Решение № 8409 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5448/2010 г.

Решение № 8409 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5448/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "София" при РДНСК - Югозападен район чрез неговия пълномощник срещу Решение № 7/03.02.2010 г. по адм. д. № 7644/2009 г. на Административен съд - София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Иван Василев Кюлафлиев чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Иван Василев Кюлафлиев срещу Заповед № ДК-02-СО-3/18.01.2008 г. на касатора, с която на Иван Василев Кюлафлиев му е наредено да премахне незаконен строеж "санитарен възел в таванско помещение", изграден през 1984 г. без строителни книжа. С обжалваното решение, което е второ по съществото на спора след отменително решение на касационната инстанция, съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови отмяна, решаващият съд е приел, че спрямо изградения строеж са налице предпоставките на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ, поради което същият не подлежи на премахване. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: По начало разликата между узаконяване и търпимост е, че в първия случая строежът става законен, а във втория остава незаконен, но е търпим и не следва да премахва. В този смисъл търпимостта на строежа има отношение само към премахването му, но не и към узаконяването му. В разглеждания смисъл неспазването на разпоредбата на чл. 56 ЗТСУ /отм./ не опровергава търпимостта на строежа, а сочи на изисквания за неговата законност. В разглеждания аспект разпоредбата на чл. 56 ЗТСУ /отм./, ако беше спазена, то строежът би бил законен, а процесът е досежно търпимостта или не на строежа. Релевантните обстоятелства за търпимостта на строежа съгласно § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. В случая безспорно се установява от заключението на вещото лице, че строежът е изграден при спазване на нормите за проектиране и строителство, както по отношение на отменените, така и по сега действащите правила и норми за проектиране и изпълнение на такъв тип съоръжение. Освен това евентуално нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 7 от ЗТСУ /а не от ЗУТС както пише в касационната жалба/ се опровергава от заключението на вещото лице, тъй като не е настъпила промяна в общите части на сградата, няма отклонение от централния вертикален щранг и строежът не засяга чужди имоти, нито общи части. Предвид изложеното като е отменил оспорения административен акт, решаващият съд правилно е приложил материалния закон при преценката валидността и законосъобразността на акта. Решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба ще следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 300 /триста/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение