Решение № 9628 от 13.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дилов пропъртис ООД, гр. Варна против решение 387 от 23.03.2023 г. по адм. дело 2073/ 2022г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед 291/05.07.2022 г., издадена от кмета на район Приморски, община Варна. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено. Ответникът кметът на район Приморски, община Варна оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Варна е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт, с който на Дилов пропъртис ЕООД е наредено да премахне незаконен строеж : едноетажна жилищна сграда- салон за масажи, находящ се в ПИ с идентификатор 10135.2562.256, по КК на гр. Варна, е издаден от компетентен съгласно чл. 225а, ал.1 ЗУТ орган. В този смисъл е съобразена заповед 2556/ 11.08.2021 г. на кмета на община Варна, която обратно на твърденията на касатора е представена като доказателство по делото. Правилно е и заключението, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Административният акт е писмен, съдържа фактически и правни основания, обосноваващи волеизявлението на органа, както и описание на наредения за премахване строеж, по начин който позволява неговото еднозначно индивидуализиране. Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж, изграден без необходимите строителни книжа. Изяснени са всички факти и обстоятелства от значение за случая като констатациите на контролните органи по строителството, възприети в заповедта, не са опровергани в хода на съдебното производство. По тези съображения доводът на касатора за нарушение на чл. 7 АПК е неоснователен. Аргументирани, в съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че описаният в заповедта за премахване строеж представлява едноетажна масивна сграда с площ от около 40 кв.м. и височина от 2,70 до 3,50 м. Строежът е изграден върху стоманобетонов фундамент, носещата конструкция е от метални профили и ограждащи зидове от итонг, а покривът е едноскатен, с метална и дървена конструкция, покрита с керемиди. Строежът е изграден след 2005 г. без разрешение за строеж и одобрени проекти (писмени доказателства, заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза). При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че описаната в заповедта за премахване едноетажна сграда представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от пета категория съгласно чл. 137, ал.1, т. 5, б. в ЗУТ и според легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изпълнен без разрешение за строеж и одобрен проект. Възражението на жалбоподателя, че сградата не е строеж, а преместваем обект по смисъла на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ и не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, правилно е прието от решаващия съд за неоснователно. Законосъобразно е преценено, че изградената сграда не съответства в конструктивно отношение и като параметри на павилиона за търговска дейност, описан в представеното разрешение за поставяне, както и че по своите конструктивни характеристики и предназначение не попада в хипотезите на чл. 56, ал. 1 ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и не може да се квалифицира като преместваем обект. В този смисъл са подробните съображения на първоинстанционния съд, които настоящата инстанция споделя. Заключението на административния съд, че строежът не може да се определи като търпим и подлежи на премахване, също е правилно. Строежът е изграден след 2005 г. и попада извън времевия обхват на разпоредбите на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ и § 16 от ПР на ЗУТ. Обратно на поддържаната от касатора теза оспорената заповед не нарушава принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Засягането на правата и интересите на жалбоподателя е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално, тъй като административният акт е издаден при баланс на обществения и частен интерес, при съобразяване, че само за разрешените по съответния ред строежи могат да се съблюдават стандартите относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост и надеждност, въведени с цел безопасност на строителството и опазване живота и здравето на гражданите. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също е неоснователен. В изпълнение на разпоредбите, регламентиращи събирането на доказателства, на жалбоподателя е осигурена възможност да ангажира доказателства, с които да установи твърденията си, а представените такива са приети по делото и обсъдени в съдебния акт. При постановяване на съдебното решение са спазени и изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК като са обсъдени доводите и възраженията на жалбоподателя, а правните изводи на съда са мотивирани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решение е обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице посочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,