Решение № 2025 от 21.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10765/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег V-А Гърция България 2014-2020 г. (Програмата) срещу Решение 1408 от 25.07.2023 г. по адм. дело 506/2023 г. на Административен съд Благоевград. С обжалваното решение е отменено Решение РД-02-14-495 от 21.04.2023 г. на ръководителя на НО по Програмата, с което на Община Гоце Делчев е определена финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи по Договор 29 от 26.05.2022 г. с ГлобалМед С ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 9 във вр. с чл. 20, ал. 1, т. 1, б. б) във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 21 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирана по т. 1, б. а) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Касационният жалбоподател ръководителят на Националния орган по Програма "Интеррег V-А Гърция България" 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил представения доклад от управителя на МБАЛ Иван Скендеров ЕООД от 07.04.2022 г., адресиран до кмета на Община Гоце Делчев, съдържащ списък на медицински изделия и апаратура необходими за лечение на заразени пациенти. Оспорва извода на съда по отношение на времевия обхват на действие на нормата на чл. 13, ал. 1, т. 21 ЗОП и нейната приложимост. Счита, че от анализа на техническото задание, оферта и доклад от управителя на МБАЛ Иван Скендеров ЕООД безспорно се установява, че медицинското оборудване, предмет на процесния договор е предназначено за диагностика и лечение на всички пациенти, а не само за тези заразени болни от COVID-19. Твърди, че в цялата документация придружаваща сключения договор не се установяват доказателства, които да предполагат избор на директното възлагане, няма данни за неотложни обстоятелства, които да правят невъзможно прилагането на приложимите при обичайни обстоятелства срокове за възлагане в ЗОП. Според касатора съдът не е извършил анализ през призмата на Насоките от Европейската комисия относно прилагането на нормативната уредба за обществените поръчки в извънредната ситуация, породена от кризата е COVID-19, (2020/С 108 1/01) (Насоките), относно условията, при което е допустимо прилагането на директно възлагане и договаряне без предварително обявление. Счита, че в случая не е възможно да бъде обосновано наличието на крайна неотложност, като видно от списъка с медицинска апаратура същата е възможно да бъде използвана за лечение на пациенти и с други заболявания, а не само за тези заразени с COVID-19. Сочи, че към датата на сключване на договора не са посочени данни, които да отразяват ръст на заболели от COVID-19, както и други обективни обстоятелства, които да предполагат спешното директно възлагане на основание изключението посочено в чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП). Твърди, че необходимостта от доставка на медицинското оборудване е съществувала още към момента на появата на пандемията от COVID-19, а не е възникнала към датата на сключване на договора за доставка. Счита съдебния акт за неправилен и поради вътрешно противоречие и неяснота в мотивите. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски за две инстанции по представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът по касационната жалба Община Гоце Делчев, счита същата за неоснователна. Излага подробни възражения по релевираните касационни доводи. Прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък. Ответникът се представлява от адв. Х. Митков, Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното: На 23.10.2017 г. между Община Гоце Делчев и Националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег V-А Гърция България 2014-2020 г. е сключен Административен договор за предоставяне на национално съфинансиране РД-02-29-309 по проект Подобряване на достъпа и качеството на здравните услуги в недостъпни и отдалечени населени места в пограничните райони на община Гоце Делчев и община Пагайо. На 04.04.2022 г., Комитетът за наблюдение е одобрил допълнителни дейности и бюджет за водещия партньор по проекта Община Гоце Делчев, като в допълнителните дейности се включва оборудване за новосъздаденото Covid-19 отделение на общинската болница; Оценка на изпълнението на проекта и социалното въздействие; Разходи за управление. Съгласно одобрения бюджет по проекта на Община Гоце Делчев по отношение приоритетна ос Инвестиране в здравна и социална инфраструктура, която допринася за националното, регионалното и местното развитие, намаляване на неравенствата по отношение на здравния статус, насърчаване на социалното включване чрез подобрен достъп до социални, културни и развлекателни услуги и преход от институционални услуги към услуги, базирани в общността в бюджета по перо Оборудване е предвидено придобиване на здравно оборудване за Covid отделение в размер на 289 160,00 евро. На 26.05.2022 г. Община Гоце Делчев е сключила Договор 29 с ГлобалМед С" ЕООД с предмет Доставка и прехвърляне на собствеността на медицински апарати и уреди, съгласно техническа спецификация на стойност 471 281,00 лв. без ДДС, съответно 565 537,20 лв. с ДДС. Договорът е сключен при условията на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМДВИППП в процедура по договаряне без предварително обявление, след доклад на директора на МБАЛ Иван Скендеров ЕООД гр. Гоце Делчев. Предмет на договора е доставка на медицински апарати и уреди, съгласно Техническа спецификация. На 26.07.2022 г. е сключено допълнително споразумение към Административен договор за предоставяне на национално съфинансиране РД-02-29-309, като е изменен общият размер на бюджета по проекта. На 21.03.2023 г. Община Гоце Делчев е уведомена за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. В законоустановения срок не е депозирано възражение. На 21.04.2023 г. с Решение РД-02-14-495 на ръководителя на НО по Програмата, на Община Гоце Делчев е определена финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи по Договор 29 от 26.05.2022 г. с ГлобалМед С ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 9 във вр. с чл. 20, ал. 1, т. 1, б. б) във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 21 ЗОП, квалифицирана по т. 1, б. а) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Представена е Заповед РД-02-14-472 от 13.04.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на Националния орган по Програмата. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но оспореният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че е налице хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМДВИППП, като в случая, предметът на доставката е специализирано медицинско оборудване, което може да се използва за диагностика и лечение на заразени пациенти. В тази връзка е приел за неправилен извода на административния орган за задължително приложение на разпоредбите на ЗОП, тъй като оборудването и апаратурата могат да се използват за диагностика и лечение и на други заболявания, освен Covid-19, тъй като няма данни да са разработени и одобрени за употреба медицински изделия, уреди и апарати, предназначени специфично за лечение и диагностика на Covid-19. По аргумент на т. 21 от Допълнителните разпоредби на Закона за медицинските изделия съдът е приел, че предметът на договора попада в посочената хипотеза и представлява медицински изделия. Въз основа на горното съдът е приел акта за незаконосъобразен и го е отменил. Решението е правилно. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетото за осъществено нарушение на приложимото право, обосноваващо нередност, за която е определена финансова корекция. С чл. 13, ал. 1 ЗМДВИППП е предвидено изключение от задължителния ред за възлагане на обществените поръчки, като е регламентирана неприложимост на ЗОП по време на извънредното положение, съответно на извънредната епидемична обстановка и три месеца след нейната отмяна при закупуване от възложителите на хигиенни материали, дезинфектанти, медицински изделия и лични предпазни средства, необходими за обезпечаване на противоепидемичните мерки (т. 1), закупуване на медицински изделия, осигуряване на услугите по взимане на проби и отчитане на резултатите, закупуване на медицинска и лабораторна апаратура, необходими за диагностика и лечение на заразените пациенти, консумативите за тях, както и дейности, свързани с внедряването им и гаранционната им поддръжка (т. 2) и възлагане на дейности по обезвреждане на пестициди и болнични отпадъци съгласно Наредба 1 за изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения (т. 3). Съгласно ал. 2 на чл. 13 разпоредбите на ЗОП не се прилагат два месеца след отмяната на извънредното положение, съответно по време на извънредната епидемична обстановка и три месеца след нейната отмяна и за транспортните услуги в случаите по ал. 1, т. 1 и 2. В случая не е спорно, че предмет на процесния договор за доставка са медицински изделия по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 21 от ДР на Закона за медицинските изделия. Безспорно е и, че извънредната епидемична обстановка, удължена с Решение 826 от 25.11.2021 г. на Министерски съвет е със срок до 31.03.2022 г., а договорът е сключен на 26.05.2022 г. и същия попада в хипотезата на чл. 13, ал. 1 ЗМДВИППП. За да мотивира нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 9 във вр. с чл. 20, ал. 1, т. 1, б. б) във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 21 ЗОП, административният орган е приел, че медицинското оборудване, предмет на договора е предназначено за диагностика и лечение на всички пациенти, а не само за тези заразени болни от COVID-19, като липсват доказателства, които да предполагат избор на директното възлагане, няма данни за неотложни обстоятелства, които да правят невъзможно прилагането на приложимите при обичайни обстоятелства срокове за възлагане в ЗОП. Тези изводи са неправилни. Видно от представения доклад на управителя на МБАЛ Иван Скендеров" ЕООД гр. Гоце Делчев, медицинските изделия - предмет на доставката са посочени като необходими именно за диагностика и лечение на заразени от COV1D-19 пациенти. Фактът, че даден апарат/артикул може да се използва и за лечение на всички пациенти, не отрича качеството му на такъв за диагностика и лечение на заразени от COVID-19 пациенти. Както правилно приема първоинстанционният съд, липсват данни и твърдения за наличието на специфично медицинско оборудване предназначено единствено и само за пациенти заразени от COV1D-19. Обратно на приетото от органа, придобиването на медицински изделия по реда на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗМДВИППП не забранява използването им за лечение на други пациенти. Противното твърдение противоречи на всякаква правна и житейска логика, предвид предназначението на всяко едно лечебно заведение - диагностика, лечение и рехабилитация на болни. Неоснователни са и доводите на органа-касатор, че възложителят е бил длъжен да планира разумно действията си по бъдещо възлагане, съобразно потребностите на лечебното заведение, а не да сключи процесния договор в края на обявената извънредна епидемична обстановка. Видно от данните по делото допълнително финансиране е осигурено на 04.04.2022 г., поради което планирането на оборудване на Covid-отделение преди тази дата е било невъзможно. На следващо място следва да се посочи, че касаторът неоснователно се позовава на Насоките от Европейската комисия за да мотивира извода си за допуснато нарушение на ЗОП. Тези Насоки разясняват прилагането на нормативната уредба за обществените поръчки в извънредната ситуация, породена от кризата с COVID-19, докато националният Закон за мерките и действията по време на извънредното положение изключва безусловно приложението на ЗОП, поради което в случая Насоките са неприложими. Видно от изложеното касационните доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон към фактите по делото и въз основа на това е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 143 АПК, Министерство на регионалното развитие и благоустройството - юридическото лице, в чиято структура е органът касатор следва да бъде осъдено да заплати на ответника, сумата от 26 600,00 лева разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, доказано с представения договор за правно обслужване от 21.09.2023 г., фактура от 25.09.2023 г. и платежно нареждане от 26.10.2023 г. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като делото е с фактическа и правна сложност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд