Решение № 2443 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5393/2012 г.
ВАСIII отделение20.02.2013 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1360 от 13.03.2012 г., постановено по адм. дело № 60/2012 г. по описа на Административен съд - София град Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2443 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5393/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ против решение № 1360 от 13.03.2012 г., постановено по адм. дело № 60/2012 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да отхвърли жалбата на Нафия Халаф Хедер, без гражданство, срещу решение № 652/30.11.2011 г. на заместник-председателя на ДАБ. Редовно призован за датата на съдебно заседание, касаторът се представлява от юриск. Кулинова, която поддържа жалбата и моли съдебното решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици по съображения, изложени в жалбата. Ответникът, Нафия Халаф Хедер, редовно призована, се явява лично и с помощта на преводача Джули Татуз заявява, че оспорва жалбата и моли решението на АССГ да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отменил решение № 652/30.11.2011 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на Хедер е отказано да й бъде предоставен хуманитарен статут и е върнал преписката за ново разглеждане от органите на ДАБ в съответствие с указанията, дадени в мотивите на същото. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на зам.-председателя на ДАБ, макар постановено от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. При връщане на преписката за ново разглеждане след отмяна от съда на предходно решение на зам.-председателя на ДАБ, административният орган не бил провел ново интервю с чужденката, с което в нарушение на разпоредбата на чл. 63а от ЗУБ същата била лишена от участие в административното производство. Нарушена била и материалноправната норма на чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ като при произнасянето си зам.-председателят на ДАБ не е съобразил актуалната обстановка в страната на обичайното пребиваване на Нафия Халаф Хедер и не е преценил дали не е налице тежка и лична заплаха срещу живота и личността на чужденката като гражданско лице, тъй като е мотивирал изводите си за положението в Сирия на база неактуални справки. По този начин, независимо от изложените от самата чужденка причини за напускане на родината й, административният орган не е съобразил разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ, съгласно която реалната опасност за тежки посегателства може да се основава и на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход. Не били изложени и мотиви защо зам.-председателят на ДАБ е преценил, че не са налице основания за предоставяне на Хедер на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Така постановеното съдебно решение е правилно, макар и по съображения, по-различни от изложените от АССГ. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно съдът е приел, че при връщане на делото след отменителното решение на ВАС по адм. д. № 9070/2011 г. по описа на ВАС, петчленен състав зам.-председателят на ДАБ е нарушил разпоредбата на чл. 63а от ЗУБ, като не е провел ново интервю с Хедер преди постановяване на обжалвания административен акт. Неоснователни в тази насока са оплакванията в касационната жалба за липса на необходимост от ново интервю поради факта, че се касае за същото, а не за ново административно производство и поради обстоятелството, че Хедер изначално излага само чисто икономически причини за емиграцията и не твърди наличието на заплаха за живота й, основана на етнос или политическа обстановка в Сирия. Обосновано съдът е заключил, че с непровеждането на ново интервю с чужденката, административният орган е лишил същата от възможността да посочи личните си мотиви за търсената закрила към момента на издаване на решението, както и да представи нови доказателства. Правилен е изводът на АССГ, че решението на зам.-председателя на ДАБ е постановено при неизяснена фактическа обстановка относно актуалното положение в Сирия. Административният акт, макар постановен в края на м. ноември 2011 г., се основава на стари справки за обществено-политическата ситуация в Сирия. Позовавайки се на сведения от доклади на ООН, административният съд е отчел наличието на нови случаи на насилие в страната, които обосновават извод, че напрежението в Сирия нараства, поради което е задължил административния орган да се произнесе по случая като актуализира наличната информация. Според касационната инстанция, тази преценка е законосъобразна, тъй като съответства на предписанието на чл. 9, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците, който гласи, че реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход. Макар в решението на зам.-председателя на ДАБ да се отбелязва липсата на насилие в района, където е живяла Нафия Халаф Хедер, не е направен конкретен анализ на обстоятелствата, които биха позволили да се приеме, че на съответната част от територията на страната за чужденката не съществува риск от тежки посегателства и че тя може да се ползва от ефективна закрила. Горните изводи не се опровергават от представената за първи път пред касационната инстанция справка от Дирекция"Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд", датираща от 29.03.2011 г., съгласно която областта Ал-Хасака, в която е и гр. Камишли- родното място на Хедер, не е спомената сред седемте от общо четиринадесет провинции на Сирия, в които са регистрирани нарушения на човешките права. Общоизвестно е обстоятелството, което, с оглед разпоредбата на чл. 142 от АПК следва да бъде взето предвид при постановяване на настоящото решение, че от м. март 2012 г. до настоящия момент въоръжените конфликти между правителствените сили и опозиционните бунтовнически формирования в Сирия се разрастват, вземайки множество цивилни жертви от различни етноси. Отделно от това, наред с представената за първи път пред ВАС справка от м. март2011 г., самият касатор е представил и други доказателства- писма и становища от ВКБООН, датиращи също от март 2011 г., с които същата организация отправя апел към всички правителства в света, в които са регистрирани бежанци от Сирия, същите да не предприемат принудителното им експулсиране в родината поради наличието на реална опасност за живота и сигурността на тези лица - без оглед на конкретната провинция, от която идват. При отсъствието на поддържаните от касационния жалбоподател нарушения постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,