Решение № 14888 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10647/2013 г.

Решение № 14888 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10647/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Христо Петров Станчев от гр. София против решението по т. 15 от протокол № 30/24.07.2013 г. на Висшия съдебен съвет, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на основание чл. 231 от ЗСВ на длъжност "следовател" в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на чл. 162 във вр. с чл. 231 от ЗСВ. Ответникът Висшият съдебен съвет (ВСС) е оспорил жалбата в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за законосъобразност на оспорения акт. За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното: По допустимостта на жалбата: Оспореното решение е взето от ВСС на основание чл. 231 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), който намира систематичното си място в глава девета Статут на съдиите, прокурорите и следователите, раздел шести Временно отстраняване от длъжност. Решението носи белезите на индивидуален административен акт, който засяга непосредствено отстранения магистрат и поражда неблагоприятни правни последици за него. При липса на изрична разпоредба относно съдебния контрол в този случай следва да се приеме, че решението на ВСС подлежи на оспорване от засегнатото лице по общия ред, установен от чл. 36, ал. 1 и 2 от ЗСВ - в 14-дневен срок от съобщаването му пред тричленен състав на Върховния административен съд. Жалбата на Христо Петров Станчев е процесуално допустима като подадена на 31.07.2013 г. в преклузивния 14-дневен срок от лице с правен интерес. По основателността на жалбата: С решение на ВСС по протокол № 1/26.01.2005 г. жалбоподателят Христо Петров Станчев е бил временно отстранен от длъжността "ръководител" на IV-то Териториално следствено отделение на Столична следствена служба на основание чл. 140 във вр. с чл. 134 от отменения ЗСВ (в сила до 10.08.2007 г.) до приключване на наказателното производство срещу него за извършено тежко престъпление по чл. 302, т. 1 и 4 във вр. с чл. 301, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. С присъда от 01.04.2009 г. по НОХД № 1916/2005 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, подсъдимият Станчев е бил признат за виновен за извършено престъпление и е бил осъден на две години лишаване от свобода на основание чл. 304б, ал. 1 и чл. 54 от НК и чл. 36 от НК с отлагане на изпълнението на така наложеното наказание за срок от пет години от влизане на присъдата в сила на основание чл. 66, ал. 1 от НК. С решение № 481 от 20.12.2010 г. по ВНОХД № 763/2010 г. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата. С решение № 178 от 07.08.2011 г. по н. д. № 1096/2011 г. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, е изменил въззивното решение, като е заменил наказанието две години лишаване от свобода с наказание глоба в полза на държавата в размер на 3000 лв. (три хиляди лева). След изтичане на срока за реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК жалбоподателят Станчев се е снабдил със свидетелство за съдимост рег. № 36416/01.04.2013 г. на Бюрото за съдимост при Софийския районен съд, в което е отразено, че не е осъждан. На 15.07.2013 г. е подал до ВСС молба рег. № 11-08-019 за възстановяване на длъжност "следовател". С решение по протокол № 45 от 16.07.2013 г. Комисията по предложенията и атестирането на ВСС е предложила на ВСС да остави без уважение молбата за възстановяване по изложените мотиви, че не са налице законовите предпоставки и че на основание чл. 162, т. 3 от ЗСВ за следовател може да се назначи лице, което притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. С оспореното решение по т. 15 от протокол № 30/24.07.2013 г. Висшият съдебен съвет след проведено обсъждане и последвало гласуване е оставил без уважение молбата на Христо Петров Станчев за възстановяване на длъжност "следовател" в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура. Изложени са съображения, че не са налице основанията по чл. 231 от ЗСВ, тъй като е постановена присъда за тежко умишлено престъпление и следва да се приеме, че лицето не притежава необходимите нравствени и професионални качества в съответствие с Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Цитирана е съдебна практика на Върховния административен съд по прилагането на чл. 141 от отменения ЗСВ (адм. дело № 5746/2007 г.). При издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон. На основание чл. 231 от ЗСВ съдията, прокурорът или следователят, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща трудовото възнаграждение за периода на отстраняването при наличието на една от двете алтернативно предвидени предпоставки: прекратяване на наказателното производство, освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; постановяване на оправдателна присъда. В разглеждания случай не е налице нито едно от двете материалноправни условия за възстановяване на длъжност "следовател" на жалбоподателя Станчев, който е осъден за извършено престъпление с влязла в сила присъда. Ирелевантна за прилагането на чл. 231 от ЗСВ е настъпилата по право реабилитация, която не е аргумент в подкрепа на становището относно притежаваните от лицето качества за изпълнение на длъжността "следовател" съгласно изискването на чл. 162, т. 3 от ЗСВ. Неотносимо към конкретния случай е решението на Върховния административен съд, петчленен състав, по адм. дело № 3470/2011 г., което е постановено по протест за нищожност на позитивно решение на ВСС, с което магистратът е бил възстановен на заеманата длъжност "следовател". По гореизложените фактически и правни съображения следва да се приеме, че оспореното решение е взето от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не са налице данни за превратно упражнена дискреционна компетентност от ВСС при вземане на решението, което е съответно на целта на Закона за съдебната власт. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като се уважи отправеното от ВСС искане в писменото становище за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение - тричленен състав,