Решение № 112 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1394/2014 г.

Решение № 112 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1394/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Е. К. Д. и Г. К. Я., чрез пълномощника им адвокат П. Д. и на Х. П. Д., З. П. М., В. Й. М., Г. А. Б., И. Ц. Д., А. И. Д. и Ц. И. Д., чрез пълномощника им адвокат А. Б., против решение № 598 от 28.11.2013 г., постановено по гр. д. № 1032 по описа за 2013 г. на Апелативен съд-П., гражданска колегия в частта, с която е отменено решение № 1212 от 28.06.2013 г. по гр. д. № 1728/2012 г. на Окръжен съд-Пловдив, III гр. състав и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] против Х. П. Д., З. П. М., В. Й. М., Г. А. Б., Е. К. Д., И. Ц. Д., Ц. И. Д., А. И. Д. и Г. К. Я. ревандикационен иск по отношение на масивна триетажна сграда с площ от 1750 кв. м., ведно със 7604/13982 ид. ч. от дворно място в [населено място], област П., [улица], съставляващи част от ПИ № 3382, включена в УПИ I-3382, 3383, 3384-производствени дейности, кв. 96-а по плана на [населено място], целият с площ от 13 982 кв. м., ведно с всички подобрения и насаждения в дворното място и със съответните проценти идеални части от правото на строеж за всяка една от конкретните постройки, основан на придобито право на собственост въз основа на непрекъснато давностно владение, осъществявано от [фирма] и неговите прехвърлители [фирма], [населено място] и "Гаранция-ЛН", [населено място] в периода 1.08.1995 г. - 31.03.2006 г., като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер общо на 14797 лв. В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост на атакуваното решение, поради недопустимост на предявения иск с оглед наличието на сила на пресъдено нещо, евентуално за неправилно приложение на материалния закон. К. претендират възстановяване на направените разноски. Ответникът по касационните жалби [фирма], [населено място] оспорва касационните жалби, като претендира възстановяване на направените разноски С определение № 130 от 26.03.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с цел проверка на допустимостта му при преценка налице ли е сила на пресъдено нещо на решение № 838/15.06.2010 г. по гр. д. № 2529/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. Ищцовото дружество [фирма], [населено място] е основало предявения на 7.06.2012 г. ревандикационен иск на твърденията, че е придобило собствеността на процесния имот чрез десетгодишно давностно владение в периода 1.07.1995 г. - януари 2009 г., като е присъединило и владението на своите праводатели [фирма] и [фирма]. В касационните жалби и отговорът по тях липсват доводи, касаещи фактическите изводи на съда и съответно следва, че между страните е безспорна следната фактическа обстановка: през 1994 г. К. М. и Н. М. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на имот, който през 1995 г. апортирали в [фирма], [населено място]. През 2000 г. акционерното дружество се снабдило с два констативни нотариални актове за собственост на УПИ I -3382,3383,3384 в кв. 96-а по плана на [населено място], ведно с построените в него сгради и с договор от 27.09.2005 г. продало на [фирма], [населено място] 13892/16246 ид. ч. от дворното място и описаните в нотариалния акт сгради, като на 8.02.2006 г. между двете дружества е сключен договор за доброволна делба и [фирма], [населено място] е придобило новообразувания УПИ I -3382,3383,3384 с площ от 13892 кв. м., ведно с постройките в него, който имот през 2008 г. е апортирало в [фирма], [населено място]. На 24.10.1997 г. е предявен иск за делба, по който на 31.03.2006 г. по молба на ищците са конституирани [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място]. С влязло в сила решение № 838/15.06.2010 г. по гр. д. № 2529/2009 г. на Пловдивския окръжен съд е допусната съдебна делба между П. Б., В. М., И. Д., Ц. Д., А. Д., Г. Б., К. М., Н. М., Г. Я. и Е. Д. на масивна триетажна сграда с площ от 1750 кв. м., ведно с 7604/13892 ид. ч. от дворно място, съставляващо част ПИ 3382, включена в УПИ I-3382,3383,3384-производствени и складови дейности, целият с площ 13892 кв. м., както и масивна двуетажна сграда - южна изба с площ от 725 кв. м. и масивна двуетажна сграда с осем помещения с площ от 150 кв. м., като искът за делба е отхвърлен спрямо [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], поради липса на техни права на собственост върху сънаследствения недвижим имот с оглед непораждане за двете дружества на противопоставими на сънаследниците права, произтичащи от сделките, извършени от К. М. и Н. М. и сделките между двете дружества, като следствие на непородени в полза на К. М. и Н. М. права от нищожното съобразно чл. 42, б. "б" вр. чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчно завещание на Х. П. С. -С. от 6.07.1993 г., както и с оглед относителната недействителност спрямо сънаследниците съобразно чл. 76 ЗН на тези сделки по отношение на собствените на К. М. и Н. М. по 3/24 ид. ч. от имота. Делбата е извършена чрез съдебна спогодба от 17.01.2012 г., съгласно която масивна триетажна сграда с площ от 1750 кв. м., ведно със 7604/13892 ид. ч. от дворно място, съставляващо част ПИ 3382, включена