Решение № 13190 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9548/2019 г.

Решение № 13190 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9548/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ) против решение № 3931/11.06.19 г., постановено от Административния съд София-град (АССГ) по адм. д. № 6647/17 година, в частта, в която банката е осъдена да заплати на С. Стоянова обезщетение в размер на 806 697, 80 лева, представляващи разликата между неизплатеното платежно нареждане № 32/27/00108431 от 20.06.2014 г. и изплатения размер на гарантирания депозит, както и със заделени 112 125, 30 лева в производството по несъстоятелност на "КТБ" АД и обезщетение за неимуществени вреди за периода 20.06.2014 г. – 19.06.2017 г. в размер на 5000 лева, както и съдебни разноски в размер на 310 лева. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са следните:

• съдът неправилно приравнява момента на получаване на платежното нареждане по смисъла на чл. 60, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) с момента на въвеждане на нареждане за превод в системата за сетълмент по смисъла на чл. 78д, ал. 3 ЗПУПС, с което съдът неправилно квалифицира установените по делото юридически факти;

• необоснован е изводът на първоинстанционния съд за доказано бездействие на БНБ като агент по сетълмента на системата ТАРГЕТ2, тъй като не почива на установените по делото факти, а на логически силогизъм;

• при формиране на решаващите си изводи, съдът е пренебрегнал доказателствата по делото, които установявали по безспорен начин, че доставчикът на платежната услуга - "КТБ" АД не е въвел процесното платежно нареждане в системата ТАРГЕТ2;

• неправилен е изводът на съда, че платежното нареждане е станало неотменяемо по смисъла на чл. 78д, ал. 1 ЗПУПС и като разрешено за изпълнение по време на специален надзор, тъй като решение № 73/20.06.2014 г. за поставяне под специален надзор на КТБ подлежи на незабавно изпълнение, считано от момента на постановяването му;

• неправилен е изводът на съда за допустимост на производството по ЗОДОВ и за алтернативност на възможностите за предявяване на претенцията или в това производство, или в производството по несъстоятелност на КТБ;

• първоинстанционният съд не е обсъдил изложени в хода на съдебното производство доводи, като тези, че е недопустимо БНБ като трето лице да отговаря за неизпълнение на задължението на КТБ за изпращане на надлежно платежно съобщение в системата ТАРГЕТ2;

• при допуснатите от съда нарушения, изразяващи се в игнориране на събрани по делото доказателства, са формирани необосновани изводи и неправилно е приложен материалния закон.

Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.

Ответникът – С. Стоянова оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Иска потвърждаване на решението в обжалваната му част с подробни доводи, че то е резултат от обективно установена обстановката по спора, обосновани изводи и правилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост на касационната жалба и за нейната основателност. Според прокурора, правният извод на съда, че платежното нареждане на ищцата, прието от КТБ съставлява въвеждане в системата ТАРГЕТ2, противоречи на материалния закон. Също така, прокурорът счита, че в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, административният съд не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на представителя на касатора. Иска се отмяна на решението в оспорената част и отхвърляне на иска изцяло като недоказан и неоснователен.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен в обжалваната му част.

По основателността на касационната жалба, настоящият касационен състав приема следното:

От решението на административния съд се установява, че първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искания от С. Стоянова срещу БНБ, за следните обезщетения: сума в размер на 981 806 лева, представляваща разликата между неизплатеното платежно нареждане и платения размер на гарантирания депозит; сумата от 500 000 лева за нематериални щети( конкретизирани с молба-уточнение от 21.02.2018 г., изразяващи се в болки, страдания, стрес, предизвикал безсъние и депресия, от неправомерното анулиране на платежното нареждане и загубата на голяма част от личните средства, за периода 20.06.2014 г. до 19.06.2017 г.; сумата от 199 880 лв. други неимуществени вреди, произтичащи от невъзможността да прехвърли сумата по депозита си в друга банка, при което да получи лихва в размер на 113 933 лв. (не е индивидуализиран периодът на тази претенция) и пропусната възможност да увеличи имуществото си със сумата от 85 947 лева, вследствие на едностранното намаление от страна на БНБ на лихвите по депозитите в размер на 3. 60 %, които съгласно договора за депозит били преди това в размер на 7. 50 % (също с неиндивидуализиран период).

От посоченото съдържание следва, че административният съд е бил сезиран с четири обективно и субективно съединени иска, макар и съдът да не ги е разграничил по този начин и да не е събрал държавна такса по всеки един от тези искове. Единият иск е за заплащане на обезщетение за понесена имуществена вреда, изразяваща се в загуба, другият иск е за обезщетение за понесена неимуществена вреда, третият иск е за обезщетяване на пропусната полза, какъвто е и четвъртият иск.

С решението си, съдът е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение в размер на 113 933 лева, както и иска за заплащане на обезщетение в размер на 85 947 лева, отхвърлил е иска за заплащане на обезщетение за понесена имуществена вреда до размера на разликата над 806 697, 80 лева до пълния предявен размер 981 806 лева. Съдът е пропуснал в диспозитива на решението да посочи, че отхвърля иска за обезщетяване на неимуществените вреди за разликата над 5000 лева да пълния предявен размер от 500 000 лева, въпреки че от мотивите му става ясно, че преценява иска за тази разлика като неоснователен. Наличието на мотиви, за които липсва диспозитив е очевидна фактическа грешка, която може да се отстрани от съдът, постановил решението и след връщане на делото от касационната инстанция.

Срещу така индивидуализираната отхвърлителна част на съдебното решение не е постъпила касационна жалба от Стоянова, поради което в посочената част, първоинстанционното решение няма да е предмет на проверка от касационната инстанция.

Предмет на касационната жалба е решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част, в която БНБ е осъдена да заплати на Стоянова обезщетение за имуществени вреди в размер на 806 697, 80 лева, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева за периода 20.06.14 г. -19.06.17 година и разноските по делото в размер на 310 лева.

По уважената част от иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, АССГ е приел, че те се претендират от противоправно действие на БНБ, изразяващо се в непозволяване на ищцата да изтегли спестяванията си ( лист 6, пети абзац от решението). Съдът е приел, че твърдяното противоправно поведение на ответника в случая е налице. До този извод, съдът е стигнал, приемайки за установено следното: ищцата е имала договор за безсрочен депозит в евро с "КТБ" АД, по който е извършила експресен валутен превод за прехвърляне на сумата от 570 000 евро в друга банка на 20.06.14 г., платежното нареждане за който е прието в 12, 08 часа на посочения ден, който превод е канцелиран и цялата сума е върната по сметката й в КТБ.

Установено е, че същият ден – 20.06.14 г., на осн. чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции, с решение № 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под особен надзор за срок от три месеца, а на 6.11.14 г. БНБ отнема лиценза на КТБ.

Установено е също така, че на 4.12.14 г. Фондът за гарантиране на вземанията започва изплащане на същите като гарантираният депозит от 196 000 лева е изплатен на ищцата.

Установено е от съда, че на ищцата, освен получения гарантиран депозит, са заделени още 112 125, 30 лева в производството по несъстоятелност на КТБ

Относно изброените до тук факти и обстоятелства, страните не спорят и те се установяват от събраните по делото писмени доказателства, на които съдът се е позовал при установяването им.

Спорните факти и обстоятелства между страните са – платежното нареждане на Стоянова от 20.06.14 г. до КТБ въведено ли е в системата TARGET2, кога е станало това; кога е взето решението на БНБ за поставянето на КТБ под специален надзор и кога то е стигнало до адресата.

Съдът е приел, че въпросното платежно нареждане на Стоянова е въведено в TARGET2. Съдът е формирал този свой извод въз основа на съвкупността от следните фактически установявания – платежното нареждане е осчетоводено и е дебитирана сметката на наредителя - ищцата в КТБ, издаден е валутен превод с вальор с дата, съвпадаща с датата на платежното нареждане, за което са събрани разноски, изпратена е заявка за сетълмент от банката. Съдът е приел, че при тези данни, платежното нареждане е подлежало на изпълнение съгласно чл. 119, ал. 3, т. 1 ЗКИ. Съдът е обосновал този свой извод с разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Правила за работа на системния компонент ТARGET2 и чл. 89, ал. 1 и 3 ЗПУПС според които платежните нареждания се считат за въведени в TARGET2-BNB в момента на дебитиране на сметката на съответния участник в платежния модул.

По този въпрос съдът е приел също така, че фактът, че не е открито СУИФТ съобщение, както и че на 20.06.2014 г. клиентско плащане в размер на 570 000 евро не е постъпвало за обработка в системата, не означава, че платежното нареждане не е въведено в системата TARGET2-BNB.

Съдът е приел, че решението на БНБ от 20.06.14 г. за поставяне на КТБ под специален надзор не е пречка за изпълнението на платежното нареждане, тъй като последното е станало неотменимо на осн. чл. 78е, ал. 1 ЗПУПИ. Съдът е обосновал този свой извод с обстоятелството, че не било установено от ответника, кога точно на посочената дата е взето решението, тъй като в 12, 30 ч. е започнало заседанието на Управителния съвет на БНБ, а така също не било установено, кога това решение е стигнало до своите адресати.

Съдът е приел, че именно от страна на БНБ не е прието нареждането за превод, като агент по сетълмента. По натам в решението си съдът приема, че е налице твърдяното от ищцата противоправно действие на БНБ, в резултат на което вложенията на Стоянова са останали в КТБ и същата е получила само гарантирания депозит.

Съдът е преценил като неоснователни доводите на ответника, че БНБ в случая не е действала като административен орган и не следва да носи отговорност, посочвайки, че съгласно чл. 2, т. 5 от Правилата за работа на системния компонент TARGET2, БНБ е доставчик на услуга и на осн. чл. 29, т. 2 от същите правила носи отговорност за всяка загуба, възникваща от дейността на TARGET 2-BNB.

Съдът е отхвърлил позоваването от ответника на чл. 79, ал. 8 (сега ал. 9) ЗКИ, според който БНБ не носи отговорност за вреди от упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. По този въпрос, съдът се е позовал на приетото от СЕС в решението по дело С-571/16, в което изрично било прието, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от спазването на допълнителното условие, вредата да е причинена умишлено от съответния национален орган.

Съдът е преценил като неоснователно и възражението на ответника за недопустимост на иска на осн. чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, приемайки, че производството по ЗОДОВ и предявяването на вземането на ищцата в производството по несъстоятелност на КТБ, са алтернативни.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът е преценил, че фактът да не може да ползва спестяванията си в един наистина голям размер и в продължителен период, безспорно е причинила на ищцата притеснения, по-високи от нормалните.

С оглед изхода на спора, съдът е присъдил в полза на ищцата, направените от нея разноски за производството в размер на 10 лева държавна такса и 300 лева депозит за първата съдебно-счетоводна експертиза.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като основателна. При постановяване на решението в обжалваната му част, административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Конкретните съображения на касационната инстанция са следните: Основателно е възражението на касатора, че административния съд не е обсъдил множество възражения на ответника, направени още с отговора на исковата молба, които са относими към правилното разрешаване на спора.

От твърденията в исковата молба, както и от обстоятелствата, сочени от ищцата в последващите й уточнителни молби - от 10.08.17 г., тази, намираща се на листа от 137 до 146 по делото на АССГ, по молбата й становище на лист 224 и сл. по делото на АССГ, както и от писмената й защита, следва, че претендираното от нея обезщетение за имуществени вреди в размер на 981 806 лева е от вредоносни според нея, действия и бездействия на ответника. Сочените бездействия са:

• неуведомяване на ищцата за невъзможността да се изпълни нареждането й за превод, с което са нарушени разпоредбите на чл. 38, ал. 3 от Наредба 3 на БНБ и чл. 61, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (отм.); ;

• непредоставяне на кредит от БНБ в качеството й на национална банка, участник в системата TARGET2 в рамките на деня на КТБ за изпълнение на влезлите в системата платежни нареждания, с което е нарушила чл. 7 във връзка с Приложение III на Насоките от 26.04.2007 г. относно Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент и експресни преводи в реално време.

Сочените незаконосъобразни действия са:

• БНБ неправомерно е анулирала платежното нареждане на ищцата, с което е нарушила чл. 3 от Директива 98/26/ЕО и чл. 119, ал. 3, т. 1 от Закона за кредитните институции.

Преди да изпрати исковата молба на ответника за отговор, съдът с разпореждане от 26.07.2017 г. е поискал от ищеца да посочи незаконосъобразните бездействия при или по повод изпълнението на административна дейност ли са извършени и в резултат на каква точно административна дейност са извършени. В отговор на това разпореждане, ищцата подава молбата-уточнение от 10.08.2017 г., в която наред с друго сочи най-общо, че в случая всички действия и бездействия от страна на БНБ са извършени във връзка с осъществяване на административна дейност, тъй като за БНБ са регламентирани в Закона за кредитните институции и ЗБНБ регулаторни и надзорни функции върху дейността на кредитните институции за защита интересите на вложителите.

Едно от възраженията на ответника, направено още в отговора на исковата молба е, че по платежната система TARGET 2 BNB., БНБ оперира като доставчик на услуга, а не действа като орган, осъществяващ публичноправни функции и действията или бездействията на БНБ по повод оперирането на системата, не са дейност на административен орган.

В решението си, административният съд е преценил като неоснователни доводите на ответника, че същият не действал като административен орган и не следва да носи отговорност. Този свой извод, съдът е обосновал с три съображения, както следва: че по силата на чл. 29, т. 2 от Правилата за работа на системния компонент TARGET 2 BNB, БНБ носи отговорност пред своите участници в случаи на измама или груба небрежност, за всяка загуба, възникваща от дейността на тази платежна система; неоснователно е позоваването на чл. 79, ал. 8 ( сега 9) от ЗКИ; с решение на СЕС по дело С-571/16 г. е преценена като недопустима правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение да зависи от спазването на допълнителното условие вредата да е причинена умишлено от съответния национален орган. Тези съображения на административния съд обосновават извода му, че БНБ може да носи отговорност, за обезщетяване на вреди от дейността й, причинени на частноправните субекти. Съдът обаче, не е изложил никакви съображения, защо приема, че дейността на БНБ като оператор на платежната система TARGET 2 BNB е административна дейност.

Според настоящия съдебен състав на ВАС недопустимо е касационната инстанция за първи път да обсъжда този въпрос, тъй като по този начин ще лиши страните от мотиви на една съдебна инстанция, което би могло да се отрази на ефективното им право на защита, гарантирано, както от националното ни законодателство, така и от международните договори, какъвто е ЕКПЧ и от първичното право на ЕС, каквато е Хартата на основните права.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита за уместно да припомни характеристиките на административната дейност – изпълнително – разпоредителна дейност по държавно управление, извършвана от административни органи чрез властнически метод въз основа на законово предоставена компетентност.

Дейността на БНБ в качеството й на Централна банка от Евросистемата, поради което и на оператор на системния компонент TARGET 2 BNB, който е част от Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET 2), подробно е регламентирана в Насоки на Европейската централна банка от 5 декември 2012 година, както и в Правила за работа на системния компонент TARGET 2 – BNB, утвърдени със заповед № РД 22-2828/19.12.2012 г. на Д. Костов -подуправител на БНБ, приети по силата на делегацията на чл. 8 от Насоките.

