Решение № 5609 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7324/2010 г.

Решение № 5609 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7324/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационни жалби на Надежда Петрова Георгиева, Ганчо Петров Пенчев, Красимира Гавраилова Николова, Георги Петков Георгиев, Георги Гаврилов Георгиев, Петко Гавраилов Георгиев, Марина Гаврилова Лубих, и Любомир Иванов Шумков срещу решение № 63/31.03.2009 г. по адм. д. № 947/2008 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-и състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбите намира, че са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение по протест на Софийска градска прокуратура съдът прогласил нищожността на заповед № РД-21-412/29.05.2000 г. на областен управител на област София, с която е признато право на обезщетение на наследниците на Петко Георгиев Гавраилов и Гаврил Георгиев Гаврилов, за имот находящ се в София, бул. Витоша № 18, актуван като държавна собственост, с право на обезщетение със съсобственост върху сградата, като за част от сградата, представляваща публична държавна собственост е признато парично обезщетение по чл. 2, ал. 7 по действителни пазарни цени, а за квотата на съсобственост, върху частта от сградата, която представлява галерия "Витоша" ЕООД е определено обезщетение с компетсаторни записи. Съдът подробно е обсъдил всички писмени доказателства и постановил мотиви, съобразно указанията на отменителното решение № 7827/26.06.2008 г. по адм. д. № 5042/2007 г. на III отделение на ВАС, което е първото касационно производство по спора. В касационните жалби като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение като краен резултат е правилно, но следва да бъдат променени част от мотивите. По протест на Софийска градска прокуратура е поискано прогласяване нищожността на Заповед № РД 21-412/19.05.2000 г. на областен управител на област София. Заповедта е издадена при и по повод заявление, подадено от наследниците на братята Петко и Гаврил Георгиеви Гавраилови по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ, с рег. № РД 97-00-3117/08.07.1998 г. за посочения имот, като изричното им искане е било да се признае обезщетение в съсобственост от имота, съобразно посочените от тях идеални части. Атакуваната с протеста на прокуратурата Заповед № РД 21-412/29.05.2000 г. на областния управител на област София, досежно уваженото искане за присъждане на обезщетение по реда на ЗОСОИ е в две части, като по т. 1.1 - обезщетение в съсобственост за частта от сградата, представляваща публична държавна собственост, на осн. чл. 2, ал. 7 ЗОСОИ да се изплати парично обезщетение по действителни пазарни цени, и, по т. 1.2 - и за съсобственост в галерия "Витоша" ЕООД /част от сградата/ на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ обезщетение с компенсаторни записи. Правилни са мотивите на съда, досежно констатираната материална некомпетентност на областния управител да се произнесе по отношение на галерия "Витоша" ЕООД. Същата е била включена в списъка на дружествата обявени за приватизация, публикуван от Агенция за приватизация по § 16 от ЗПСК със 100% държавно участие и като принципал е посочено Министерство на културата. От това следва, че компетентния административен орган да се произнесе по заявлението за обезщетение е бил министъра на културата. Липсата на компетентност на административния орган да се произнесе по искането е най-висока степен на порок на административния акт, който води до прогласяването му за нищожен на това основание. По отношение на втората част от атакуваната заповед на областния управител на област София, в която е определено обезщетение за част от сградата, представляваща публична държавна собственост съдът приел, че имота е бил върнат в патримониума на държавата по силата на Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБФ и БПС /обн. ДВ, бр. 105/2001 г./, като в чл. 4, ал. 2 имота изрично е посочен. Закона по своя правен характер не е "отчуждителен", а реституционен, тъй като с него се връщат в собственост всички имоти, принадлежали преди 09.09.1944 г. на ...Българската редикална партия. От това следва, че имота не е бил отчужден, "не по установения от закона ред". Освен това ЗИППО не попада сред посочените в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ закони. Имота не е бил отнет и без законово основание, тъй като е налице специален нормативен акт - ЗИППО. Съдът обсъдил и представения по делото нот. акт № 4, том ХVI от 1940 г. като приел, че същият не е подписан от посочените в него страни, както и от нотариуса, а освен това е обгербван с марки на НРБ, каквато не е съществувала през 1940 г. Следователно, наследниците не се легитимират като собственици на имота, закупен на публична продан, както твърдяли. Настоящата инстанция не споделя мотивите на съда в тази част. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ компетентен административен орган да се произнесе по искане за обезщетение е областния управител /извън случаите посочени в т. 1 на чл. 6 ЗОСОИ/. В случая е налице произнасяне за имот, представляващ публична държавна собственост, т. е. не е налице материална незаконосъобразност и нарушение на правилата за компетентност на адм. орган - областния управител. За II-я, III-я, част от IV-я и част от V-я етаж на сградата има решения на Министерския съвет за преобразуването им от частна в публична държавна собственост от 1999 г. и 2000 г. преди постановената заповед на областния управител. Неправилно съдът е приел, че за тази част от имота областният управител не е бил компетентен да се произнесе по изкането за обезщетение по реда на ЗОСОИ. Налице са обаче всички останали нарушения на материалния закон - ЗОСОИ и ЗВСОНИ. Основно задължение на областния управител е било да установи имота бил ли е отнет от държавата, общините, обществените организации или на техни фирми без законово основание или отчужден не по установения законов ред - чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Неправилно съдът е обсъждал представения в препис нот. акт № 4, том ХVI от 1940 г. за собственост на недвижим имот, купен на публична продан, с който наследниците на братята Гавраил и Петко Гаврилови се легитимират като собственици. В настоящата инстанция е представен препис от оригиналния нотариален акт, подписан от всички страни и нотариуса, обгербван и поставен печат за вписването му. От писмените доказателства се установява, че имота не е бил отнет без законово основание, нито отчужден не по установения законов ред. Имота е бил върнат на политическа партия - Българската радикална партия, на която се възлага да завърши започната ликвидация на дружество "Радикал" със Закон за връщане имотите на противофашистките партийно-политически и други организации, описан в чл. 4, ал. 2 на закона. Прави впечатление, че това дружество се е намирало в ликвидация и към 1940 г., когато имота е бил закупен на публична продан от братята Гавраилови. Независимо от това, в чл. 5, ал. 2 от същия закон изрично е посочено, че "ако имотът е преминал в други приобритатели, унищожават се и последвалите сделки, като унищожаването засяга и правата на сегашните собственици. При възмездни сделки, последните следва да получат обратно от държавата цената, по която е купен имота...". От това следва, че имота не е бил отнет безвъзмездно от собствениците, нито "конфискуван от физическо лице и предоставен на юридическо лице без да има основание за това", в какъвто смисъл е постановил мотиви областния управител в атакуваната заповед, по протест на прокуратурата. След връщане на имота Българската радикална партия продава същия на Националния комитет на Отечествения фронт с нот. акт № 161, том I от 1947 г., която е обществена организация. Последвало е актуването на имота за частна държавна собственост с Акт № 01557/28.01.1999 г. и след това преобразуването й в публична държавна собственост с Акт № 01970/21.12.1999 г. и Акт № 02194/14.05.2000 г. При липсата на отнет имот от държавата, общините, обществените организации, по изложените съображения, освен това и не по посочените в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ закони, областният управител не е бил материално компетентен да учреди обезщетение по реда на ЗОСОИ в "съсобственост" на жалбоподателите от имот публична държавна собственост. Това е основанието за прогласяване нищожността на атакуваната по протест на прокуратурата заповед. Акта по своето съдържание е постановен в противоречие с материалния закон. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение