Решение № 11180 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5172/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. чл. 160 ал. 7 от ДОПК. С Решение 4479 от 05.07.2023 г., постановено по адм. д. 9706/2022 г. по описа на Административен съд София град, съдът е отменил ревизионен акт (РА) Р 2222 10170 - 03906 091 001 от 31.03.2020 г., издаден от органи по приходите ръководител на ревизията, частично потвърден с решение 1550 от 28.09.2022 г. на директора на дирекция ОДОП относно установените данъчни задължения за 2013 г. за сумата над 2 251, 07 лв. главница и над 1 352, 81 лв. лихва, отхвърлил е жалбата на Ч. Г. Т. , [ЕГН] срещу ревизионен акт Р 2222 10170 - 03906 091 001 от 31.03.2020 г., издаден органи по приходите ръководител на ревизията, в потвърдената част с решение 1550 от 28.09.2022 г. на директора на дирекция ОДОП , в частта за 2014 г., с която са установени данъчни задължения в размер на 2 404,68 лв. главница и 1 200,83 лв. лихва. Срещу горецитираното решение на 04.08.2023 г. е постъпила касационна жалба от Ч. Г. Т., който обжалва същото в частта му, относно установените данъчни задължения за 2013 г. за сумата на 2 251, 07 лв. главница и на 1 352, 81 лв, както и в частта за 2014 г., с която са установени данъчни задължения в размер на 2 404,68 лв. главница и 1 200,83 лв. лихва. Обжалван е и общия размер на присъдените в полза на Т. разноски, както и присъдения размер на деловодните разноски на ответника в размер на 1021 лв. като недоказани. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание претендира, че абсолютната погасителна давност е изтекла. Лично и чрез процесуален представител отправя молба за отмяна на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски. Ответната страна Директорът на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Аврамова, оспорва касационната жалба, като моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и частична основателност на оспорването. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С ревизионния акт, предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София град на Ч. Г. Т., в потвърдената част с решение 1550 от 28.09.2022 г. на директора на дирекция ОДОП са установени задължения по ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 15 191,14 лв. и лихви 9 129,60 лв., а за 2014 г. в размер на 2 404,68 лв. и лихви 1200,83 лв. или общо 27 926,25 лв. Първоинстанционният съд е приел за частично основателна жалбата относно задълженията за 2013 г., като въз основа на заключението на вещото лице е приел, че същите следва да са в размер на 2 251,07 лв., а за задълженията за 2014 г. и приел, че същите са правилно определени с обжалвания РА. Решението е частично правилно. По отношение възражението, направено в открито съдебно заседание на 07.10.2024 г. за изтекла абсолютна погасителна давност за задълженията за 2013 г., същото е неоснователно, тъй като съгласно чл.172 ал.2 от ДОПК за тях погасителната давност започва да тече от 01.01.2015 г. и същата изтича на 01.01.2025 г. Основателни обаче са касационните оплаквания относно пресмятането на дължимия данък за 2013 г. Налице е грешно определена от първоинстанционния съд данъчна основа в размер на 22 510, 76 лв., която сума не представлява разликата между 151 911,44 лв. и получените средства от ЧСИ Попов в размер на 139 772, 47 лв. Разликата между двете суми е 12 138,97 лв. Настоящата касационна инстанция намира, че и тази сума не може да бъде квалифицирана като доход на ревизираното лице, тъй като видно от заключението на вещото лице, сумите са преведени по банковата сметка на ревизираното лице адвокат с основания, различни от адвокатски хонорар а именно погасяване задължение по гр.дело 6603/2012 г. А. А. , Я. Д. изп.дело 20137740400232 . На стр.16 от заключението си вещото лице изрично е определило сумата от 149 956,62 лв., постъпила по сметката на ревизираното лице за 2013 г., като сума, която не представлява доход именно въз основа на горните основания на извършените преводи. Оставащата сума от 1954,82 лв. също не може да квалифицирана като доход, тъй като касае две вноски с основание вноска по РС Чавдар Т. . По аналогични мотиви първоинстанционното решение е частично неправилно относно определените задължения за 2014 година. Правилно вещото лице по делото е посочило, че в определената с РД данъчна основа за облагане в размер на 24 048, 79 лв., която е формирана от постъпления по банковите сметки, са включени суми с общ размер 10 371,79 лв./стр.17 от заключението/, които не представляват доход на жалбоподателя. След намаление на данъчната основа в размер на 24 048,79 лв. със сумата на приходите от 10 371, 79 лв., които не са доход на Ч. Т., данъчната основа е 5 925 лв. и данъкът е 592,5 лв.За сумата от 5 925 лв. в колона 8 от Таблица 11 от заключението вещото лице е взело предвид, че същите са плащания за адв.хонорар адвокатска услуга аванс адвокатски хонорар , както и плащания от Национално бюро за правна помощ. Предвид изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение