Решение № 2568 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2929/2015 г.

Решение № 2568 от 8.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2929/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Eмир Шахаб Ахмед, гражданин на Ирак, с предоставен хуманитарен статут, чрез адв. Татяна Лисичкова, срещу Решение № 432 от 27.01.2015 г., постановено по адм. д. № 11238 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град (АССГ), 20 състав. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 6794 от 13.10.2014 г., издадено от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което му е отказано да се събере на територията на Република България с баща си Шихаб Ахмед Худаир. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно се поддържа становище, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, които са от съществено значение. Неправилно съдът е приел, че възрастта на Шихаб Ахмед Худаир (69 г.) не е напреднала. По статистически данни на ООН средната продължителност на живота на мъжете в Ирак е 57,8 г. Ето защо, възрастта му и неговият здравословен статус налагат това лице да живее в едно домакинство със сина си, с оглед получаване на необходимите грижи. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяна на административното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател, редовно призован чрез упълномощената адв. Лисичкова, не се явява и не се представлява. Съдът констатира, че в списъка на лицата, призовани по делото, в изпратената призовка за съдебното заседание и в съставения за него протокол е допусната техническа грешка при изписване името на касационния жалбоподател, посочено като Емир Шабах Ахмед, вместо правилното Емир Шахаб Ахмед. Възражение в тази насока от адв. Лисичкова не е направено. Ответникът - заместник-председателят на ДАБ не изразява становище по касационната жалба. В съдебното заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е било Решение № 6794 от 13.10.2014 г., издадено от ответника, с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на Емир Шахаб Ахмед е отказано да се събере на територията на Република България с баща си Шихаб Ахмед Худаир. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, съставът на АССГ е приел, че оспореното пред него решение на заместник-председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган при условията на делегация, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е съобразен с неговата цел. Неоснователни е намерил доводите на жалбоподателя за неизясняване в хода на административното производство на заявените от него факти и за издаване на административното решение в нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗУБ. Като се е позовал на посочената разпоредба, взел е предвид легалната дефиниция за "членове на семейството" по смисъла на ЗУБ (пар. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на този закон), и е съобразил данните по делото за възрастта и здравословното състояние на бащата на Емир Шахаб Ахмед, съдът е приел, че Шихаб Ахмед Худаир получава в Ирак достатъчно медицински грижи, възрастта му не може да се определи като "напреднала" и не е налице основание да се приеме, че той страда от тежко заболяване, което препятства сам да полага грижи за себе си, респективно да налага съвместното живеене с жалбоподателя. По тези съображения първоинстанционният съд е намерил за правилен извода на административния орган за липса на предпоставки за приложението на чл. 34, ал. 1, във вр. с § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ЗУБ и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването, направено в касационната жалба за необсъждане от съда на всички релевантни факти от съществено значение за случая. Съдът е обсъдил както възрастта на бащата на Емир Шахаб Ахмед, така и неговото здравословно състояние съобразно изнесеното от молителя по време на проведените интервюта и доказателствата по административната преписка, при което е достигнал до правилни фактически и правни изводи за липса на материалноправните предпоставки за издаване на разрешение от административния орган за събиране на семейството. Съгласно чл. 34, ал. 1 - 3 ЗУБ (в относимата редакция изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, за което председателят на ДАБ дава разрешение за събиране на семейството. Същият отказва разрешение, когато по отношение на някой от членовете на семейството са налице обстоятелства по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3 от този закон или по отношение на друг съпруг - в случай на многобрачие, когато чужденецът вече има съпруг в Република България. По смисъла на ЗУБ "членове на семейството" са изброените категории лица в § 1, т. 3 от ДР на този закон. Твърденията на Емир Шахаб Ахмед са, че баща му Шихаб Ахмед Худаир е лице - чл. на семейството му по § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ЗУБ. В обхвата на посочената дефиниция като членове на семейството попадат родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. С оглед издаване на исканото разрешение за събиране със семейството, Емир Шахаб Ахмед е следвало да установи, че неговият баща е "член на семейството" му по смисъла на цитираната в предходния абзац легална дефиниция. Тоест, следвало е да установи съществуването на една от предвидените в тази разпоредба хипотези - 1. Че родителят му, с който иска събиране, не е в състояние сам да се грижи за себе си поради напреднала възраст и се налага да живее в едно домакинство с жалбоподателя или 2. Че родителят му, с който иска събиране, не е в състояние сам да се грижи за себе си поради тежко заболяване и се налага да живее в едно домакинство с него. Предвидените във всяка от тези две хипотези предпоставки следва да са налице кумулативно. Напредналата възраст на лицето или наличието на тежко заболяване сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме наличие на предпоставка за издаване на положително решение, ако не се установи и докаже невъзможността на лицето само да се грижи за себе си. Обосновани на представените и приети по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното пред него административно решение, респективно относно липсата на материалноправните предпоставки за издаване на разрешение по чл. 34, ал. 1 ЗУБ. Приобщените по делото доказателства и събраните по време на проведеното интервю данни не обосновават извод, че бащата на касационния жалбоподател не е в състояние сам да се грижи за себе си поради напреднала възраст или поради тежко заболяване и се налага да живее в едно домакинство с Емир Шахаб Ахмед. По делото е установено, че на 4.09.2013 г. Шахаб Ахмед Ходейр Ходейр е бил приет в болница и е изписан на същата дата, при "добро и стабилно" положение, както и това, че на 11.03.2014 г. Шахаб Ахмед Хадир Хадир е приет в Специализирана болница и е изписан на 12.03.2014 г. с подобрение. Въз основа тези факти и при липсата на спор, че те са относими към едно и също лице (баща на Емир Шахаб Ахмед), правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание да се приеме, че бащата на настоящия касационен жалбоподател страда от тежко заболяване, което му пречи да се грижи сам за себе си и налага да живее в едно домакинство с жалбоподателя. Тези факти не дават основание да се приеме също така, че поради възрастта си бащата на Емир Шахаб Ахмед не може да се грижи сам за себе си и се налага да живее в едно домакинство със сина си. Впрочем, такива твърдения не се съдържат нито в молбата, с която Емир Шахаб Ахмед е поискал издаването на разрешение за събирането му с неговия баща, нито са направени по време на проведеното с него интервю. Не са представени също така доказателства за промяна в състоянието на лицето след последния му еднодневен престой в болница, когато е изписан с подобрение (на 12.03.2014 г.) до подаване на молбата за събиране на 18.08.2014 г. Не са представени и такива за предписан хранителен режим във връзка с изложеното в първоинстанционната жалба, а относно предписаното домашно лечение от специализираната болница не се установява за какъв период е предписано и необходимостта от подкрепа на друго лице за приемането на тези лекарства. Не е представена и експертиза относно здравословното състояние на бащата на Емир Шахаб Ахмед, съгласно поетия от него ангажимент за това по време на интервюто, провело се на 16.09.2014 г. Желанието на Емир Шахаб Ахмед да полага грижи за своя баща не обосновава извод за основателност на предявената до административния орган молба при липсата на условията по приложимата материалноправна разпоредба. В този смисъл обосновано на представените по делото доказателства съставът на АССГ е приел, че не са налице предпоставките по чл. 34, ал. 1, във вр. с § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ЗУБ. Не се установява, че бащата на Емир Шахаб Ахмед е "член на семейството" му по смисъла на § 1, т. 3, б. "в" ЗУБ с оглед приложението на чл. 34, ал. 1 ЗУБ. Ето защо, като не е намерил основание за отмяна на оспореното административно решение, първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, което следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,