Решение № 5030 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14551/2019 г.

Решение № 5030 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14551/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 229/18.10.2019 г. на Ямболски административен съд по адм. дело № 295/2018 г. е отхвърлена жалбата на "Съндайл Уайнъри ЛТД" ЕООД, против Ревизионен акт № Р-02002817007883-091-001/30.07.2018 г., издаден от Г. Петкова на длъжност началник на сектор "Ревизии" - възложил ревизията и Д. Желева на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № 230/17.10.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ Бургас при ЦУ на НАП. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Съндайл Уайнъри ЛТД" ЕООД, чрез процесуален пълномощник адв. Найденова, в която се поддържа, че решението на Ямболския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на релевираните касационни основания жалбоподателят излага подробни доводи и моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт на административен съд и постанови друг, по съществото на спора, с който да отмени процесния ревизионен акт, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Бургас не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Ямболският административен съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-02002817007883-091-001/30.07.2018 г., на органи по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № 230/17.10.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ Бургас при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 6/чл. 9 от ЗДДС, чл. 68, ал. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС са установени задължения за данък върху добавената стойност и е отказано право на данъчен кредит на "СЪНДАЙЛ УАЙНЪРИ ЛТД" ЕООД за данъчните периоди от 1.08.2017 г. до 31.08.2017 г. и от 1.09.2017 г. до 30.09.2017 г. в размер на 57 002, 85 лв. главница и лихва в размер на 559, 31 лв. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по доставките от "З. М. Груп 07" ЕООД, с ЕИК 204416838, въз основа на които са определени допълнителни задължения за ДДС. След като е ценил събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително и заключението на вещото лице по проведената съдебно - счетоводна експертиза, съдът е формирал обективираните фактически и правни изводи. Изложени са подробни мотиви защо според решаващия състав събраните по делото доказателства не опровергават констатациите на ревизиращия орган за липса на данъчно събитие към датата на процесните фактури и реални доставки. Така по отношение на спорните доставки е прието, че от анализа на събраните в ревизионното и съдебното производство доказателства се налага извода, че в случая не може да се установи по категоричен начин фактическото извършване на доставките на грозде, посочени в издадените от "З. М. Груп 07" ЕООД данъчни фактури, поради което съдът е счел за правилно отказаното от органа по приходите правото на данъчен кредит на "Съндайл Уайнъри ЛТД" ЕООД. Настоящият касационен състав, след проверка на обжалваното решение съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед релевираните касационни основания, приема, че атакуваният съдебен акт е валиден, допустим, и правилен. В хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит в общ размер на 57 002, 85 лв. по фактури, издадени от "З. М. Груп 07" ЕООД през данъчни периоди м. 08 и 09.2017 г., с предмет на доставките "грозде и транспорт". На първо място, видно и от съдържанието на касационната жалба, не се оспорва факта, че към датите на издаване на процесните фактури фактурираната стока – "грозде" не е предадена от доставчика на ревизираното лице, фактурирания "транспорт" не е извършван, не се твърди и да е извършвано авансово плащане на стоката. Следователно, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, от представените по делото доказателства не се установява към процесните дати 28.08.2017 г. - 31.08.2017 г. и 25.09.2017 г. - 28.09.2017 г. да е налице настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Както не веднъж е посочвано в решенията на ВАС и в практиката на СЕС, притежаването на фактура с отразен ДДС, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя, в който смисъл са и мотивите на СЕС в Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding BV срещу Staatssecretaris van Finansin /С-342/87, К, стр. 04227 и др. На второ място, представените доказателства за предаването на "грозде" на ревизираното лице в периода 28.09.2017 г. – 6.10.2017 г., последващ издаването на процесните фактури, също правилно не са кредитирани от първоинстанционния съд. Сочените от касационния жалбоподател кантарни бележки с дати 28.09.2017 г., 29.09.2017 г. и 30.09.2017 г. и приемо-предавателен протокол от 30.09.2017 г. предхождат действителното доставяне на гроздето от Румъния и Гърция до предхождащия доставчик "Фроузън фрутс" ЕАД в гр. Твърдица, което е осъществено в периода 29.09 - 3.10.2017 г. по данни от превозвачите и от информационната система на НАП. Важно е също така установеното обстоятелство, че във всички транспортни документи /ЧМР и пътни листове/ като крайна точка на разтоварване на стоката е посочено гр. Твърдица, а получател "Фроузън фрутс" ЕАД т. е. транспортът до базата в с. Хаджидимитрово и приемането му там са изцяло недоказани. Освен това в кантарните бележки е вписано само грозде внос и е посочено количество, без да е посочен сорта на гроздето, нито количество бруто и тара. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба относно последващата реализация на гроздето на свързаното с него лице "Съндайл Уайнъри" ЕООД и влагането му във винопроизводство. Извършването на последващи доставки на стоки от процесния вид е факт, който сочи, че доставчикът (касаторът) е разполагал с тези стоки, щом е могъл да се разпореди по-късно с тях. Но за възникване правото на приспадане на данъчен кредит релевантен е не самият факт на своене на стоката и отреждането й за икономическата дейност на ревизираното лице, а доказване на факта, че соченият от касатора доставчик на стоката е действителният неин доставчик. Именно този правнорелевантен факт е недоказан по делото и тази доказателствена празнота не може да бъде преодоляна само поради наличието на последващи доставки, при наличие на редица други факти, сочещи на липса на реалност на доставките. Този извод, наред с гореизложеното, мотивират настоящия състав да приеме, че не е установена реалност на процесните доставки. Данъкът е неправомерно начислен, поради което и основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за търговското дружество не е възникнало право на данъчен кредит. Поради изложеното по-горе решението на Ямболския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран Върховният административен съд, състав на осмо отделение,