Решение № 6962 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2489/2021 г.

Решение № 6962 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2489/2021 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МДВ Консулт" ООД против решение № 898 от 17.02.2020 г., постановено по адм. д. № 2435/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главен архитект на район "Младост" – Столична община, в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град отхвърля жалбата на касатора против заповед № РМЛ19-РА-50-4/30.01.2019 г. на главния архитект на район "Младост" – Столична община (СО), с която на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 15, ал. 3 и ал. 5 и чл. 108, ал. 5 ЗУТ и решение по Протокол № 01/16.01.2019 г., т. 6 на РЕСУТ е отказано одобряването на проект за изменението на план за регулация и застрояване на УПИ ХХІІ -"за КОО" и УПИ ХVІІІ – "ТП", кв. 2, м. "в. з. Американски колеж І част", като се образува нов УПИ ХVІІІ – 498, 499 за "КОО", по заявление № РМЛ16-ВК08-509-(4)/06.10.2015/27.08.2018 г. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения отказ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон и целта му. Посочва, че за да се извърши изменение на ПУП, следва към момента на издаване на заповедта да е налице съгласие на всички собственици на имоти предмет на плана - чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и на носителите на ограничени вещни права и на концесионерите. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установява, че проектът е внесен за одобряване без наличието на предварителен договор със СО за прехвърляне на собственост, съгласно изискването на чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, поради което прави заключение за законосъобразност на обжалвания отказ. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че заповедта е издадената от компетентен орган съгласно изискването на чл. 129, ал. 2 ЗУТ и приложената по делото заповед за делегиране на права и в предписаната от закона писмена форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Правилно съдът приема, че при постановяване на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства е установено, че административното производство започва със заявление с искане за разрешаване изработването на проект за ПУП – изменение на план за регулация и застрояване на УПИ ХХІІ – "КОО" и УПИ ХVІІІ – "ТП", кв. 2, м. "в. з. Американски колеж І част", като към заявлението е приложен договор за продажба на общински нежилищен имот от 07.08.2015 г., вписан в Службата по вписвания под № 73, том СХІІІ, рег. № 47857/12.09.2015 г., скица на ПИ с идентификатор 68134.4090.498, комбинирана скица за пълна или частична идентичност и мотивирано предложение за изменението на плана за регулация и застрояване. Заявлението с приложените към него документи са разгледани и със заповед № РД-6402-20 от 14.09.2015 г. на главния архитект на район "Младост" - СО е разрешено изработването на проект за ПУП - изменение на план за регулация и застрояване в обхват: УПИ ХХІІ- "КОО" и УПИ ХVІІІ –"ТП" кв. 2, м. "в. з. Американски колеж І част" за обединяване в нов УПИ ХVІІІ-498, 499 за "КОО", като предвиденото изменение следва да бъде одобрено при условията и по реда на чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ с оглед уреждане на отношението на съсобственост между заявителя и СО. Със заявление за внасяне на допълнителни документи от 01.06.2018 г. е внесен проект на ПУП – ИПРЗ, а със заявление от 27.08.2018 г. е поискано одобряване на този проект. На основание чл. 128, ал. 3 ЗУТ проектът е съобщен на заинтересуваните лица по предвидения за това в закона ред. В срок постъпват четири възражения от заинтересуваните лица, включително и от кмета на район "Младост" – СО, като заинтересовано лице по чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, относно включения в обхвата на проекта общински имот с идентификатор 68134.4090.499 както и срещу сключването на предварителен договор. Възраженията заедно с проекта са разгледани от Районния експертен съвет по устройство на територията (РЕСУТ). Последният взема решение за отказ за одобряване на проекта предвид, че не са изпълнени условията на чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ като предлага на главния архитект на район "Младост" да издаде заповед за отказ за одобряване на проекта. Следователно изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен, а доводите на касаторите в обратния смисъл, са неоснователни. Правилно съдът приема, че обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че липсва предварителен договор със Столична община, съгласно чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ и като се вземе предвид и възражението на кмета на район "Младост" (л. 37) не се установяват основанията по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ – съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, предвид, че изменението засяга две УПИ-та, единият от които е общинска собственост. Правилно съдът приема, че останалите изложени обстоятелства свързани с липсата или наличието на дървесна растителност, съответно това дали детската площадка е изградена съгласно нормативните изисквания или не, са без правно значение, след като безспорно е установено, че не са спазени изискванията на чл. 15, ал. 3 и ал. 5 и чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Неоснователни са и доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно съдът не обсъжда всички части от допуснатата СТЕ, приета за неотносима към предмета на делото предвид разпоредбите на чл. 15, ал. 3 и ал. 5 и чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Обсъждането на заключението на СТЕ не води до различен извод относно законосъобразността на оспорения административен акт, предвид че касатора не прилага доказателства за сключен предварителен договор със СО, собственик на единия от имотите, засегнат от разработката. Недоказването или опровергаването на част от посочените в обжалвания акт обстоятелства като наличие на изградена детска площадка и дървесна растителност не води до незаконосъобразност на обжалвания акт, тъй като той е издаден в съответствие с императивните нормативни разпоредби, предвид доказаната липса на съгласие на собственик на имот, предмет на разработката. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди "МДВ Консулт" ООД да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,