Решение № 8974 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12263/2009 г.

ВАСV отделение30.06.2010 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 435 от 3.07.2009 г., постановено по адм. д. № 1404/2008 г., по описа на Административен съд - гр. Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Решение № ПО-01-098/16.10.2008 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" Благоевград. ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8974 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12263/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Грйин Р" ЕООД, гр. София, против Решение № 435 от 03.07.2009 г., постановено по адм. д. № 1404/2008 г., по описа на Административен съд - гр. Благоевград. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район Благоевград, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Ответната страна "Мегатрейд инвест" ЕООД, с. Корница, община Гоце Делчев, не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № ПО-01-098/16.10.2008 г., с което директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" Благоевград е постановил да се издаде разрешително за водовземане на "Мегатрейд инвест" ЕООД с. Корница, за воден обект р. Марева в землището на с. Корница с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ и е отказал да издаде разрешително за водовземане на "Грийн Р" ЕООД гр. София. По несъмнен начин по делото е установено, че административното производство е започнало по искане от 17.03.2006 г. на касатора за отриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване на р. Марева с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ. На основание чл. 62, ал. 4 от Закона за водите искането е обявено публично като в срока по чл. 64, ал. 1 от същия закон е постъпило аналогично заявление за издаване на разрешително за водовзмане и водоползване. На 03.08.2006 г. "Грийн Р" ЕООД и "Мегатрейд инвест" ЕООД са уведомени, че на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за водите административният орган е обявил водоползването и ползването, като е даден двумесечен срок на дружествата да представят заявления за издаване на разрешително за водоползване и предпроектно проучване, съгласно изискванията на чл. 66, ал. 1, т. 1 от Закона за водите. На 16.10.2008 г. директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" Благоевград е постановил оспореното пред първоинстанционния съд решение. При така установената фактическа обстановка съдът е направил изводи, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочил е, че административният акт е издаден при условията на чл. 69 от Закона за водите като компетентния орган, след като е приел, че двете аналогични искания не могат да бъдат удовлетворени съразмерно е предпочел това, което е в по-голяма степен съвместимо с обществените интереси. Съдът е приел, че нормата на чл. 69 от Закона за водите дава възможност да се вземе решение по целесъобразност, като административният орган се ръководи от съвместимостта на исканията с обществените интереси, които изискват предпочитане на това искане, което оказва в по-малка степен негативно въздействие върху естественото състояние на водите и водните обекти. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Посочените фактическите основания за издаване на административния акт са, че аналогичните искания за водовземане не могат да бъдат удовлетворени съразмерно чрез налагане на равностойно условия и ограничение, при което е прието, че искането на "Мегатрейд инвест" ЕООД се явява в по-голяма степен съвместимо с целта на Закона за водите и обществения интерес. Административният орган е счел, че предпроектните проучвания на "Мегатрейд инвест" ЕООД са по-подробни, а предложената от това дружество схема е по-компактна и предвиденото застрояване ще оползотвори по-пълно енергийния потенция на р. Марева. Посочено е и че водохващането, предложено от "Мегатрейд инвест" ЕООД е за предпочитане, тъй като е с по-малка височина на яза, което е по-благоприятно за запазване на биологичното разнообразие и рибните ресурси. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в оспорения административен акт са изложени фактическите основания за издаването му. Последният е издаден в нарушение на отменената, но приложима за спора разпоредба на чл. 69 от Закона за водите, тъй като органът не е мотивирал избора си на единия от кандидатите чрез сравнителен анализ (паралел) между двете аналогични искания, с оглед на специфичните изисквания на закона и заложените в проектите конкретни параметри. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите основания за издаването му. Това са юридическите факти, релевантни за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават възможност на адресата на акта и на заинтересованите лица да узнаят какво е мотивирало административния орган да приеме именно това решение и съответно ефективно да упражнят правото си на защита, а от друга страна, позволяват на съда да извърши проверката за законосъобразност на акта. В случая мотивите в обжалваното решение на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" Благоевград за удовлетворяване на заявлението на "Мегатрейд инвест" ЕООД пред това на касатора са твърде общо формулирани. Липсата на сравнителен анализ на предложенията в различните им части препятства убеждението, че направените изводи са обективни и задълбочени. Двете предпроектни проучвания не са разгледани и не са сравнявани предимствата, респективно недостатъците по отделните параметри на представените към съответните заявления проучвания и анализи. Посочените в т. 1 и 2 мотиви от решението на административния орган не обосновават по-голям степен на съвместимост с обществените интереси на предпочетеното искане. Същите са общи, без да е направено сравнение на конкретните параметри и предложения. В обжалваният административен акт не се съдържат конкретни мотиви относно аналогичността на исканията с оглед представените предпроектни проучвания. Само при такава констатация може да се преценява кое искане в най-голяма степен е съвместимо с обществените интереси. Дори да се приеме за безспорно доказано идентичност на исканията с оглед предложените предпроектни проучвания, преценката на органа за предпочитане на определено заявление с оглед гарантирането на обществените интереси не е въпрос по целесъобразност, а е въпрос на законосъобразност. Дискрецията е избор, ако нормативният акт позволява, между две или повече възможности, какъвто избор в случая не е налице. Самата формулировка на разпоредбата на чл. 69 ЗВ (отм.) говори за установяване на съвместимостта на заявлението с обществените интереси, което безспорно не е дискреция. Едва при невъзможност за установяването на този релевантен за даване приоритет на едно заявление факт, равностойните искания се удовлетворяват съразмерно. Пред вид изложеното в случай на равностойни искания съдът е длъжен да осъществи контрол, който е такъв за законосъобразност в хипотезата на материална такава, налице ли е предимство на определен кандидат с оглед приетата от административния орган по-висока степен на удовлетворяемост на обществения интерес. Както се посочи, законът изисква установяване на равностойност, аналогичност на исканията. Тя следва да бъде изведена от конкретните параметри на представените към съответните заявления проучвания и екологични анализи. В случая административният орган от една страна приема аналогичност на исканията, а от друга страна се изтъкват аргументи за предпочетения кандидат, подробно описани по-горе. Тази преценка не е въпрос на целесъобразност, а на законосъобразност и изложените констатации следва да се извеждат от обстоятелствената част и фактическите съображения на административния акт, както и от приложените към преписката данни. В конкретния случай тези констатации са само заявени от административния орган, без да се посочва конкретно кои данни и доказателства ги обуславят. След като разпоредбата на чл. 69 от ЗВ (отм.) не дава възможност на органа за преценка по целесъобразност, то същият е длъжен да установи по категоричен начин по-голямата съвместимост на едно от конкурентните искания с обществените интереси, което би означавало законосъобразен избор на един от заявителите. Това обаче не е било направено, поради което изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните норми на Закона за водите е незаконосъобразен и необоснован. Заключението на назначената от първоинстанционния съд експертиза не опроверга горните изводи, тъй като същата е средство за проверка на правилността на административния акт и не може да замести липсата на констатации в последния. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и като такова същото следва да бъде отменено. Оспореният административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на Закона за водите, поради което следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за произнасяне. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1