Решение № 4113 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7254/2012 г.

Решение № 4113 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7254/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община гр. Плевен против решение № 263 от 24.04.2012 г., постановено по адм. д. № 54/2012 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Царина Михайлова Луканова, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Плевен е отменил заповед № 93/21.12.2011 г., издадена от кмета на Община Плевен, с която на основание чл. 107а, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) служебното правоотношение с Царина Михайлова Луканова е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в противоречие с материалноправните норми на ЗДСл. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че органът по назначаването е отправил писмено предложение до Луканова за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 107а от ЗДСл. при "заплащане на съответното обезщетение". В законоустановеният срок държавната служителка е отговорила писмено като е посочила, че приема направеното предложение при заплащане на обезщетение в размер на 6 брутни заплати. По несъмнен и безспорен начин е установено, че кметът на Община Плевен е зачеркнал цифрата 6 в изразеното писмено становище от Луканова и е записал цифрата 2, като при издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителката са изплатени 2 брутни работни заплати. При така установеното изводът на първоинстанционният съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, е законосъобразен. Основанието на чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл. (в редакцията му към датата на издаване на заповедта) предвижда, че органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна брутна заплата. Правилото на ал. 2 на чл. 107а, ал. 2 регламентира, че ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Следователно до прекратяване на служебното правоотношение на това основание се достига след като страните уговорят дължимото обезщетение. Съгласието относно размера на обезщетението следва да е валидно изразено, т. е. да се съдържа в писменото предложение на органа по назначаването и в писменото съгласие на държавния служител. В случая не е направено конкретно предложение относно размера на обезщетението, а съгласие за прекратяване на служебното правоотношение е изразено при заплащане на 6 месечни брутни заплати, като органът по назначаването е подменил волята на държавния служител и е записал по свое усмотрение 2 брутни заплати, поради което не е налице съгласие относно размера на обезщетението т. е. липсва уговорено обезщетение. Ето защо фактическият състав на разпоредбата на чл. 107а, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗДСл. не е изпълнен, поради което оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните норми на ЗДСл. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за незаконосъобразност на административния акт се подкрепят от събраните по делото доказателства. Органът по назначаването отправя предложение за прекратяване на служебното правоотношение, без да посочи конкретен размер на обезщетението и не приема предложението на служителя за обезщетение в размер на 6 брутни месечни заплати, а определя същото еднолично в размер на 2 брутни заплати, поради което не е налице съгласие и материалноправното основание за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл. не е осъществено. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на заповедта на всички основания съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК. Обсъдил е събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Община Плевен да заплати на Царина Михайлова Луканова направените по делото разноски в размер на 250 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,