Решение № 13421 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10083/2016 г.

Решение № 13421 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10083/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационнa жалба - на "Р. Т." ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Г. С. Р." № 113, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Р. Х., против решение № 7628/23.06.2016 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 13730/2015 г. "Р. Т." ООД обжалва решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 860/04.11.2015 г. по преписка № КЗК 246/2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ и е осъдено да заплати на ответниците по делото юрисконсултско и адвокатско възнаграждение. Касаторът твърди, че решението на тричленният състав е неправилно поради противоречие с материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, отменителни основания съгласно чл. 209 АПК. Намира крайните изводи на съда за погрешни, поради неправилен анализ на конкретната фактическа обстановка. Претендира отмяна на решението в обжалваната част, и присъждане на разноски. Ответниците: КЗК, С. - взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения представени писмени бележки, а "К. травел" ЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено възражение, и заявяват претенции за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационните жалби и отменителните основания, изложени в тях по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение ВАС, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на "Р. Т." ООД против решение № 860/04.11.2015 г. по преписка № КЗК 246/2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ с което КЗК установява, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1, чл. 35, ал. 1 и ал. 3, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на "К. травел" ЕООД, със седалище гр. С. За да отхвърли жалбата против оспореното решение на КЗК, тричленният състав на ВАС е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти тричленният състав на ВАС е достигнал до обоснован и законосъобразен извод за неоснователност на жалбата, с която е сезиран. Обсъдени са възраженията и доводите на жалбоподателя, като тричленният състав на ВАС е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът е направил погрешен анализ на конкретните факти и обстоятелства приложени по делото. Съобразно практиката на ВАС, за да бъде установено нарушение по глава седма от ЗЗК, съответно да бъде ангажирана отговорност за извършването на нелоялна конкуренция, на първо място следва да е налице нарушение на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК. Чрез разпоредбите на чл. 30 - 37 от ЗЗК са определени и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни. За да бъде изпълнен някой от тези специални състави обаче, задължително следва да бъдат налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави. За едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл. 30 - 37 от ЗЗК. Обратното би противоречало на принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. В този смисъл общата забрана за нелоялна конкуренция има двояка правна природа - от една страна е задължителен елемент от фактическия състав на разпоредбите на чл. 30 - 37 от ЗЗК, а от друга е самостоятелно основание за налагане на имуществена санкция, ако поведението не попада в нито един от специалните състави. По отношение на оплакването за нарушение от страна на "К. травел" ЕООД на чл. 30 от ЗЗК съдът намира следното: Правилни са изводите на тричленния състав на ВАС, че в настоящия случай нито пред административния орган, нито в съдебното производство са представени доказателства, които да обосновават извод, че "К. травел" ЕООД разпространява неверни сведения или представя факти в изопачен вид, които да са насочени към "Р. Т." ООД или към предлаганите от това дружество услуги. Разпоредбата на чл. 30 ЗЗК забранява увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги, чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. За да е налице нарушение на тази разпоредба е необходимо по безспорен начин да се установи разпространение на неверни сведения или представяне на факти в изопачен вид, свързани с точно определен конкурент, с неговото предприятие или със стоките и услугите, които той предлага, в резултат на което да настъпи или да има вероятност да настъпи негативно изменение на представата на потребителите за конкурентните стопански субекти или за техните стоки или услуги, което уврежда или би могло да увреди интересите на конкурентите. Възможността за настъпване на вредоносен резултат за конкурентите следва да бъде реална, почиваща на конкретни факти и обстоятелства, а не абстрактна. По отношение на изложените от страна на касатора твърдения за нарушение на чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1 на ЗЗК Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) въвежда заблуждаващата реклама, като една от формите на нелоялна конкуренция, която е забранена поради негативния ефект, който оказва или може да окаже както върху отношенията между конкурентите, така и върху икономическото поведение на потребителите. В защита на тези комплексни интереси, законодателят е създал правна рамка, целяща да ограничи рисковете и негативите от разпространението й, като в чл. 32 и чл. 33 от Г. седма от ЗЗК е уредена общата забрана за заблуждаваща реклама, изцяло хармонизирана с европейските норми, въвеждащи в националното законодателство разпоредбите на Директива 2006/14/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно заблуждаващата и сравнителната реклама. С разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗК се цели да се ограничат действията на предприятията при създаването и разпространението на реклами, с цел да се избегнат рекламни послания, които изнасят неверни твърдения, използват неясни послания, които премълчават или преувеличават информация, която достига до крайния потребител. Действително, по делото е установено, че "К. травел" ЕООД предлага туристически услуги, които рекламира чрез фирмен каталог; посредством Интернет страница www. cataleya-travel. com, чрез участието в туристическо изложение "Туристическа борса Ваканция и С. Е. 2015 г. "; чрез Facebook, G. A. и др. Безспорно е налице реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК и този елемент от фактическия състав на чл. 33 от ЗЗК е реализиран, но както правилно е посочено в обжалваното решение, не е налице вторият задължителен елемент - посланието да подвежда или да може да подведе лицата, до които е адресирано или достига. В настоящия случай всички обективирани в процесните рекламни послания факти отговарят на обективната действителност. Едва след като се установи подвеждане, заблуждение на лицата, до които рекламата е адресирана, се преценява, дали същата би могла да нанесе вреди, тоест да увреди интересите на конкурентни предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК. Неоснователни са и доводите за неправилност на решението в частта за липса на осъществено нарушение по специалната разпоредба на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. С цитираната разпоредба е въведена забрана за имитация - предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. Правилен е изводът на тричленният състав на ВАС, че в настоящия случай се касае за използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите. Обосновани са изводите на съда и КЗК, че сайтовете www. rual-travel. com и www. cataleya-travel. com са различни като дизайн, функционалности, цветови решения и използвани елементи, което води и до разлика във външния им вид и вероятността да настъпи заблуждение, относно това чия интернет страница се разглежда, съответно да бъдат объркани потребителите относно туроператора, чиито сайт искат да разгледат. Настоящата съдебна инстанция намира за правилни и законосъобразни изложените мотиви по отношение на оплакванията за нарушаване на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК . Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподателя, че е налице съставомерност на нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. За да е нарушена законоустановената забрана, е необходимо обективно да са прекратени сключени договори с конкуренти, т. е. изисква се настъпването на определен резултат. Правилен е изводът на съда, че доколкото липсват прекратени договори на "Р. Т." ООД с негови клиенти/респ. осуетяване сключването на такива, вследствие на нелоялното поведение на ответното дружество, то не е налице елемент от състава на нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Правилно е решението и във връзка с твърденията за нарушаване разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЗК. Освен установяване наличието на производствена и търговска тайна за едно предприятие, както и мерките за нейното запазване, за да е осъществен съставът на чл. 37 от ЗЗК, се изисква узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна да е осъществено от конкурентното предприятие по начин, който противоречи на добросъвестната търговска практика и който създава възможност или реално уврежда интересите на правоимащия конкурент. 3а съставомерността на деянието е достатъчно да е създадена потенциална опасност от увреждане на интересите на конкурента. По делото не е доказано, а и не се твърди от касатора, че последният е взел необходимите мерки за защита на претендираната производствена и търговска тайна, каквото условие се съдържа в § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК. Липсва акт на управителен орган на дружеството, с който да е посочена изрично и изчерпателно информацията, която е считана за поверителна и за която е въведен ограничителен режим на достъп и използване от служителите. Тричленният състав на Върховния административен съд е постановил решение, което е съобразено с материалния закон, обосновано е и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Като правилно, решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответниците по жалбата - Комисия за защита на конкуренцията и "К. травел" ЕООД за присъждане на разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение и заплатен адвокатски хонорар. Касаторът следва да бъдат осъден да заплати на ответника "К. травел" ЕООД сумата от 1200 лв. възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Дължимите разноски на КЗК за юрисконсултско възнаграждение са в размер на 300 лв., определени според чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия