Решение № 338 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2009 г.

Решение № 338 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Подадена е молба от Р. к. с. гр. С. вх. № 6* от 8.06.2009 г. за отмяна на влезлите в сила решения на ВКС, III г. о. № 176 от 10.03.2009 г. по гр. д. № 4920/2007 г. и на С. окръжен съд № 37 от 11.06.2007 г. по т. д. № 193/2007 г. като противоречащи на решение № 33 от 1.07.2004 г. по гр. д. № 99/2001 г. на С. окръжен съд. По допустимостта на молбата за отмяна Върховният касационен съд се е произнесъл в закрито заседание на основание чл. 307, ал. 1 ГПК с определение № 159/09 от 21.10.2009 г. В молбата се поддържа, че въпросът за собствеността на спорните недвижими имоти - складове за железария, домашни потреби и електроматериали, построени в УПИ № I* кв. 30 по плана на гр. К. е разрешен противоречиво с влезлите в сила решения по двете дела. Съгласно чл. 303, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо по двете дела да е разгледан правен спор по който страните, основанието и петитумът са еднакви. В разглеждания случай с решенията по настоящото дело са отхвърлени исковете на РКС гр. С. против "В." Е. гр. К. и "Д" О. гр. Ш. по чл. 108 ЗС. По иска срещу "В" Е. гр. К. съдът е изложил съображения, че не е доказано той да владее имота, следователно няма противоречие между това решение и решение № 83 от 1.07.2004 г. на С. окръжен съд по гр. д. № 99/2001 г., с което е уважен установителният иск за собственост на РКС гр. С. срещу "В." Е. гр. К., защото силата на присъдено нещо по отношение на собствеността е зачетена, а решаващите съображения на съда се отнасят до втората предпоставка на ревандикацията - упражняването на фактическа власт върху имота. С оглед на изложеното по иска срещу "В." гр. К. не е налице основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК поради липса на противоречиво решаване на един и същи въпрос по двете дела, предмет на молбата за отмяна. Ответникът "Д." О. гр. Ш. не е бил страна по гр. д. № 99/2001 г. на С. окръжен съд. Той е придобил собствеността върху имотите по време на висящия процес между РКС гр. С. и "В." гр. К. по гр. д. № 99/2001 г. Съгласно чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.) при действието на който е разгледано делото силата на присъдено нещо на решението се разпростира само спрямо страните. При прехвърляне на спорното право, делото следва своя ход между първоначалните страни като на основание чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.) постановеното решение съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение действията на вписването, когато се касае за недвижим имот. В разглеждания случай исковата молба по гр. д. № 99/2001 г. на С. окръжен съд не е била вписана, с оглед на което решението не обвързва "Д." О. гр. Ш.. И. на това основание силата на присъдено нещо на решението не е зачетено при разглеждане на спора по гр. д. № 436/2006 на С. районен съд, следователно няма противоречиво решаване на спора за собствеността по двете дела по отношение на едни и същи страни и искането за отмяна на по-късно постановеното решение по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е неоснователно. Воден от горното Върховният касационен съд, I г. о.,