Решение № 11156 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8127/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. С. В., с [ЕГН] от гр. Добрич, [адрес] срещу решение 1410/ 11.07.2024г по адм.д. 168/ 2024г по описа на Административен съд Добрич. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата му против Решение 3/20.02.2024 година на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена негова жалба срещу разпореждане [номер]/19.12.2023 година на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ Добрич за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл. 69б, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Подателят твърди, че съдът изобщо не е обсъдил периода на обучението му като курсант в Академията на МВР и служебно не е установил статута на курсантите, за който счита, че е като на служители в МВР и следва да бъде зачетен за трудов стаж от първа категория. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от Административен съд Добрич. Ответникът по касация - директор на ТП на НОИ - Добрич чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Минчева в представена писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно постановено при точно прилагане и тълкуване на закона, поради което моли да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. По съображения, че оспореното с нея съдебно решение е в съответствие с материалния закон и съдебната практика, предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспореното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Н. С. В. против решение 3/20.02.2024 година на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена негова жалба срещу разпореждане [номер]/19.12.2023 година на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ Добрич за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл. 69б, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. 2113-24-1416/29.09.2023 г. касаторът е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оспорените административни актове му е зачетен осигурителен стаж от първа категория през периода от 01.08.1987г.-03.08.1988г. до 01 г. 00 м. 02д.; периода от 10.09.1992г. до 01.01.1995г. - 02г. 03м. 21д. и периода от 01.01.1995г. до 01.10.1997г. - 02г. 09м. 00д, при обща продължителност на осигурителния стаж от първа категория от 06г. 00м. 23д. Периодът от 25.05.1985г. до 25.05.1987г. - 02г. 00м. 00д., когато се е обучавал в СМУ към Академията на МВР и отбил редовната си наборна военна служба, от 2г. 00м. и 00дни е зачетен от трета категория. Времето от 01.10.1997г. до 28.09.2023г. като самоосигуряващо се лице адвокат, също е зачетено като осигурителен стаж от трета категория. За да отхвърли жалбата срещу това решение, съдът е изложил мотиви, че е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, и при правилно приложение на материалния закон. Прието е, че няма правно основание за зачитане на целия период от 15.09.1984 г. до 15.08.1987 г., извън този от 25.05.1985 г. до 25.05.1987 г както като осигурителен стаж, така и като стаж от първа категория труд. Решението е валидно, допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Видно от съдържанието на жалбите на Н. В. до директора на ТП на НОИ Добрич и до административния съд, спорният въпрос се свежда до признаване на времето от 03.08.1988г до 09.09.1992г, когато е бил курсант в Академията на МВР, за осигурителен стаж. В решение 3/20.02.2024 година на директора на ТП на НОИ Добрич изрично е посочено, че периодът от 04г и 06 дни е период на обучение, а не реално положен осигурителен стаж в някоя от професиите или дейностите по чл.69 или чл.69б от КСО, поради което не е зачетен. В обжалваното съдебно решение са изложени мотиви само относно периода от 15.09.1984 г. до 15.08.1987 г на обучение на касатора В. в СМУ към Академията на МВР, които по съществото си са правилни и законосъобразни, но не касаят спорния период. Това е периодът му на обучение в Академията на МВР, който не е обсъден с оглед становището на административния орган и във връзка с релевантната нормативна уредба. Според разпоредбата на чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2019 г.) за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3, се зачита: времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. В ал. 2 е посочено, че за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3. Съгласно чл. 45, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, времето на обучение, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория. То се установява с удостоверение по утвърден образец, издаден от териториалното поделение на НОИ, въз основа на: диплома за завършено висше или полувисше образование, или документ за придобита научна и образователна степен доктор, документ за внесените осигурителни вноски и документ, удостоверяващ срока на обучението или докторантурата. По делото липсват изводи на съда с оглед съдържанието на уверение рег. 4581р-15168/06.11.2019г на началник отдел УИД към Академията на МВР дали за спорния период за касатора са налице предпоставките за признаване за осигурителен стаж в контекста на регламентацията по чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 45, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Мотиви във връзка с евентуалното им наличие, при съобразяване на обстоятелството на реализиране на правата на страните пред две съдебни инстанции, не могат да се формират за първи път от касационната инстанция. Липсата на мотиви в съдебното решение, отговарящи на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, които да включват обсъждане на твърденията на страните, преценка на относимите доказателства, фактически констатации и правни изводи относно релевантните факти, съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК. То препятства възможността за ефективна проверка законосъобразността на административния акт, тъй като предвид изложеното по-горе е пречка за осъществяване на касационната преценка. Допуснатото нарушение на процесуалните правила съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, защото е довело до неправилност на решението. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния административен съд, при което след установяване на относимите факти към конкретния спорен период, включително чрез даване на конкретни указания за ангажиране на доказателства, да се извърши преценка за законосъобразност на оспорения административен акт като се изложат мотиви във връзка с всички доводи на страните. Водим от горното, на основание чл. 221, ал.1, изр. първо, предл.второ във връзка с чл.222 ал. 2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто