Решение № 59 от 21.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 645/2010 г.

Решение № 59 от 21.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 645/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 2 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. Г. А. против присъда № 315 от 10.09.2001 г. постановена по ВНОХ дело № 263/2010 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които са касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се излагат съображения, че е осъден за деяние, което е несъставомерно като престъпление по чл. 235 НК и се иска присъдата да бъде отменена. В съдебно заседание не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 1567 от 14.04.2010 г. постановена по НОХ дело № 895/2009 г. Разложкият районен съд е признал подсъдимия А. Г. А. за невиновен в това на 10.06.2009 г. в м. "П." землище на [населено място], с лек автомобил да е транспортирал незаконно добит от другиго дървен материал - 2.00 куб. м дърва за огрев от бук на стойност 110 лв и на 4.07.2009 г. в м. "Б. б.", землище на [населено място], в условията на посредствено извършителство да е транспортирал с лек автомобил 1.30 куб. м. дърва за огрев от бук на стойност 71.50 лв., незаконно добит от другиго, поради което на основание чл. 304 във вр. с чл. 9, ал. 2 НК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 235, ал. 2 пр. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. С присъда № 315 от 10.09.2010 г. постановена по ВНОХ дело № 263/2010 г. Благоевградският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен в това, че за времето 10.06. - 4.07.2009 г., в условията на продължавано престъпление, чрез използване на лек автомобил с прикачено към него ремарке, транспортирал незаконно добити от другиго дървени материали на обща стойност 181.50 лв., като извършеното е маловажен случай, поради което и на основание чл. 235, ал. 6 във вр. с ал. 2 пр. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на наказание "пробация" включващо пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" и "задължителни периодични срещи с пробационен служител с периодичност два пъти седмично", и двете за срок от по девет месеца, а го е оправдал по първоначално предявеното обвинение. На основание чл. 235, ал. 7 НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за постановяване на присъдата на въззивната инстанция при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се мотивира с осъждането му по обвинение, което не е доказано от обективна и субективна страна. В този смисъл са изложените съображения, че от обективна страна е осъден при форма на изпълнителното деяние транспортиране, без да е доказан незаконен добив и да е направено разграничение между тази форма на изпълнително деяние и превоза на дървен материал по ал. 1 от чл. 235 НК, че не е установен размера на вредата, която има значение за разграничаване на престъплението от административното нарушение, че неправилно деянието е квалифицирано като продължавано престъпление при липса на еднородност на вината, а от субективна страна не е доказан умисъл. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 14, чл. 102 и чл. 339, ал. 3 НПК. Такива нарушения по делото не са допуснати. В изпълнение на задълженията си по чл. 313 и 314 НПК и по повод протеста на прокурора, Благоевградският окръжен съд изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства и допълнително събраните от него в проведеното съдебно следствие. След като самостоятелно ги е анализирал и оценил поотделно и в логическата им връзка, е възприел фактическите констатации на първоинстанционния съд за извършените проверки на автомобила управляван на 10.06.2009 г. от подсъдимия и на 3.07.2009 г. от П., по искане на подсъдимия и за резултата от тях. Тези фактически констатации, че при първата проверка св. Н., Б. и Д., констатирали в ремаркето, прикачено към управлявания от подсъдимия автомобил, 2.00 куб. м. дърва за огрев от бук, за които не представил доказателства за произход, а при втората проверка в автомобил, управляван от св. П. по молба на подсъдимия, св. П. и А. констатирали, че превозва 1.30 куб. м. дърва за огрев от бук, не са лишени от доказателствена основа. Съобразно действителното им съдържание са оценени показанията на свидетелите П., А., Н., Б., Д., П., Д. и Б. Всеки от тях е установил фактите, които лично е възприел при извършените проверки относно вида, състоянието, маркировката на дървения материал и поведението на подсъдимия. Всички свидетели по категоричен начин са установили, че дърветата са били маркирани по начин различен от посочения в представения превозен билет и от начина, по който се маркират дървата за лични нужди. Липсват данни свидетелите да са се намирали в някакви отношения с подсъдимия, които биха ги мотивирали да му навредят, като му припишат деяние, което не е извършил. От жалбоподателя не се сочат основания, които биха поставили под съмнение тяхната обективност и добросъвестност. Не са отхвърлени като източник на доказателства и обясненията на подсъдимия, че е закупил дървата от св. Д. Подробно са обсъдени и мотивирано са отхвърлени като израз на защитна позиция. Не е лишена от доказателствена основа и фактическата констатация за стойността на предмета на престъплението. Въззивният състав мотивирано е отхвърлил съображението на първоинстанционния съд, че при нормативно определени правила за оценяване на дървен материал е недопустимо определянето им по средни пазарни цени. Вредата за Държавното лесничейско стопанство представлява нереализираната пазарна цена и тя е установена със заключението на изслушаното в съдебно заседание вещо лице Ч. При приетите фактически констатации, въззивният състав е приложил точно материалния закон, като не е възприел правния извод на първоинстанционния съд, че деянието само формално осъществява признаците от състава на престъплението по чл. 235, ал. 6 във вр. с ал. 2 пр. 3 НК. Като е отменил оправдателната присъда, с която подсъдимият е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 9, ал. 2 НК, не е постановил съдебният си акт при наличието на основание за отмяна. Новата присъда е изготвена при спазване изискванията по чл. 339, ал. 3 НПК. Изводът за съставомерност на деянието е направен при преценка на всички обстоятелства, релевантни за квалификацията му като престъпление, в това число данните за личността на дееца, характера на извършеното деяние, степента на засягане на обществените отношения, които са предмет на регулиране. Подсъдимият два пъти е бил санкциониран по административен ред за същото престъпление. Въпреки това упорито е продължил да не се съобразява с регламентирания в нормативните актове ред, по който става добиването и транспортирането на дървен материал от горския фонд. След извършване на първото деяние е продължил престъпната си дейност, като е въвел в заблуждение св. П. относно законността на транспортирания дървен материал. Двете деяния са извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и осъществяват състава на едно и също престъпление, поради което законосъобразно цялостната престъпна дейност е квалифицирана като продължавано престъпление. Стойността на предмета на престъплението не е незначителна до степен да прави неоправдано използването на целите на наказателната принуда. От друга страна обаче въз основа на нея мотивирано е прието, че се касае до маловажен случай на престъпление по чл. 235 НК. Умисълът е установен от действията, в които се е обективирало деянието. Не е бил лишен от годност да съзнава реда, регламентиран в Закона за горите, по който става транспортирането на незаконно добит от другиго дървен материал и умишлено не го е спазил. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъдата на Благоевградския окръжен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК