Решение № 12506 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 177/2012 г.

Решение № 12506 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 177/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от зам.-директора на ТД на НАП - Варна, чрез ст. юрисконсулт Е. Андонова, против решение № 2716/17.11.2011 г. по адм. дело № 3272/2011 г. на Административен съд - Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и незаконосъобразност, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу заповедта за налагане принудителна административна мярка. Ответникът - "Телиани" ООД, гр. Варна, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 11-9092/30.08.2011 г. на зам. директора на ТД на НАП - Варна, като незаконосъобразна, поради липса на административно нарушение по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Със заповедта, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС по отношение на "Телиани" ООД, гр. Варна, е наложена ПАМ - "запечатване на обект - ресторант за грузинска кухня, находящ се в гр. Варна, к. к. "Златни пясъци" АК "Сирена" и на основание чл. 187 ЗДДС е забранен достъпът до него за срок от 15 дни. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по делото не е установено визираното в заповедта административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на касова бележка, тъй като не е установено извършено плащане на сумата от 41 лв. на 8.07.2011 г. Поради това, е прието наличието на отменителните основания на чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК за отмяна на акта. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че оспореният административен акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Следователно предпоставка за налагането на процесната принудителна административна мярка е наличието на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка /фискален бон/ за извършена продажба на стока във визирания в заповедта търговски обект на "Телиани" ООД. Тежестта за доказване на това нарушение лежи върху издателя на акта, а именно върху касатора. Съгласно чл. 118, ал. 3 ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба /доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от одобрен тип, в случая - електронен касов апарат с фискална памет /ЕКАФП/. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. По делото не е спорно и е установено издаването на бележка от нефискален принтер, монтиран в санкционирания обект, за сумата от 41 лв., на 8.07.2011 г. в 12.50 ч. Установено е също, че за такава сума не е издаван фискален касов бон от работещия в обекта ЕКАПФ, към момента на проверката - същия ден, в 13.40 часа. Към момента на проверката е установена касова наличност от 98,70 лв., а фактическа такава - 101 лв. Законосъобразно съдът е приел, че за да са налице предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС в доказателствена тежест на органа, налагащ ПАМ, е да установи неспазване на реда или начина за издаване на документ за извършена продажба - фискален бон в случая. Редът и начинът са уредени в чл. 118, ал. 1 ЗДДС вр. с чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредбата/. При съобразяване на приложимите разпоредби съдът законосъобразно е приел, че въведеното задължение за издаване на фискална касова бележка възниква при извършване на продажба на стока или услуга в съответния търговски обект, което издаване съгласно ал. 3 на чл. 25 от Наредбата е при извършване на плащането, а предоставянето на фискалния бон на клиента е едновременно с получаване на плащането. Обосновано съдът е приел, че по преписката и по делото не са събрани доказателства, установяващи получено плащане за извършени стоки и услуги в обекта. Наличието на нефискална разпечатка като единствено доказателство, на което се позовава органа, е индиция за такова плащане, но не установява пълно наличието му. Още повече, че не е налице съвпадение между сумата от 2,28 лв., установена като разлика между касова и фактическа наличност, и сумата в размер на 41 лв., за която се твърди, че не е издаден фискален касов бон. Съдът правилно е приел, че по този съществен правно релевантен факт липсват доказателства. Изводът е, че не е установено наличието на административно нарушение по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, респ. неизпълнение на задължение по б. "а" на т. 1 от чл. 186, ал. 1 ЗДДС, а оттам и на основание за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ. При тези данни мотивите на съда за недоказаност продажбата на стока в обекта, срещу която да е платена сума от 41 лв., а оттук и за материална незаконосъобразност на заповедта е правилен, тъй като при липса на продажба, липсва и задължение за издаване на фискален бон, а оттук липсва и административно нарушение като условие за налагане на ПАМ. С оглед на изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на данни за направени разноски в касационното производство от страна на ответника по касация, не се присъждат такива за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,