Решение № 7391 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8611/2014 г.

Решение № 7391 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8611/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на ОД на МВР гр. Кърджали юрк. Мариана Петрова срещу Решение № 27 от 8.04.2014 г., постановено по адм. дело № 15/2014 г. от Административен съд Кърджали. Изложени са твърдения за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение, съставляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Ангел Анчев Милев, чрез пълномощника си адв. Ивана Бръмбарова, представя писмено становище за неоснователност на жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Ангел Анчев Милев е предявил пред административния съд иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 7 от Конституцията на РБ вр. чл. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основаните свободи против Областната дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) гр. Кърджали, с която претендира да му бъдат заплатени неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, представляващи болки и страдания, претърпени вследствие незаконосъобразното му задържане под стража за времето от 9.30 часа на 16.03.2011 г. до 9.15 часа на 17.03.2011 г., както и дължимата законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски. С обжалваното решение административният съд е приел исковата претенция за частично основателна. Съдът е установил, че със Заповед рег. № 83 от 16.03.2011 г. на полицейски орган при РУ "Полиция" Кърджали Ангел Милев е бил задържан на осн. чл. 63 ЗМВР, за срок от 24 часа, в помещение за временно задържане. Тази заповед е била отменена с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 27 от 1.04.2011 г., постановено по адм. дело № 43/2011 по описа на АС - Кърджали. При тези обстоятелства, съдът е приел, че предявеният иск е доказан по основание, независимо че в исковата молба "не е уточнено какви точно са болките и страданията, претърпени от ищеца". Разпитаните по делото свидетели са установили притесненията на ищеца във връзка със задържането и вероятността да остане без работа по този повод. Приел е още, че размерът на обезщетението следва да бъде определен по реда на чл. 52 ЗЗД, вредите не са с такава интензивност, че да обосноват присъждане на пълния размер от 3 000 лева и във връзка с т. 11 от ТР № 3/2004 г. на ВКС, постановено по ТГрД № 3/2004 г. на ОСГК е приел иска за доказан и основателен за сумата от 500 лева. Решението е неправилно. При разглеждане на спорния въпрос, съдът е ограничен от предмета на исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства. Ангел Милев е предявил пред административния съд иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неговата претенция е насочена към търсене на обезщетение от Държавата за отменен, като незаконосъобразен, акт на служител от МВР, който го е издал в качеството си на полицейски орган. Твърди, че факта на отмяната на постановения акт с влязло в сила съдебно решение, прави задържането му от органите на РУП - Кърджали незаконосъобразно (незаконно) по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и с оглед на това счита, че ОДМВР - Кърджали му дължи обезщетение "за всички претърпени от него неимуществени процесни по делото вреди - болки и страдания, търпени ... по време и вследствие на полицейското му задържане под стража ... ". Правилно решаващият съд е приел, че "в исковата молба не е уточнено какви точно са болките и страданията, претърпени от ищеца", но неправилно е процедирал като в мотивите си е направил извод, че са претърпени вреди, каквито сам ищецът не е твърдял да е търпял, т. е. излязъл е извън очертания предмет на спора. Съдът е направил извод, че "... претърпените от ищеца неимуществени вреди се изразяват в това, че вследствие на незаконосъобразното задържане е нарушено правото на свободно придвижване на ищеца; бил е откъснат от обичайното си ежедневие; изпитал е стрес, притеснение и дискомфорт .. " без самият ищец да е твърдял такива обстоятелства. Тъй като не всяко задържане под стража се отразява по описания от съда начин върху психиката на отделния индивид, то върху ищеца лежи тежестта на доказването какви "болки и страдания" е претърпял. Показанията на свидетелите в случая също не са в посока "болки и страдания". те сочат, че ищецът е отсъствал от работа и е бил "притеснен". Отделно от изложеното следва да се посочи, че в исковата молба се твърди, че неимуществените вреди са претърпени освен от отменения, като незаконосъобразен акт - заповед рег. № 83 на полицейския орган, и от нарушение на чл. 1 ЕКПЧОС, който текст гласи: "Високодоговарящите страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в част I на тази конвенция", т. е. от чл. 2 до чл. 18 вкл., без да е уточнена хипотеза. Всичко това сочи, че предмета на спора не е бил уточнен прецизно от съда, постановен е съдебен акт при неизяснени обстоятелства и при наличие на съществено процесуално нарушение, което води до отмяната му и до връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение