Решение № 7121 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4856/2017 г.

Решение № 7121 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4856/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс- (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от упълномощения процесуален представител на Кмета на О. П. срещу Решение № 269 от 24.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2205/2016 г. на Административен съд- П. (АС П.). Същият счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател Кмета на О. П. в писмено становище от 25.04.2018 г., подадено от юрисконсулт В. Я. поддържа подадената касационна жалба. Намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено. Претендира разноски по делото. О. Б. Й. Стрикова в отговор на касационната жалба моли да се потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно. В представените от нея писмени бележки моли да се остави без уважение подадената жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че административният съд не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение № 269 от 24.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2205/2016 г. на Административен съд- гр. П. е ОТМЕНЕНА Заповед № 16ОА1616 от 29.06.2016 г. на Кмета на О. П., с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 6, т. 7, т. 8 от ЗОбС, във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване общински жилища и продажбата им (НУРУЖННОЖП), поради изтичане на срока за настаняване и поради отпадане на условията в за настаняване на наемателя на общинско жилище е наредено прекратяването на договор за наем № РФ-З-1072/8.03.2014 г., сключен между О. П., чрез ОП "Жилфонд"- наемодател и Б. Й. С.- наемател на общинско жилище от фонд "Резервен", находящо се на адрес гр. П., бул. "К." №..., вход Б, ет. ..., ап. .... За да постанови този резултат адм. съд приема, че с процесната заповед са нарушени, както принципа на съразмерност- чл. 6 АПК, така и чл. 8 от ЕКЗПЧОС. О. това намира оспорената заповед за издадена при съществено процесуално нарушение (СПН) на административно- производствените правила- в противоречие с разпоредбите на чл. 32, ал. 2 от НУРУЖННОЖП. В заключение приема, че това е довело до постановяване на незаконосъобразен краен административен акт (АА), който следва да бъде отменен. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита решението на АС П. за ПРАВИЛНО, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. По делото са събрани относимите доказателства и при изяснена фактическа обстановка от решаващият съд, са направени законосъобразни изводи. След анализ на релевантните факти е обоснован правилен правен извод за наличието на отменителни основания по отношение на оспорената заповед. Определянето на жилищната нужда и настаняването в жилищата по чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОбС е подчинено на нормативно регламентирана административна процедура, установена от общинския съвет в наредба, по силата на законовата делегация от чл. 45а от ЗОбС. Според послужилите като правно основание за издаване на адм. акт- чл. 46, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 8 ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват: с изтичане на срока за настаняване; отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище или използване на жилището не по предназначение. В нормата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС е очертана правна възможност в полза на гражданите- да продължат наемното правоотношение, ако отговарят на условията, посочени в хипотезата на тази норма. С. Е. съд по правата на човека (ЕСПЧ) административните органи и съдилища следва задължително да изследват пропорционалността на мерките, когато с тях се засягат основни човешки права. Принципът за пропорционалност е част от вътрешното право и следва да бъде прилаган в административния процес, когато се засягат правото на зачитане на личния и семейния живот и жилище. Неоспоримо собственикът на жилището- О. П. има регламентирани със ЗОбС правомощия да охранява икономическия си интерес, като се грижи за своята собственост, но тази намеса следва да е пропорционална на установените жилищни нужди на конкретния ползвател и неговия социален статус - чл. 6, ал. 2 и 3 от АПК. Преди решаване на въпроса за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 6, следва да се извърши преценка относно наличието на условия за неговото удължаване- чл. 46, ал. 4 от ЗОбС. Т. следва от принципа, установен в чл. 6, ал. 1 от АПК, задължаващ административния орган да упражни правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Предвид нормата на чл. 32, ал. 2 от НУРУЖННОЖП, след изтичане на двугодишния срок за настаняване, по предложение на Комисията по чл. 30, ал. 1 от НУРУЖННОЖП, преписки на наематели на общински жилища от фонд "Резервен", настанени по реда на чл. 25, ал. 1, т. 2, с доказани чрез предоставяне на медицински документи заболявания, както и младежите в неравностойно социално положение, се разглеждат от Комисията по чл. 12, ал. 3 от НУРУЖННОЖП и при положение, че отговарят на условията на чл. 7 от НУРУЖННОЖП за настаняване в общинско жилище по общия ред, жилищните нужди на гражданите се удовлетворяват трайно, като им се издават настанителни заповеди за заеманите от тях резервни жилища и същите се прехвърлят /преминават/ във фонд "Настаняване под наем". Правилно АС П. прима, че в случаят лицето безспорно попада във втората хипотеза на цитираната правна норма ".... както и младежите в неравностойно социално положение...", която не е разгледана от адм. орган. Освен това не е потърсена и възможността за алтернативно настаняване, предвид социалния статус, пола, възрастта и финансовите възможности. Необосновано кметът на общината е издал процесната заповед на основание чл. 46, ал. 1, т. 7, т. 8 от ЗОбС. В случая административният орган не е отчел Писмо на Директора на ОП "Жилфонд" П. (л. 70 по делото), в което e посочено, че жалбоподателката ползва по предназначение жилището, плаща редовно задълженията си за наем, ТБО и консумативи, спазва добрите нрави и полага грижи на добър стопанин при неговото ползване. Адм. орган не е преценил, доколко лицето отговаря условията за настаняване на наемателя в общинско жилище, предвидени в чл. 7 от НУРУЖННОЖП. Не става ясно отчетени ли са доходите и имущественото състояние. При тези фактически установявания, при издаване на заповедта е допуснато нарушение на материалния закон. От представените пред първоинстанционния съд доказателства е видно, че оспорващата няма семейство, има минимални доходи- 466 лева и няма недвижими имоти годни за жилищни нужди. При тези данни, заповедта е издадена при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС/ Конвенцията), съгласно който е гарантирано правото на личен и семеен живот, на жилище и тайна на кореспонденцията. Ограничението на тези права е допустимо само в предвидени в закона случаи, когато това е необходимо в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Гарантирането на човешките права и свободи, свързани с правото на личен и семеен живот и жилище, съгласно чл. 8 от Конвенцията са материалноправните предпоставки, с които съдът следва да се съобразява при преценката за законосъобразност на заповеди от вида на процесната. В случая адм. съд, правилно е приел, нейното несъответствие с материалния закон. Отчетено е имущественото състояние и семейно и социално положение на оспорващата, както и липсата на друга възможност за използване на жилище. Относно настаненото лице липсват новонастъпили, правопроменящи факти, които да обосноват прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗОбС. От изложеното следва, че като е отменил акта на кмета на О. П., административният съд е постановил правилно съдебно решение, изцяло съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение