в низходящ ред според броя на получените при предварителната оценка точки до изчерпване на разполагаемия бюджет. Никъде в разпоредбата или наредбата не е вменено задължение на административния орган да издава нарочен акт, с който да установява изчерпване на определения бюджет. Още повече, че е предоставен толеранс /до 130%/ в случай, че някой от кандидатите не сключи договор. В заповедта за отказ да бъде финансирано подаденото заявление за подпомагане изрично е записано, че обработването на заявленията се извършва при ограничен бюджет, т. е. в процедура, по която общата сума на заявената финансова помощ от всички подадени заявления за подпомагане е по-голяма от размера на определения за съответния период на прием бюджет. Класираните в низходящ ред проекти се докладват до изпълнителния директор на ДФЗ с искане на разрешение за продължаване на последваща обработка на онези проекти, на които сумата на заявената субсидия е до 130% от размера на бюджета, определен в заповедта за прием на министъра на земеделието и храните /чл. 14, ал. 11 от Процедура за обработка на заявления за подпомагане по подмярка 4. 1/. Видно от докладна записка от 12.12.2017 г. относно окончателното класиране, в обхвата на 130% от определения от министъра бюджет попадат и заявления за подпомагане, получили 55 до 53 точки, които според приложение № 7 към докладната са в процес на извършване на окончателна проверка, т. е. ако отговарят на изискванията и е наличен ресурс, с кандидатите ще бъдат сключени договори. По така изложените съображения, касационната жалба в тази й част е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Основателно е твърдението на касатора, че неправилно Административен съд-Ямбол му е определил държавна такса по реда на чл. 27, ал. 6 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, а не по Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, като се има предвид, че производството е по Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. В случая процедурата по процесната подмярка 4. 1 от мярка 4 е по реда на Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., която е издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 9а ЗПЗП, поради което попада в изключението, предвидено в § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ за неговата неприложимост, а оттам и внесената от земеделския производител държавна такса по делото, надвишаваща размера, съобразен с действащото правило на чл. 27, ал. 6 ЗУСЕСИФ, се явява недължимо платена. Поради това, атакуваното решение в тази му част следва да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо това да се разпореди връщане на недължимо платената част от държавната такса - в размера, надвишаващ сумата от 50 лв. С оглед изхода от спора и частичната неоснователност на касационната жалба, съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение