Решение № 5233 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1055/2011 г.

Решение № 5233 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1055/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Росица Ненчева Кунева от гр. Севлиево против решение № 110/13.10.10 г. по адм. д. № 68/10 г. по описа на Административен съд Габрово с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Иван Радилов Василев и Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Габрово не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението като недопустимо следва да бъде обезсилено по реда на чл. 218, ал. 2 АПК. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в първата инстанция е Заповед № КД-14-07-68/12.03.10 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Габрово с която на осн. чл. 54, ал. 1, чл. 53, ал. 1, т. 2 и чл. 29, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево по Заповед № РД-18-77/16.07.08 г. изп. директор на Агенция по геодезия картография и кадастър /АГКК/ - София, изразяващо се 1/. в нанасяне на нови обекти в КККР - схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.2418.1.1 с площ 106 кв. м, собственост на Тихомир Пенков Кунев по н. акт. № 111, том III, рег. 740, н. д. № 925/93 г. на Районен съд - Севлиево и схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65927.501.2418.1.2 без данни за площ и собственик и 2/. промени в данните за собственост и собственици за сграда с идентификатор 65927.501.2418.3 - площ 56 кв. м и предназначение: хангар, депо, гараж, собственост на Тихомир Пенков Кунев и ПИ с идентификатор 65927.501.2418, собственост на същото лице до размера на 1/2 ид. част. С обжалваното решение, след обсъждане доказателствата по делото, вкл. неоспореното от страните писмено заключение на в. л. инж. Босев, състав на Административен съд Габрово е приел, че оспорения административен акт е издаден в съответствие с материалния закон, по надлежно упражнено право от лице по чл. 17, ал. 4 от Наредба № 3 от 28.04.05 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата/ и е отхвърлил оспорването по жалбата на Росица Ненчева Кунева. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, е основателна. Производството по издаване на оспорената заповед е започнало по повод заявление вх. № 94-925/24.02.10 г. на адв. Георгиев, пълномощник на Иван Радилов Василев, взискател по изп. д. № 00005/09 г. на частен съдебен изпълнител № 733 с район на действие Габровски окръжен съд, образувано срещу Росица Ненчева Кунева и Тихомир Пенков Кунев. Схемата на самостоятелни обекти в сгради представлява елемент от кадастралната карта /чл. 29, ал. 2 ЗКИР/ и липсата й обуславя непълнота на кадастралната карта по смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, която съгласно ал. 3 на същия се допълва по молба на заинтересувано лице. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава на заинтересуваните лица, в която категория разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР включва, както заявителя така и други лица съгласно определението на § 1, т. 13 ДРЗКИР, а именно собственици или лица носители на други вещни права върху недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. От тук следва, че единствено лице с такова качество би могло надлежно с допустимо искане да сезира компетентния по чл. 54, ал. 1 ЗКИР административен орган да одобри изменение на кадастралната карта по чл. 53 от с. з. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на РБ, съгласно която частната собственост е неприкосновена и от разпоредбите на специалния закон - ЗКИР, създаващи права и вменяващи задължения при регулиране на обществените отношения по чл. 1 ЗКИР единствено за собствениците или носителите на вещни права върху поземлените имоти. В тази връзка съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от Наредбата в нарушение на чл. 15 и чл. 46 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, тъй като от една страна законът изрично определя кръга на заинтересуваните лица, а от друга разпоредбата на подзаконовия нормативен акт, макар редактирана общо и неясно, не противоречи на законовите норми. Изложеното касае и защитения от закона правен интерес при изменение и на кадастралния регистър. Горното налага извода, че оспорената по делото заповед е незаконосъобразна. Административният орган при проверката за допустимост на искането от гледна точка наличието на правен интерес у заявителя е допуснал нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК и на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 3 ЗКИР - издал е административния акт по заявление на лице извън кръга на лицата по § 1, т. 13 ДРЗКИР, с възможност да реализира правата си в изпълнителното производство посредством друг изпълнителен способ. В тази връзка се констатира неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, в резултат на нарушение по чл. 168. Следва решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което административния акт се отмени като незаконосъобразен, издаден при наличие отменителните основания чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение