Решение № 470 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10667/2009 г.

Решение № 470 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10667/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по реда на чл. 208 и сл. и чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сенсо мода" ЕООД - гр. София, против решение № 217 от 30.04.2009 г., постановено по адм. дело № 32 от 2009 г. на Благоевградския административен съд, с което е обявена нищожността на решение изх. № № 1000-0057/10.10.2008 г. на заместник-началника на Митница - гр. Кулата, и в частта, с която е изпратена преписката на началника на Митница - Кулата, за ново произнасяне. Постъпила е и частна жалба срещу определение № 298 от 23.06.2009 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлена молбата на "Сенсо мода" ЕООД за изменение на постановеното решение в частта за разноските и присъждане на допълнителни такива. В касационната и в частната жалба се твърди, че както решението, така и определението са неправилни, тъй като са постановени в нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че неправилно съдът не се е произнесъл по съществото на акта и не го е отменил като незаконосъобразен, а е постановил връщане на преписката за ново разглеждане. Иска се отмяна на същото и постановяване на друго решение, с което да се отмени актът. С частната жалба се иска отмяна на постановеното определение и присъждане на допълнителни разноски. Ответникът по касационната жалба - зам.-началник на Митница - Кулата, редовно призован, не изпраща представител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на касационната и на частната жалба, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба, както и частната жалба са подадени в срок от надлежна страна, поради което са допустими, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е обявил нищожността на решение изх. № № 1000-0057/10.10.2008 г. на заместник-началника на Митница - Кулата, и е изпратил преписката за ново произнасяне на началника на Митница - Кулата. Със същото решение съдът е осъдил Митница - Кулата, да заплати на касатора 150 лв. направени разноски по делото. В мотивите си съдът е приел, че обжалваното решение на заместник-началника на Митница - Кулата, е издадено от некомпетентен орган, тъй като заповедта за овластяването на заместник-началника да изпълнява функциите на началник на Митница - Кулата, № 362 от 18.06.2008 г. на директора на РМД - София, Кр. Николов е издадена от некомпетентен орган. На същата дата със заповед № 3156 от 18.06.2008 г. началникът на Митница - Кулата, Николай Шушков е назначен за директор на РМД - София. Съдът е приел, че заповед за овластяване на заместника е следвало да се издаде от началника на Митница - Кулата, който единствен има правото да определи кой ще го замества в негово отсъствие. В случая не са представени и доказателства за невъзможността на началника на Митница - Кулата, да издаде оспореното решение, както и не са представени доказателства, с които да се установи регламентирано отсъствие на началника на Митница - Кулата, тъй като изпълнението на друга длъжност по съвместителство (за което има данни) не е основание държавният служител да не изпълнява правомощията си по основното правоотношение. При така установената нищожност на акта съдът не е разгледал посочените основания за незаконосъобразност, тъй като това е порок само на валидните административни актове. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд досежно валидността на обжалвания административен акт. Съдът правилно в съответствие с разпоредбата на чл. 220 от ЗМ, вр. чл. 172 ал. 2 от АПК, преди да разгледа спора по същество, е извършил преценка относно валидността на обжалвания пред него акт и е стигнал до обоснования извод за неговата нищожност. След като последният е издаден от лице, което не е имало необходимата материална компетентност, безспорно е налице съществен порок, който води до нищожност на акта. Правилно съдът, след като е приел, че обжалваният пред него акт е нищожен, не е разгледал спора по същество и не се е произнесъл по възраженията за незаконосъобразност на акта. Това е така, тъй като не е налице хипотезата на чл. 173 ал. 1 от АПК, а процесният материално правен спор е предоставен на преценката на административния орган. Жалбата против решението в частта, с която е изпратена преписката на началника на Митница - Кулата, за ново произнасяне, също е неоснователна. След като съдът е обявил решението на заместник-началника на Митница - Кулата, за нищожно - предвид некомпетентността на издалия го орган, правилно съдът е изпратил преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне с решение по проведената процедура по чл. 84а ЗМ за последващ контрол. В съответствие с правомощията си визирани в чл. 173 ал. 2 от АПК съдът е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона - съобразяване с цитираните в мотивите на решението разпоредби на Регламент на Съвета (ЕО) 450/2008 г., които не се прилагат към датата на издаване на решението (чл. 188 от Регламента). Неоснователна е и частната жалба срещу определението в частта за разноските, след като от представените платежни нареждания за превод на суми и банкови извлечения не може да се определи какъв е действителният размер на изплатеното възнаграждение по конкретното дело за адвокатски хонорар. Правилно съдът при определяне на разноските се е съобразил само с приетите по делото до приключването на устните състезания доказателства, свързани с договореното възнаграждение. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната и частна жалби отменителни основания, обжалваните съдебни актове като правилни, следва да бъдат оставени в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 236 , вр. чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение