Решение № 5203 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9832/2018 г.

Решение № 5203 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9832/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Гео - С. П.", гр. В., чрез процесуалния му представител - адв. Захова, против решение № 326 от 23.05.2018 г. по адм. дело № 716/2017 г. на Административен съд - П., с което е обявена нищожността на Решение № 212/26.04.2012 г. на Общински съвет /ОбС/ - Велинград, взето по Протокол № 8, т. 31 от същата дата. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. С жалбата се представят писмени доказателства. Ответниците: община - Велинград и Общински съвет - Велинград, редовно призовани, не се представляват. От първият, чрез пълномощника му - юрист Видаркинска, е постъпил отговор, с която оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира за направените разноски пред първата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството е образувано по жалба на община Велинград, представлявана от кмета, за обявяване нищожност на решение на ОбС-Велинград № 212/26.04.2012 г., взето по Протокол № 8, т. 31 от същата дата, с което на основание § 50а от ЗИД на ЗТСУ (отм.); и § 17 от ПР ЗУТ, е даден постоянен градоустройствен статут на магазин - сглобяема конструкция, построен върху 194 кв. м., попадащ в УПИ XXXIII-6571, в кв. 139 по плана на гр. В. и е наредено на кмета на общината да издаде заповед за промяна статута на този магазин. Решението на ОбС е по молба на ЕТ"Гео-С. П." до кмета на община Велинград, от 11.01.1999 г. по § 50а, ал. 3 от ЗИД ЗТСУ (отм.);. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото е извел изводи, че оспореното решение на ОбС-Велинград е нищожно, поради липса на компетентност към 26.04.2012 г. по § 17, ал. 2 от ПР ЗУТ. Посочил е, че компетентността на ОбС по § 17, ал. 2 ПР ЗУТ е до 6 месеца от влизане в сила на ЗУТ, т. е до 31.10.2001 г., който срок е изтекъл, като след него съвета не разполага с правомощието да взема такова решение. Отрекъл е и приложението на § 50а, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗТСУ (отм.); , поради това, че ЗУТ не предвижда възможност за произнасяне от ОбС, на основание тази отменена разпоредба от ЗТСУ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспореното решение на ОбС Велинград е взето при действието на ЗУТ, като с оглед съдържанието му, правилно е прието, че е издадено на основание § 17, ал. 2 ПР на ЗУТ, която разпоредба допуска с решение на ОбС, взето в 6-месечен срок от влизане в сила на ЗУТ, да се открие процедура за изменение на действащия ПУП с цел временни строежи по ал. 1 /строежи по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ-отм. / да получат траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид, след което на собствениците им се отстъпва право на строеж по реда на ЗДС или ЗОбС. З., с оглед на приложимата материалноправна норма, е прието, че правомощието на ОбС по § 17, ал. 2 ПР ЗУТ е за 6 месеца, считано от влизане в сила на ЗУТ, който срок е изтекъл на 30.09.2001 г. /неправилно посочен 31.10.2001 г. /. След изтичането му това правомощие на органа се прекратява и упражняването му по-късно, както е станало в случая - на 26.04.2012 г. не поражда действие, поради липса на компетентност от страна на ОбС-Велинград към този момент. Липсата на компетентност е основание за нищожност на акта по чл. 146, т. 1 АПК, поради което като е обявил нищожността на оспореното решение на ОбС, съдът е приложил правилно закона. Неоснователно е оплакването, че решението на ОбС е взето на основание § 50а, ал. 3 ПЗР към ЗИД ЗТСУ (отм.);., поради което е валиден акт. § 50а от цитирания закон, вкл. и разпоредбата на ал. 3 от него, е приложим по отношение на временни постройки по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.); построени върху държавни или общински терени, чието изграждане е по изключение във връзка с временни нужди, на основание издадено от главния архитект на общината разрешение за строеж и одобрени проекти. В случая няма никакви данни процесната постройка, закупена от касатора през 1993 г. като сглобяем павилион от метална консткрукция, върху държавен тогава имот, да е разрешена по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.);. За нея липсва разрешение за строеж, както и одобрени проекти, с които да е разрешено изграждането й по този ред. Поради това не може да се твърди, че подадената от касатора молба през 1999 г., на основание § 50а, ал. 3 ПЗР на ЗИД ЗТСУ (отм.); , поражда правото му да иска създаване на траен градоустройствен статут за тази сглобяема постройка, при липсата на данни, че е разрешена като временен строеж по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.);. Редът по § 50 а, ал. 3 от цит. закон е самостоятелна процедура, неприложима за временни постройки изградени върху държавни или общински терени в отклонение от действащите правила и норми и неузаконени до влизане в сила на изменението на ППЗТСУ / Д. в. бр. 6/1998 г. -в сила от 19.01.1998 г. /, съгласно § 50 а, ал. 8. При липсата на строителни книжа за процесната временна постройка на основание чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.); , същата не може да се ползва от правата по § 50 а, ал. 3 от цит. закон, а също и от правата по § 17, ал. 1 и 2 ПР ЗУТ. Последното е допълнителен аргумент в полза на нищожността на оспорения акт, тъй като § 17, ал. 2, вр. ал. 1 ПР ЗУТ е приложим също за временни строежи, разрешени по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.); и тъй като за процесната постройка не е доказано, че е такъв строеж, взетото решение се явява и без предмет. Неотносими към оспореното решение са всички останали доводи, касаещи последващи действия на ЕТ и на ОбС Велинград по реализиране на предвижданията по действащия ПУП-ПЗ за процесния УПИ. Като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. На касатора не се дължат разноски, а по искането за такива от ответника - община Велинград, решението на първата инстанция е правилно, поради липсата на заявено искане за такива разноски до приключване на устните съзтезания пред нея. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отдление