в УПИ I-3382,3383,3384 - производствени и складови дейности е придобита в общ дял от П. Б., В. М., Г. Б., Г. Я., Е. Д., И. Д., Ц. Д. и А. Д., като същите са въведени във владение на 28.11.2012 г. по изп. д. № 30/2012 г. на СИС при ПРС, I район. При горните факти, въззивният съд е приел за неоснователно направеното възражение за недопустимост на ревандикационния иск, поради наличие на сила на пресъдено нещо, тъй като в делбеното производство са отречени правата на праводателите на ищцовото дружество. Изложени са съображения, че в делбеното производство са отречени правата на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], придобити по силата на деривативни придобивни основания /апортна вноска, договор по н. а. № 190/2005 г. и договор за доброволна делба от 08.02.2006 г./ поради това, че прехвърлителите им К. М. и Н. М. не са били собственици на имота както и поради относителната недействителност спрямо наследниците на посочените сделки за по 3/24 ид. ч. от имота, но в това производство не е разглеждан въпросът дали в полза на тези ответници е текла придобивна давност и дали те са станали собственици на имота на това оригинерно придобивно основание, който въпрос не е можел да бъде предмет на обсъждане доколкото те са били конституирани като ответници по делото по искане на ищците именно поради извършените разпореждания в тяхна полза с имота. Същевременно е счетено, че по отношение на дружествата не може да бъде приложено автоматично и правилото на чл. 226, ал. 3 от ГПК за прехвърляне на спорното право в хода на процеса и обвързаността на правоприемника от силата на пресъдено нещо на постановеното съдебно решение, тъй като то е приложимо единствено в случай на прехвърляне на спорното право въз основа на правна сделка, но не и при претенция, основана на оригинерно придобивно основание. Посочените мотиви на Пловдивския апелативен съд са неправилни. Решението по чл. 344, ал. 1 ГПК /чл. 282, ал. 1 ГПК - отм./ формира сила на пресъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял в съсобствеността и размера на правата им. Забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани от ответника в съдебното производство или не. В случая влязлото в сила решение № 838/15.06.2010 г. по гр. д. № 2529/2009 г. на Пловдивския окръжен съд формира сила на пресъдено нещо, че е налице съсобственост върху процесния по настоящото дело имот между лицата, между които е допусната съдебната делба, както и, че [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], спрямо които е отхвърлен иска за делба, не притежават права в собствеността на имота. Силата на пресъдено нещо преклудира и всички незаявени от двете дружества права, които биха били от значение за постановяване на решението по допускане на делбата. [фирма], [населено място] се явява частен правоприемник на [фирма], [населено място] и съответно на неговия праводател [фирма], [населено място] и е обвързано от силата на пресъдено нещо съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК. Заявеното чрез предявения в настоящото производство ревандикационен иск право на собственост въз основа на изтекла десетгодишна придобивна давност е основано на факти, осъществени преди постановяване на влязлото в сила решение № 838/15.06.2010 г. по гр. д. № 2529/2009 г. на П. окръжен, поради което същите са преклудирани от силата на пресъдено нещо и забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК. Следователно предявения от [фирма], [населено място] против Х. П. Д., З. П. М., В. Й. М., Г. А. Б., Е. К. Д., И. Ц. Д., Ц. И. Д., А. И. Д. и Г. К. Я. ревандикационен иск се явява процесуално недопустим поради наличие на сила на пресъдено нещо на решение № 838/15.06.2010 г. по гр. д. № 2529/2009 г. на П. окръжен, с което е признато, че е налице съсобственост върху имота между ответниците по ревандикацията, както и че ищцовото дружество и неговите праводатели не участват в съсобствеността и не притежават противопоставими на съсобствениците вещни права. В. и първоинстанционното решение, с които е разгледан процесуално недопустим иск, следва да бъдат обезсилени и производството по делото - прекратено. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК [фирма], [населено място] следва да заплати на ищците направените по делото разноски, както следва: на В. Й. М. - 5000.00 лв. за първоинстанционното и въззивното производство /заплатено адвокатско възнаграждение по 2500 лв. за всяка инстанция/; на Х. П. Д. и З. П. М. - 5500 лв. за първоинстанционното и въззивното производство /заплатено адвокатско възнаграждение от 3000 лв. за производството пред районния съд и 2500 лв. за производството пред окръжния съд/; на Е. К. Д. и Г. К. Я. - 4385 лв. за касационното производство /заплатени държавна такса за допускане на касационно обжалване и за разглеждане на касационната жалба и адвокатско възнаграждение от 3800 лв./ и на Х. П. Д., З. П. М., В. Й. М., Г. А. Б., И. Ц. Д., А. И. Д. и Ц. И. Д. - 4309.70 лв. разноски за касационното производство /заплатени държавна такса за допускане на касационно обжалване и за разглеждане на касационната жалба и адвокатско възнаграждение от 3200 лв./ По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение