Решение № 11157 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6190/2018 г.

Решение № 11157 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6190/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" против решение № ЗЗ/14.03.2018 г. по адм. д. № 185/2017 г. по описа на Административен съд – Силистра. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда относно пределите на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение № 502/1.06.2016 г. по гр. д. № 380/2014 г. на РС - Силистра. Възразява, че Уведомителното писмо за отхвърляне на плащанията, изх. № 01-170-6500/528 от 10.04.2013 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Разград не е било обжалвано и е пречка за предявяване на осъдителен иск за отказаната сума. Моли да бъде отменено обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата – Р. Димитров, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Георгиев. Оспорва касационната жалба и претендира присъждане на адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна. Налице са касационните основания на чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон. От материалите по делото безспорно е установено, че ответникът е земеделски стопанин и е сключил договор от 7.10.09 г. с ДФ "Земеделие" за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 – 2013 г. В чл. 8, ал. 2 от Наредба № 9/3.04.08 г. са определени условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. и в конкретния случай е налице именно такъв акт - уведомително писмо от 11.04.13 г. за отказ от второ плащане. Уведомителното писмо е подробно мотивирано с фактическите и правни основания за издаването му и конкретните обстоятелства, които са приети за неспазване на т. 1 и т. 2 от ал. 1 на чл. 8 и чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредбата и сключения договор. Уведомителното писмо на Директора на ОД на ДФЗ е надлежно връчено на адресата, същото представлява индивидуален административен акт и подлежи на оспорване по административен ред. Няма данни по настоящото производство уведомителното писмо да е било оспорено пред съда. Развитите съображения на първоинстанционния съд за неправомерен отказ от изплащане на средства за подпомагане не съответстват на събраните писмени доказателства и заключението на съдебно–техническата експертиза. Съдът неправилно е приложил материалния закон. Решението на съда е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АС - Силистра е образувано по искова молба на Р. Димитров от [населено място] срещу Държавен фонд "Земеделие" за заплащане на сумата от 24 446. 00 лева, както и лихва за забава от 7464. 16 лева, за периода 15.06.2014 г. - 15.06.17 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба, представляваща неизпълнено задължение по т. 2. 4. от Договор № 19/112/03696 от 7.10.2009 г., с предмет - предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Като основание на претенцията съдът е приел чл. 128 АПК във вр. чл. 19а - чл. 19ж АПК. С обжалваното решение съдът е осъдил Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да заплати на Р. Димитров сумата от 24 446. 00 лева, представляваща второ плащане по т. 2. 4 от Договор № 19/112/03696 от 7.10.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., ведно със законната лихва от 15.06.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 7464. 16 лв., представляваща лихва за забава върху вземането от 24 446. 00 лева, за периода: 15.06.2014 г. - 15.06.2017 г. и сумата от 2577. 84 лв., представляваща съдебни разноски по делото. В мотивите си съдът се е позовал на Решение № 502/1.02.2016 г. по гр. д. № 380/2014 г. на РС - Силистра, с което е прието, че ищецът към датата на проверката за второто плащане е изпълнил поетите от него договорни задължения, поради което ответникът не е разполагал с правото да прекрати договора. Административният съд е посочил, че обективните предели на СПН на това решение обхващат предмета на спора по висящото пред него дело и той не може да бъде пререшаван. След като в мотивите си районният съд е приел, че не са налице основания за разваляне на договора и по отношение на този юридически факт е формирана СПН, зачитането му е задължително за страните и за съда. Освен това административният съд е разгледал спора и по същество, назначил е съдебно-техническа експертиза, която да изследва изпълнението на процесния договор и е приел, че земеделският производител е бил изправна страна по договора. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на настоящия иск, поради действието на стабилен административен акт - Заповед №ОЗ-170-РД/64 от 10.04.13 г., която не е оспорена. Решението е недопустимо. От фактическа страна е установено, че между страните по делото е бил сключен Договор № 19/112/03696 от 7.10.09 г., на основание Наредба № 9/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по ПРСР за периода 2007 – 2013 г. Съгласно договора, ответникът се е задължил да предостави на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, в размер на 48 892. 00 лева, за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес плана по проекта. Договорено е плащането да стане на два равни транша, като първото е било реализирано. Спор между страните по договора е възникнал по отношение на второто плащане при условията на т. 2. 4 - нарастване на икономическия размер на стопанството в срок до 7.10.2012 г., като избраният срок за изпълнение на бизнес плана до проверката по чл. 6, т. 2 Наредба № 9/2008 г., е тригодишен. В срока от чл. 24, ал. 2 от Наредбата Димитров е подал заявка за второ плащане № 19/112/036963/01 на 6.11.2012 г. Със Заповед № ОЗ-170-РД/64 от 10.04.2013 г. на Директора на ОДЗ - Силистра, е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане на Р. Димитров, поради което е разпоредено и връщане на сумата по първото плащане. Посочени са мотиви, че ползвателят не е доказал увеличение на икономическия размер на стопанството си с минимум 3 икономически единици /ИЕ/ към периода на проверката и не е засадил ново насаждение с арония на 10 дка, както е поел ангажимент, а само върху 5 дка. Изпратено е Уведомително писмо от 10.04.13 г. до бенефициента, повтарящо мотивите от заповедта, което му е връчено на 15.04.13 г. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че предявеният иск е недопустим. Искът по чл. 128, ал. 2 АПК за установяване съществуването или несъществуването на административно право или правоотношение е по своя характер установителен. Поради това за предявяването му се изисква наличие на правен интерес на ищеца и липсата на друг ред за защита, като абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване. В случая не е налице втората законова предпоставка, обуславяща правото на установителен иск по чл. 128, ал. 2 АПК, поради това, че ищецът е имал друг ред за защита. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9/3.04.2008 г. Разплащателна агенция одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ със заповед на изпълнителния директор на РА след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения и реализирания проект. Именно такъв акт е издадената Заповед № ОЗ-170-РД/64 от 10.04.2013 г. на Директора на ОДЗ - Силистра, с която е отказано второто плащане, както и последвалото Уведомително писмо със същото съдържание. Това са индивидуалните административни актове, с които изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" се е произнесъл по заявката за второ плащане на земеделския стопанин и на основание чл. 21 АПК те подлежат на самостоятелно оспорване. След като не са били оспорени пред съд, те са влезли в сила. Оспорването на тези актове пред съд е законоустановения ред за защита на правата на Р. Димитров, произтичащи от посочения договор с ДФ "Земеделие". С оглед на това предявяването на иск по чл. 128, ал. 2 АПК за установяване на съществуването на правоотношение между страните по делото, е недопустим. Още повече, че посоченият иск е установителен, а разгледаният от съда иск е осъдителен. След влизане в сила на индивидуалните административни актове, договорът следва да се счита прекратен, поради което е недопустимо и производство по чл. 19ж АПК. Съдът не е имал основание да се позове и на силата на пресъдено нещо на Решение № 502/1.02.2016 г. по гр. д. № 380/2014 г. на РС - Силистра, поради това че спорът по това дело се отнася до претенцията на ДФ "Земеделие" за сумата, изплатена на Димитров по първото плащане. Каквито и мотиви да е изложил съдът в решението си, те не обвързват решаващия съд по претенциите за последващи плащания. С оглед на изложеното, касационната инстанция намира, че липсата на процесуална предпоставка, обуславяща правото на иск по чл. 128, ал. 2 АПК води до процесуална недопустимост на предявения иск. Обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено. Претенцията на касационния жалбоподател за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размера от 200 (двеста) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,