За да отговори на възражението на ответника, административният съд е трябвало да анализира съдържанието на дейността на БНБ, в качеството й на оператор на системният компонент TARGET 2 – BNB, така както се разкрива от Насоките и Правилата и да прецени, доколко така осъществяваната дейност има характеристиките на административна дейност. Административният съд не е извършил този анализ, което прави необоснован извода му за неоснователност на възражението на ответника, че по платежната система TARGET 2 BNB, БНБ оперира като доставчик на услуга, а не действа като орган, осъществяващ публичноправни функции и действията или бездействията на БНБ по повод оперирането на системата не са дейност на административен орган.

Основателно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд неправилно приравнява момента на получаване на платежното нареждане по смисъла на чл. 60, ал. 1 ЗПУПС (отм.); с момента на въвеждане на нареждане за превод в системата за сетълмент по смисъла на чл. 78д, ал. 3 от същия закон. В този смисъл е и становището на участващия по делото прокурор от Върховна административна прокуратура. Този извод следва, както от систематичното място на двете разпоредби, така и от съдържанието им, и употребените в тях термини. Моментът на получаване на платежното нареждане е регламентиран в чл. 60, ал. 1 ЗПУПС (отм.);. Термините, употребени в тази разпоредба са - "платежно нареждане", "доставчик на платежни услуги", "платец". В чл. 3, ал. 1 ЗПУПС (отм.); са посочени доставчиците на платежните услуги, измежду които са и банките по смисъла на Закона за кредитните институции. Съгласно т. 19 от ДР на ЗПУПС, "платежно нареждане" е всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция. Съгласно т. 20 от ДР на същия закон "платец" е всяко физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разпорежда изпълнението на платежно нареждане по тази сметка, а когато липсва платежна сметка – физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане. В случая моментът на получаване на платежното нареждане е моментът, когато банката в случая "КТБ" АД е получила по съответния договорен ред, платежното нареждане от платеца, в случая С. Стоянова. Този момент е 20.06.2014 г., 12, 08 часа, който се установява безпротиворечиво от двете заключения на съдебно-счетоводните експертизи по делото.

За разлика от чл. 60, ал. 1 ЗПУПС (отм.); , чл. 78д, ал. 1 от същия закон използва термини като "нарежданията за превод", " участник в система с окончателност на сетълмента", "система с окончателност на сетълмента", за които също се съдържат определения в самия закон. Съгласно т. 12 от ДР на ЗПУПС, "нареждане за превод" е всяко нареждане на участник в системата с окончателност на сетълмента да предостави на разположение на получателя парична сума чрез записване по сметките на кредитна институция, централна банка, централен съконтрагент или агент по сетълмента или всяко друго нареждане, водещо до поемане или изпълнение на задължение за плащане съгласно правилата на сетълмента... "

Терминът "участник в система с окончателност на сетълмента" се изяснява чрез разпоредбата на чл. 78в, ал. 1 ЗПУПС, която сочи възможните участници. Терминът "система с окончателност на сетълмента" е изяснен с разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 ЗПУПС. В конкретния случая, от Насоките и Правилата за работа на системния компонент TARGET 2 BNB под № РД22-2828/19.12.2012 г. ( наричани за краткост по-долу Правилата) става ясно, че тази платежна система предоставя брутен сетълмент в реално време за плащания в евро със сетълмент в пари в централна банка като доставчикът на услуги е БНБ. Съобразно заключението на първата съдебно-счетоводна експертиза КТБ АД е участник в тази система.

Относно момента на въвеждане на нареждането за превод в системата на сетълмента, чл. 78д, ал. 3 ЗПУПС (отм.); препраща към правилата на системата. Приложимата разпоредба от Правилата е тази на чл. 22, според която платежните нареждания се считат за въведени в TARGET 2 BNB в момента на дебитиране на сметката на съответния участник в платежния модул. Според т. 1. 39 от чл. 1 от Правилата, "платежно нареждане" е нареждане за кредитен превод, нареждане за прехвърляне на ликвидност или нареждане за директен дебит, които термини от своя страна са изяснени в точки 1. 29, 1. 30, 1. 31 от същия член, съответно термините "платец" и "получател" са обяснени в точки 1. 40 и 1. 42 от чл. 1 на Правилата, а терминът сметка в платежния модул" е обяснен в т. 1. 52 от същия член. От съдържанието на посочените разпоредби от Правилата става ясно, че терминът "платежно нареждане", използван в правилата се идентифицира с нареждане за превод по смисъла на т. 12 от ДР на ЗПУПС (отм.); и моментът на въвеждане на нареждането за превод в системата на сетълмента е моментът в който се задължава сметката на съответния участник в платежния модул, в случая сметката на КТБ АД. За да бъде въведено обаче, това нареждане за превод следва да бъде прието от БНБ, след като премине проверките по чл. 14 от Правилата, а за да бъде прието "платежното нареждане" по смисъла на Правилата следва да бъде изпратено до получаващия участник в TARGET 2 чрез съобщението SWIFTNet FIN.

В противоречие с посочените по-горе разпоредби от ЗПУПС (отм.); и от Правилата, първоинстанционният съд е приел, че моментът по чл. 60, ал. 1 ЗПУПС (тм.) съвпада с момента по чл. 78д, ал. 3 от същия закон вр. с чл. 22, ал. 1 от Правилата. По-конкретно, първоинстанционният съд неправилно приема, че с дебитиране на сметката на ищцата в КТБ платежното нареждане е въведено в системата TARGET 2 BNB по смисъла на чл. 22, ал. 1 от Правилата. Посоченият член касае дебитиране на сметката в платформата на участника в платежния сегмент TARGET 2 BNB, какъвто участник в случая е КТБ АД, и какъвто ищцата не може да бъде.

Необоснован е изводът на първоинстанционният съд, че именно от страна на БНБ не било прието нареждането по превода, като агент по сетълмента, макар че съдът го е обосновал със заключението на вещото лице Танева и писмо № 3779/3.10.2018 г. на КТБ АД, в което е посочено, че нареждането за превод е регистрирано от КТБ и е изпратена заявка за сетълмент от банката, но преводът бил отхвърлен. От една страна, съдът се е позовал на писмен документ, който не е приет по делото, а е ползван за целите на експертизата. От друга страна, съдът не е изяснил въпроса, защо след като е изпратена от КТБ заявка за сетълмент, не съществува формирано SWIFT съобщение за процесния превод, в който смисъл е отговорът от КТБ АД в молба от 14.01.19 г. ( лист 392 от делото). Освен отговорът от КТБ АД в посочената молба, по делото е налице и писмен документ, в който е посочено, че КТБ е преустановила разплащанията и всички други банкови операции, считано и към 11, 45 на 20.06.2014 година. Този документ е протоколът от заседанието на УС на БНБ, проведено на 20 юни 2014 г. от 12. 30 часа, в който на лист 3, първи параграф е цитирано писмо от изпълнителните директор на КТБ вх. № 4098/20.06.2014 г., получено в 12, 06 часа в БНБ, с което КТБ уведомява БНБ за преустановяване на разплащанията и всички други банкови операции. По делото са налице доказателства (писмото от Банка Д`Италия, Дойче Бундесбанк и Банк дьо Фрянс, както и заключението по втората съдебно-икономическа експертиза), съдържащи данни, че нареждане за превод във връзка с платежното нареждане на ищцата, не е постъпвало в TARGET 2. Тези противоречиви данни, съдът е следвало да анализира, както и във връзка с тях да укаже на страните, необходимостта от назначаване на съдебно-техническа експертиза, която след съответна проверка в специализирания софтуер на SWIFT системата, използвани от КТБ и БНБ за целите на системния компонент TARGET 2 BNB, констатира, има ли данни за заявка за сетълмент във връзка с въпросното платежно нареждане в специализирания софтуер на КТБ, респективно излъчено ли е това информационно съобщение към TARGET 2 BNB, ако да, имали данни в специализирания софтуер на БНБ за получаването му, ако не е излъчено, защо, както и има ли данни в специализирания софтуер на БНБ за отхвърлен превод във връзка с въпросното съобщение. В тази връзка касационният състав преценява като неправилно определението на административния съд от 23.05.2019 г., с което е оставено без уважение искането на ищцата, направено чрез нейния пълномощник по делото, за поставяне на допълнителни задачи към експертизата, така както те са формулирани в искане от С. Стоянова, намиращо се на лист 450-451 от делото. Формулираните въпроси са били относими и отговорите по тях необходими за изясняването на спора. Изслушването на заключение по делото, изготвено от съответния специалист, по горепосочените въпроси, както и по допълнителните въпросите, формулирани от ищцата, е в услуга и на доказателственото искане на БНБ относно наличието на документите, описани в молбата на банката, находяща се на лист 371 от делото пред АССГ.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че в резултат на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, административният съд не е формирал извод относно относими за правилното разрешаване на спора въпроси – има ли подадено нареждане за превод чрез съобщение SWIFTNet FIN от КТБ към платежната система TARGET 2 BNB във връзка с платежното нареждане от ищцата, получено в КТБ, прието ли е от БНБ и ако не защо. За изясняването на този въпрос по делото са събрани писмени документи и заключения на две съдебно-счетоводни експертизи, които макар и да са споменати в обжалваното решение, не са анализирани от съда. За изясняването на тези обстоятелства е необходимо и събиране на допълнително данни по делото чрез допускане на допълнителна експертиза с горепосочената задача.

Първоинстанционният съд е следвало да се произнесе и изрично по въпроса, налице ли е или не нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, тъй като ищцата се позовава на гарантираното й от тази разпоредба упражняване на правото на собственост, при която преценка, съдът е следвало да приложи стандартите на ЕСПЧ, изведени в практиката му, вкл. и по дела срещу България при тълкуването на този член.

Относимо, поради което и нуждаещо се от обсъждане е било и възражението на ответника, доколко в случая е налице вреда, изразяваща се в претърпяна загуба за получаването на сумата по влога, за която с обжалваното решение е присъдено обезщетение, предвид висящото производство по несъстоятелност на КТБ и включването на ищцата в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на КТБ АД, за което по делото има данни – лист 111-113. Следва да се посочи, че са налице установени стандарти от ЕСПЧ и относно въпроса, присъжда ли се и в кои случаи обезщетение относно установено и признато вземане, за което все още съществува възможност за изпълнението му, вкл. и по дела срещу България (решение от 14.02.2012 г. на ЕСПЧ по делото Пулева и Радева срещу България; решение от 26.06.2012 г. на ЕСПЧ по делото Христова и други срещу България; решение от 5.02.2013 г. на ЕСПЧ по делото Пашов и други срещу България).

По тези съображения, Върховният административен съд в настоящият съдебен състав преценява решението в обжалваната му част като необосновано и неправилно. Решението в посочената част следва да се отмени, а делото се върне на друг съдебен състав на АССГ за новото му разглеждане в посочената част. При новото разглеждане на делото, съдът следва да се съобрази с указанията в настоящото решение, а също така да прецени и доколко са налице всички твърдени от ищцата вредоносни действия и бездействия на ответника като по този въпрос следва да обсъди и възраженията на ответника - доколко сочените от ищцата като нарушени правни разпоредби създават задължения именно за БНБ и ако всички или част от тях касаят дейността на ответника, тази дейност административна ли е по своята същност или не.

С оглед изхода на производството пред настоящата инстанция, следва да се отмени решението и в частта, в която БНБ е осъдена да заплати на ищцата разноските за производството, тъй като не е налице хипотезата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ

Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд