Решение № 5715 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1905/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 64, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на Столична община с БУЛСТАТ 000696327, със седалище в гр. София, представлявана от кмета В. Терзиев, чрез представител по пълномощие – адв. С. Джамбазов от Адвокатска колегия – София против Решение № 29880/12.09.2025 год., постановено по административно дело № 11882/2024 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е необосновано. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, оспорващият е заявил, че първоинстанционния административен съд е допуснал нарушаване на материалния и процесуалния закон при постановяване на оспореното решение, като същото е и необосновано, доколкото не са изпълнени задължителните указания на Върховен административен съд, дадени в Решение № 12655/21.11.2024 год. по адм. дело № 6525/2024 год. по описа на ВАС. От страна на касатора са оспорени изводите на съда с аргумента, че в случая е отпаднало правното основание за издаване и съществуване на акта за верификация, поради отмяна на финансовите корекции с влезли в сила съдебни решения. В този смисъл е посочено, че оспореното решение от 14.10.2022 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 год. е издадено по повод по-рано наложени финансови корекции, подробно описани в касационната жалба, които със съответните влезли в сила съдебни решения са отменени. С оглед на това е заявено и твърдението, че в случая следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, доколкото с влезли в сила съдебни решения на ВАС са отменени актовете за финансови корекции, използвани като правно основание за издаване на оспорения в настоящото производство административен акт, то последния следва на основание чл. 177, във вр. с чл. 142, ал. 2 от АПК да бъде прогласен за незаконосъобразен. В подкрепа на тази твърдения е направено и позоваване на конкретни съдебни актове на ВАС в посочения смисъл. Позовавайки се на тази съдебна практика на ВАС, оспорващия е заявил, че необосновани и неправилни се явяват изводите на първоинстанционния административен съд, че обстоятелството дали решенията за определяне на финансови корекции са влезли в сила е ирелевантно, доколкото същите имат предварително изпълнение по закон и няма данни тяхното изпълнение да е спряно или да са отменени по съответния ред. Според съда, без значение е и основателността на жалбите против тези решения, тъй като при евентуалната им отмяна след оспорване по съдебен ред, претенцията за верифициране на сумите може да бъде предявена отново, съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Тези доводи на съда са оспорени с твърдението, че жалбоподателят своевременно е представил всички влезли в сила съдебни актове за отмяна на определените финансови корекции, като е направено позоваване на тези факти с искане за прилагане на правнорелевантните им последици. В заключение, от страна на оспорващия са заявени и твърдения, че съдът не е съобразил и новите обстоятелства, а именно обстоятелството, че в хода на процеса от страна на административния орган е изплатена на Столична община стойността на неверефицираните разходи. Развити са и доводи за липса на мотиви и неизяснена фактическа обстановка, както и наличие на нарушаване на процесуалните правила.

Във връзка с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното първоинстанционно съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени Решение от 14.10.2022 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 год., в частта му, с която спрямо Столична община е намалена верифицираната сума със 384 780,20 лева за сметка на БФП и не се признава съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на 175 552,12 лв. и се постанови връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне в тази му част. Претендира се и присъждане на разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции.

В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител – адв. С. Джамбазов поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи. Заявява искане за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът – ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 год. (РУО на ОПОС), чрез представител по пълномощие – служител с юридическо образование и правоспособност М. Станимирова представя писмен отговор, в който оспорва касационната жалба като неоснователна. Развива обстоятелствени доводи за обоснованост и законосъобразност на първоинстанционното съдебно решение, в съответствие с които заявява искане за оставянето му в сила. По подробно заявени аргументи прави възражение за прекомерност на претендираните разноски, като счита, че делото не представлява фактическа и правна сложност. Заявява искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание и в писмено становище дава заключение за неоснователност на оспорването, доколкото в случая не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

След анализ на заявените от касационния жалбоподател твърдения, приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият касационен състав намира за установено следното:

С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Столична община против Решение от 14.10.2022 год. на РУО на ОПОС и в тежест на оспорващия са присъдени разноски в размер на 900,00 лева. При формиране на този правен резултат, от фактическа страна, съдът е приел за установено следното:

Столична община е бенефициер по сключен с Министъра на околната среда и водите, в качеството му на РУО на ОПОС Административен договор № Д-34-1/01.02.2022 год. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16M1OP002-1.020 „Изграждане на ВиК инфраструктура в Столична община“ в максимален размер до 96 478 397,78 лв., съфинансирана в размер на 85% от Кохезионния фонд на ЕС, за изпълнение на проект ИСУН № BG16M1OP002-1.020-0001 „Изграждане на ВиК инфраструктура в Столична община“.

Във връзка с подадено от бенефициера искане за междинно плащане № 2/11.10.2022 год., възлизащо на сумата от 7 402 794,26 лв. по посочения проект, РУО на ОПОС е постановил Решение от 14.10.2022 год., с което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ /с настоящо наименование ЗУСЕФСУ/ е намалил размера на верифицираната сума с 384 780,20лв. за сметка на БФП и не е признал съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на 175 552,12 лв. При формиране на този резултат, административният орган е посочил следните фактически и правни основания:

1. По договор с изпълнител ДЗЗД „Лозенец 2021“ № СОА22-ДГ55-67/09.02.2022 год. по дейност № 2 „Инженеринг за обект „Доизграждане на канализационна мрежа на кв. „Кръстова вада-изток“, район Лозенец, на основание чл. 75, ал. 1, във вр. с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕФСУ извършва финансова корекция и не одобрява възстановяването на бенефициера на сума в размер на 12 857,41 лв. от БФП и не признава съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на 5 866,07 лв. поради наложена финансова корекция в размер на 5%, определена с Решение от 17.05.2022 год. на РУО на ОПОС във връзка с регистрирана нередност;

2. По договор с изпълнител ДЗЗД „Драгалевци 2021“ № СОА22-ДГ55-65/09.02.2022 год. по дейност № 4 „Инженеринг за обект „Изграждане на канализационна мрежа за кв. „Драгалевци“, район „Витоша“ на основание чл. 75, ал. 1, във вр. с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕФСУ извършва финансова корекция и не одобрява възстановяването на бенефициера на сума в размер на 201 155,66 лв. от БФП и не признава съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на 91 775,26 лв. поради наложена финансова корекция в размер на 5%, определена с Решение от 19.05.2022 год. на РУО на ОПОС във връзка с регистрирана нередност;

3. По договор с изпълнител „Трейс Груп Холд“ АД № СОА22-ДГ55-318/09.06.2022 год. по дейност № 5 „Инженеринг за обект „Доизграждане на канализационна мрежа за кв. „Суходол“, район „Овча купел“, на основание чл. 75, ал. 1, във вр. с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕФСУ извършва финансова корекция и не одобрява възстановяването на бенефициера на сума в размер на 31 291,80 лв. от БФП и не признава съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на 14 276,56 лв. поради наложена финансова корекция в размер на 10%, определена с Решение от 30.08.2022 год. на РУО на ОПОС във връзка с регистрирана нередност;

4. По договор с изпълнител ДЗЗД „Връбница М 2021“ № СОА22-ДГ55-107/02.03.2022 год. по дейност № 6 „Инженеринг за обект „Доизграждане на канализационна мрежа за кв. „Обеля“, район „Връбница“, на основание чл. 75, ал. 1, във вр. с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕФСУ извършва финансова корекция и не одобрява възстановяването на бенефициера на сума в размер на 31 921,63 лв. от БФП и не признава съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на 14 563,93 лв. поради наложена финансова корекция в размер на 5%, определена с Решение от 19.05.2022 год. на РУО на ОПОС във връзка с регистрирана нередност;

5. По договор с изпълнител ДЗЗД „Нови Искър 2021“ № СОА22-ДГ55-66/09.02.2022 год. по дейност № 9 „Инженеринг за обект „Доизграждане на канализационна мрежа на гр. Нови Искър, район „Нови Искър“, на основание чл. 75, ал. 1, във вр. с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕФСУ извършва финансова корекция и не одобрява възстановяването на бенефициера на сума в размер на 85 837,50 лв. от БФП и не признава съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на 39 162,50 лв. поради наложена финансова корекция в размер на 5%, определена с Решение от 19.05.2022 год. на РУО на ОПОС във връзка с регистрирана нередност;

6. По договор с изпълнител „Строймонтаж“ ЕООД № СОА22-ДГ55-64/09.02.2022 год. по дейност № 7 „Инженеринг за обект „Доизграждане на канализационна мрежа за кв. „Бенковски“, район „Сердика“, на основание чл. 75, ал. 1, във вр. с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕФСУ извършва финансова корекция и не одобрява възстановяването на бенефициера на сума в размер на 16 449,21 лв. от БФП и не признава съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на 7 504,79 лв. поради наложена финансова корекция в размер на 5%, определена с Решение от 19.05.2022 год. на РУО на ОПОС във връзка с регистрирана нередност;

7. По договор с изпълнител Обединение „София-Строителен надзор“ ДЗЗД № СОА22-ДГ55-317/09.06.2022 год. по дейност № 10 „Упражняване на независим строителен надзор, оценка на съответствие и изпълнение на функциите на инженер по смисъла на Договорните условия по ФИДИК при реконструкция, модернизация и доизграждане на СГПСОВ – Кубратово и при доизграждане, реконструкция и изграждане на канализационна мрежа и съоръжения, както и доставка на оборудване на 3 помпени станции“, на основание чл. 75, ал. 1, във вр. с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕФСУ извършва финансова корекция и не одобрява възстановяването на бенефициера на сума в размер на 5 266,99 лв. от БФП и не признава съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на 2 403,01 лв. поради наложена финансова корекция в размер на 5%, определена с Решение от 31.08.2022 год. на РУО на ОПОС във връзка с регистрирана нередност.

Одобрената сума за плащане по искането е определена с решението на РУО на ОПОС в размер на 7 018 014,06 лв. и е призната от допустимото собствено финансиране сумата от 3 201 898,65 лв.

При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт на РУО на ОПОС е издаден на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ, като с решението е намален размера на верифицираната сума с 384 780,20 лв. за сметка на БФП и не е призната съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на 175 552,12лв., доколкото сумите включват разходи, засегнати от нарушения, за които са определени финансови корекции, като актът е мотивиран и с разпоредбите на чл. 75, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕФСУ.

От правна страна, съдът е формирал извод, че оспореното решение е постановено от материално компетентен административен орган, съответства на изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК за форма и съдържание, като в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът е приел, че правилно РУО на ОПОС е приложил разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като не е налице твърдяното от жалбоподателя смесване на производството по налагане на финансова корекция с производството по верифициране на междинно плащане, доколкото същността на финансовата корекция се изразява в отмяна на вече предоставена финансова помощ, респ. в намаляване размера на допустими разходи по определен проект. Посочено е, че изпълнението на решението за определяне на финансова корекция е свързано с приложението на чл. 75 от ЗУСЕФСУ, който дава възможност на УО да извърши определената с отделен акт финансова корекция, като я приспадне от заявените за верифициране средства. По мнение на съда, с оспореното решение РУО на ОПОС е съобразил определените вече преди заявеното искане за плащане финансови корекции и на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ ги е извършил, т.е. предприел е действие по изпълнение на решенията за определяне на финансова корекция. Развити са и мотиви, съгласно които, обстоятелството дали последните са влезли в сила е ирелевантно, доколкото същите имат предварително изпълнение по закон и няма данни тяхното изпълнение да е спряно или да са отменени по съответния ред. Мотивите са доразвити и с твърдението, че е без значение основателността на жалбите срещу тези решения, тъй като при евентуална отмяна след оспорването им по съдебен ред, претенцията за верификация на сумите може да бъде предявена отново, съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.

Така мотивиран, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата и в тежест на оспорващия е присъдил разноски в размер на 900,00 лева.

Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно.

На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния административен съд относно компетентността на административния орган, относно съответствието на оспореното решение с изискванията за форма и съдържание, както и по отношение на липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без необходимостта от повторното им възпроизвеждане.

По отношение на материалната законосъобразност на съдебното решение, настоящия съдебен състав намира, че същото е постановено при неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

Както правилно е посочено от първоинстанционния административен съд, процесното решение на РУО на ОПОС е постановено на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ, като с него е намален размера на верифицираната сума с 384 780,20 лв. за сметка на БФП и не е призната съответстващата според АДБФП на нея сума на собствено финансиране в размер на 175 552,12лв., доколкото сумите включват разходи, засегнати от нарушения, за които са определени финансови корекции, като актът е мотивиран и с разпоредбите на чл. 75, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕФСУ. В акта на РУО са посочени и конкретните решения за определяне на финансови корекции с посочения в тях процентен показател на корекцията.

В хода на съдебното дирене, от страна на оспорващия са заявени твърдения и са ангажирани доказателства в тяхна подкрепа, от които се установява, че въпросните решения на РУО на ОПОС, с които са определени финансови корекции са били оспорени и с окончателно влезли в сила съдебни актове са отменени (с изключение на това по т. 1), както следва:

1. Финансовата корекция, определена с Решение от 17.05.2022 год. на РУО на ОПОС в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по сключения договор № СОА22-ДГ55-67/09.02.2022 год. с изпълнител ДЗЗД „Лозенец 2021“ е била оспорена, като с окончателно Решение № 12426/13.12.2023 год. по административно дело № 6139/2023 год. на ВАС, VІІ отделение, оспорването е отхвърлено;

2. Финансовата корекция, определена с Решение от 19.05.2022 год. на РУО на ОПОС в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по сключения договор № СОА22-ДГ55-65/09.02.2022 год. с изпълнител ДЗЗД „Драгалевци 2021“ е била оспорена, като с окончателно Решение № 12674/15.12.2023 год. по административно дело № 9018/2023 год. на ВАС, VІІ отделение, решението за определяне на финансова корекция е отменено;

3. Финансовата корекция, определена с Решение от 30.08.2022 год. на РУО на ОПОС в размер на 10% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по сключения договор № СОА22-ДГ55-318/09.06.2022 год. с изпълнител „Трейс Груп Холд“ АД е била оспорена, като с окончателно Решение № 12818/20.12.2023 год. по административно дело № 9242/2023 год. на ВАС, VІІ отделение, решението за определяне на финансова корекция е отменено;

4. Финансовата корекция, определена с Решение от 19.05.2022 год. на РУО на ОПОС в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по сключения договор № СОА22-ДГ55-107/02.03.2022 год. с изпълнител ДЗЗД „Връбница М 2021“ е била оспорена, като с окончателно Решение № 1102/11.02.2025 год. по административно дело № 9772/2024 год. на ВАС, VІІ отделение, решението за определяне на финансова корекция е отменено;

5. Финансовата корекция, определена с Решение от 19.05.2022 год. на РУО на ОПОС в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по сключения договор № СОА22-ДГ55-66/09.02.2022 год. с изпълнител ДЗЗД „Нови искър 2021“ е била оспорена, като с окончателно Решение № 33/04.01.2024 год. по административно дело № 7604/2023 год. на ВАС, VІІ отделение, решението за определяне на финансова корекция е отменено;

6. Финансовата корекция, определена с Решение от 19.05.2022 год. на РУО на ОПОС в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по сключения договор № СОА22-ДГ55-64/09.02.2022 год. с изпълнител „Строймонтаж“ ЕООД е била оспорена, като с окончателно Решение № 10591/03.11.2023 год. по административно дело № 6543/2023 год. на ВАС, VІІ отделение, решението за определяне на финансова корекция е отменено;

7. Финансовата корекция, определена с Решение от 31.08.2022 год. на РУО на ОПОС в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по сключения договор № СОА22-ДГ55-317/09.06.2022 год. с изпълнител Обединение „София-строителен надзор“ ДЗЗД е била оспорена, като с окончателно Решение № 9438/12.08.2024 год. по административно дело № 3481/2024 год. на ВАС, VІІ отделение, решението за определяне на финансова корекция е отменено.

Горните фактически установявания обосновават неправилност на изводите на първоинстанционния административен съд. Не могат да бъдат споделени мотивите на съда, че обстоятелството дали решенията за определяне на финансови корекции са влезли в сила е ирелевантно, доколкото същите имат предварително изпълнение по закон. Не кореспондира със събраните по делото доказателства (представените от оспорващия съдебни решения на ВАС) констатацията на съда, че няма данни същите да са отменени по съответния ред.

Противно на доводите на първоинстанционният съд, оспореният административен акт подлежи на отмяна, доколкото по делото са представени доказателства, че актовете, въведени от административния орган като фактическо основание за постановяване на обективирания в него правен резултат, са отменени с цитираните по-горе окончателни решения на ВАС, VІІ отделение.

По отношение на заявените в отговора на касационната жалба от страна на РУО на ОПОС твърдения, че правната стабилност на решението, обективиращо волеизявление за определяне на финансова корекция, не е релевантен за упражняване на правомощието по чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ юридически факт, доколкото на решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е придадено предварително изпълнение и неговите последици са приравнени с последици на влязъл в сила административен акт, следва да се има предвид следното: Действително, разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК указва, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Налице е обаче и изключение от това правилно, регламентирано в ал. 2 от същата разпоредба, според което, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Подобно отстъпление от идеята за настъпващ към момента на постановяването на акта стабилитет по отношение на факти и приложим закон, е ярко проявление на основния принцип в административния процес за истинност – Сравн.: чл. 7 от АПК. То не само позволява, но и задължава решаващия съд да включи в съвкупността от доказателствените факти по случая, и тези, настъпили след издаването на акта и оказващи влияние върху спорното право по начина, описан в правилото на чл. 142, ал. 2 от АПК. Несъмнено, съдебно решение, с което се отменя акт, послужил за постановяването на друг, съставлява факт от значение по делото, който трябва да бъде съобразен. То заличава с обратна сила последиците от издаденото волеизявление, поради което и същите не биха могли да послужат като годно основание за постановяване на какъвто и да е правен резултат. Точно тази зависимост всъщност е в основата и на основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК.

Отпадналото фактическо основание презумира незаконосъобразност на постановения административен акт в частите му по т. 1.2, 1.3, 1.4, 1.5, 1.6 и 1.7, а това прави и преценката на останалите условия по чл. 146 от АПК безпредметна. Доколкото оспорването на решение от 17.05.2022 год. на РУО на ОПОС за определяне на финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по сключения договор № СОА22-ДГ55-67/09.02.2022 год. с изпълнител ДЗЗД „Лозенец 2021“ е било неуспешно и финансовата корекция е останала в сила, то оспореното Решение от 14.10.2022 год. на РУО на ОПОС в частта му по т. 1.1 се явява законосъобразно, поради което съдебното решение в тази му част се явява правилно и като такова следва да се остави в сила.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, такива се дължат на касатора – Столична община. От страна на процесуалния представител на касатора е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в който се претендира сума за разноските в общ размер на 130 407,80 лева (66 676,45 евро), както следва: 3 400 лева (1 738,40 евро) за държавни такси (заплатени две държавни такси от по 1 700,00 лева или 869,20 евро) и 127 007,80 лева (64 938,04 евро) адвокатско възнаграждение (по 31 751,95 лева или 16 234,51 евро за всяко от съдебните производства - 2 първоинстанционни съдебни производства и 2 касационни производства).

От страна на процесуалния представител на ответника е заявено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, мотивирано с позоваване на съдебната практика на СЕС, обективирана в Решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 и Решение от 23.11.2017 год. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Възражението е допълнено и с твърдения за липса на особена фактическа и правна сложност на спора, както и с липсата на извършени допълнителни процесуални действия от страна на процесуалния представител на оспорващия.

При тези фактически обстоятелства, настоящият касационен състав намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК (в относимата редакция), вр. чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Соченото от процесуалния представител на ответника Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 год. по Съединени дела С-427/16 и С-428/16 дава индикация за възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение в по-ниски от минимално предвидените размери, но същевременно с това разкрива и критериите, от които решаващият състав следва да се ръководи при определянето на размера на възнаграждението като цяло. В случая, съдебното оспорване предполага проверка на законосъобразността на индивидуален административен акт, издаден на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 75, ал. 1, във вр. с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕФСУ за намаляване размера на верифицирана сума. Спорът не е сложен от фактическа страна при анализираните правнорелевантни юридически факти, аналогични на тези, вече изследвани в производството по адм. дело № 6525/2024 год. на ВАС. Работата на адвоката на касационния жалбоподател се изразява в процесуална защита по спор, който не се отличава с особена трудност. По предмета на спора е формирана и значителна по обем съдебна практика на ВАС – част от която е цитирана и на която се прави позоваване в касационната жалба. С оглед на това и адвокатското възнаграждение, което настоящият състав на Върховния административен съд намира за справедливо и обосновано е в общ размер на 63 504 лева с ДДС, съставляващи 32 469,08 евро с ДДС.

Съобразявайки горните доводи, общия размер на разноските се определя на 66 904 лв. (34 207,47 евро), от които 3 400,00 лева (1 738,4 евро) държавни такси и 63 504 лв. с ДДС (32 469,08 евро с ДДС) адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,