Решение № 1385 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11548/2012 г.

Решение № 1385 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11548/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Траян Ангелов Бешков, жив в гр. Враца, срещу решение № 15/26.07.2012 г. по адм. д. № 239/2012 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед за задържане на лице с рег. № 222/13.04.2012 издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ от полицейски орган при РУП - гр. Враца. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество, а алтернативно - връщането му на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендират се разноски. Ответникът по касационна жалба - Инспектор при РУП - гр. Враца, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Враца е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с данни за извършено престъпление по смисъла на чл. 325 от Наказателния кодекс /НК/, е заповядано да бъде задържан касаторът за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУП - гр. Враца. На задържания са разяснени правата му по чл. 63, ал. 3 от ЗМВР и е подписана декларация за запознаването с правата му. Посочил е, че желае адвокатска защита по свой избор и не желае адвокатска защита по реда на Закона за правната помощ от служебен адвокат, бил му е извършен личен обиск за който е съставен и протокол. Налице са били материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1, от ЗМВР за издаване на заповедта за задържане на лице при наличие на данни за извършено престъпление. Посочената в заповедта норма на чл. 325, ал. 1 от НК - а именно "който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото ..." се явява престъпление против реда и общественото спокойствие по смисъла на НК. Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административно производствените правила по издаването й. Така постановеното решение е правилно. Доводите на касатора за липса на достатъчно данни за извършване на престъпление при издаването на заповедта. Оспорената заповед е издадена при спазването на изискването за форма по чл. 65, ал. 1 от ЗМВР и съдържа предвидените задължителни реквизити по чл. 63, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,