Решение № 286 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2558/2015 г.

Решение № 286 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2558/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 231 от ЗМВР. Образувано е по жалба на Андрей Георгиев Димитров от гр. Бургас срещу заповед рег. № 8121К-40/14.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за длъжността началник на група "Криминална полиция" към РУП - Средец при ОДМВР - Бургас. Иска се отмяна на министерската заповед като незаконосъобразна. Ответникът оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна. От релевантните доказателства по делото е установено, че през м. декември 2012 г. Димитров е поискал от кмета на община Средец да бъде включен в поименен списък на лица, получаващи средства за транспортни разходи от бюджета на общината. С решения на Общинския съвет № 401/23.05.2013 г. и № 620/29.01.2014 г. за приемане на бюджета служителят е бил включен в списък, одобряващ заплащането на такива разходи от местожителството до местоработата на определени лица. Във връзка с постъпили данни, отразени в предложение вх. № 8121в-13327/19.11.2014 г., че в периода от 01.05.2013 г. до 31.08.2014 г. държавният служител Андрей Димитров е използвал служебното си положение за лична облага, като неправомерно се е облагодетелствал със сумата от 2331.54 лева, със заповед № 8121К-2722/26.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство. От съдържанието на тази заповед, с която на 03.12.2014 г. жалбоподателят се е запознал, е видно, че данните сочат на използване на общинските средства за лични транспортни разходи на собствения лек автомобил "Рено Лагуна", при положение, че през цитирания по-горе период полицейският служител е ползвал предоставен от кмета на община Средец служебен такъв "Пежо 406" за нуждите на областната дирекция на МВР. Резултатите от проверката са отразени в обобщена справка рег. № 40171/05.12.2014 г., с която жалбоподателят се е запознал на 09.12.2014 г. и на следващия ден е дал възражения. Дисциплинарно разследващият орган в лицето на назначената комисия е приключил производството със становище рег. № 40583/10.12.2014 г. В съответствие с разпоредбата на чл. 206 от ЗМВР, министърът се е запознал с всички материали по дисциплинарното дело, приел е писмените възражения на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4, чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е издал процесната заповед на 14.01.2015 г. При тази фактическа и правна обосновка оспореният индивидуален административен акт се явява законосъобразен като издаден от компетентен орган, в изискуемата се писмена форма и при спазване на административно производствените правила, визирани в чл. 195, ал. 2, чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и други приложими норми. Не е налице и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Както обясненията на разпитаните служители по преписката, така и писмените доказателства (отчети, пътни листове, касови бонове за заредено гориво) установяват целево преназначение на общински средства за лични нужди. Обстоятелството, че понякога служителят се е придвижвал със собствения си автомобил или с обществен транспорт (св. Адамов) не опровергава истинността на събраните данни. Поради това съдът счита за безспорно доказано виновно извършено и то в продължителен период от време тежко дисциплинарно нарушение от Димитров, квалифицирано от органа като използване на служебното положение за лична облага и поведение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, което уронва престижа на службата. Налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" при тези факти е императивно вменено от закона задължение за органа и обуславя прекратяване на служебното правоотношение между страните. В заключение съдът счита, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на процесната заповед и жалбата следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора следва да се уважи искането на ответника за присъждане на разноски, като жалбоподателят се осъди да заплати на МВР сумата 400 лева юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът