Решение № 9822 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2656/2017 г.

ВАСV отделение24.07.2017 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1989/01.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1919/2016 г. по описа на Административен съд - Б. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9822 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2656/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на С. Т. Н. против решение № 1989/01.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1919/2016 г. по описа на Административен съд - Б. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Началникът на Гранично полицейско управление - Л. Б., не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на С. Т. Н. срещу заповед рег. № УРИ-5393з-97/02.09.2016 г. на началника на Гранично полицейско управление - "Л. Б.", с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца". Установено е по делото, че С. Н. е държавен служител, заемащ длъжността командир на отделение в "Граничен контролно-пропускателен пункт"- А. Б. при Гранично полицейско управление - "Л. Б.". Като нарушение на служебната дисциплина в заповедта е посочено следното: На 20.08.2016 г. от 8.00 часа жалбоподателят е бил дежурен, като съгласно разпределението на групата бил на втора линия на терминал "Пристигане" на Л. Б.. К. 9.00 часа за свое улеснение при извършване на служебните си задължения Н. използвал програмата за наблюдение на полетите "Ф. Р.", която била инсталирана на личния му таблет, както и актуалния график на пристигащите полети от интернет - страницата на Л. Б. О. 12.30 часа в стаята влиза началникът на ГКПП - А. Б. - главен инспектор М. Т. и констатира, че Н. гледа на таблета излъчваната новинарска емисия, а на бюрото бил поставил бутилка "Кола-кола" и пакет солети. В същото време Н. бил изключил и осветлението в стаята за дежурства. Дисциплинарно-наказващият орган /ДНО/ е приел тези действия като нарушение на разпоредбата на т. II от разпореждане рег. № 143-49/15.07.2014 г. на директора на РДГП Аерогари, която гласи " Да не се извършват други дейности, които да са предпоставка за отклоняване на вниманието от изпълнението на възложените служебни задачи /използване на таблети, лаптопи, мобилни телефони, консумиране на храна и напитки, тютюнопушене и др." Извършеното нарушение е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР налага на жалбоподателя Н. дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. При така приетите за установени факти, АС Б. е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 1 от ЗМВР, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. При постановяването на заповедта са спазени приложимите материалноправни норми и тя съответства на целта на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Предмет на съдебния контрол в настоящето производство е заповед рег. № УРИ-5393з-97/02.09.2016 г. на началника на Гранично полицейско управление - "Л. Б.", с която на С. Т. Н. е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца", на основание чл. 200, т. 1, т. 11 и чл. 194, ал. 2, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Правилно в мотивите на оспореното решение е прието, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 204, т. 3 от ЗМВР - ръководител на структура по чл. 37 - началника на Гранично полицейско управление - "Л. Б.", и в предвидената писмена форма. Нарушенията на служебните си задължения, които са вменени на Н. са квалифицирани като неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и са подведени като такива по чл. 200, т. 1, т. 11 във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Съобразно посочените изисквания обосновано първоинстанционният съд е счел, че при издаване на оспорената заповед са изпълнени предвидените в закона материалноправни предпоставки по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по - късно от два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, е обосновано с представените към административната преписка писмени доказателства. В конкретния случай издаването на заповедта е станало само 12 дни след извършване на нарушението. Държавният служител е дал писмени обяснения на 20.08.2016 г. и на 28.08.2016 г., които са приети от дисциплинарно - наказващия орган. Достатъчно е, както в случая, обясненията да са във връзка с деянието или деянията, за които е наложено наказанието. Освен това касаторът е бил запознат с изготвената справка на 01.09.2016 г., върху която лично е отбелязал запознаването си, както е уведомен за правото си да даде допълнителни писмени обяснения. Поради това настоящият съдебен състав приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната отмяна. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1