Решение № 12600 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6634/2020 г.

Решение № 12600 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6634/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Еврофонд Кънсълтинг" ЕООД - гр. София, подадена чрез пълномощник адв. В. Петкова срещу Решение № 758/10.02.2020 г., постановено по адм. дело № 3786/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) №Р-22221017007063-091-001/20.06.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение № 1953/17.12.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че изводите на съда за недоказани реални доставки на услуги не почиват на събраните доказателства. Счита, че съдът не е обсъдил в съвкупност представените приемо -предавателни протоколи от експерт към доставчик и от доставчик към "Еврофонд Кънсълтинг" ЕООД, гражданските договори, сключени между доставчиците и физически лица – експерти, показания на двамата свидетели И. Петров и А. Хрисимов, които потвърждават да са извършили услуги по граждански договор към доставчици на "Еврофонд Кънсълтинг" ЕООД, както и заключението по назначената ССчЕ. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен, като се присъдят и направените по делото разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, не везма становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – София – град (АССГ) е отхвърлил жалбата на "Еврофонд Кънсълтинг" ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) №Р-22221017007063-091-001/20.06.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с Решение № 1953/17.12.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в частта с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 41 432, 00 лв. и лихви в размер на 7 130, 25 лв. по фактури, издадени от "ПРЕТЕНДЕНТ ИНВЕСТ" ЕООД, "РИАВЕР 85" ЕООД, "РЕКЛАМНА ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА ТОГЕ" ЕООД, "ЛЕХОВ" ЕООД, "ЕКОБУЛ КЪПС" ЕООД и "ДИ ЕС ПЛАСТИК" ЕООД, както и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - София разноски за първоинстанционното производство в размер на 805 лева. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. При преценка на неговата материална законосъобразност, решаващият съд на първо место е възпроизвел констатациите на ревизията, като е посочил какъв е предмета на спорните фактури, какво е установено за всеки един от доставчиците в хода на ревизията и защо приходните органи приемат, че не следва да се признае право на данъчен кредит. Предмет на процесните доставки са различни видове услуги, както следва: по фактури от "ДИ ЕС ПЛАСТИК" ЕООД - посреднически и юридически услуги; по фактури от "ЕКОБУЛ КЪПС" ЕООД - изготвяне на нотариални актове, финансов анализ на проект, изготвяне на количествено-стойностни сметки по проект; по фактури от "ЛЕХОВ" ЕООД - различни услуги, свързани с изготвяне на текстови доклад към финансов анализ на различни обекти в страната за кандидатстване на финансиране по Програма за развитие на селските райони 2014 г. - 2020 г.; по фактури от РЕКЛАМНА ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА ТОГЕ" ЕООД - дизайн и предпечат, изготвяне на рекламни материали; по фактури от "РИАВЕР 85" ЕООД - изготвяне на апликационна форма и бюджет за проект "Подобряване на производствения капацитет и експортния потенциал на "Оперейшън Мениджмънт Сървисис" ООД, разработване на документация за провеждане на тръжни процедури за проект "Подобряване на производствения капацитет и експортния потенциал на "Оперейшън Мениджмънт Сървисис" ООД, изготвяне и комплектоване на заявка за междинно плащане за проект "Инвестиции и модернизация на стопанството на "Оперейшън Мениджмънт Сървисис" ООД, финансиран по подмярка 4. 1. от ПРСР 2013 - 2020 г., номер на Договор за БФП 24/04/1/0.0.2803 от 24.02.2016 г.; изготвяне на пазарно проучване за инвестиция в оборудване за добив на криптовалути за целите на възложителя; по фактури от "ПРЕТЕНДЕНТ ИНВЕСТ" ЕООД – изготвяне на текстови доклади към финансови анализи на различни обекти; Органа по приходите е приел, че реалността на доставките не е доказана, тъй като от страните по доставките не са представени договори, приемо-предавателни протоколи и други съпътстващи доставките документи, доказателства за притежавана от доставчиците ресурсна обезпеченост. Решаващите мотиви на съда, за да приеме законосъобразността на РА, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "ПРЕТЕНДЕНТ ИНВЕСТ" ЕООД, "РИАВЕР 85" ЕООД, "РЕКЛАМНА ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА ТОГЕ" ЕООД, "ЛЕХОВ" ЕООД, "ЕКОБУЛ КЪПС" ЕООД и "ДИ ЕС ПЛАСТИК" ЕООД, се свеждат до следното: Основната дейност на ревизираното лице "Еврофонд Кънсълтинг" ЕООД е изготвяне на анализи, оферти, бизнес - планове, технически документи, комплектоване на проектни досиета; Фактурираните услуги са със сходен предмет и предполагат висококвалифициран опит, който процесните доставчици не притежават, тъй като нито един от процесните доставчици не е представил доказателства, от които да се удостовери притежаваната квалификация и опит, необходими за извършване на фактурираните услуги, а освен това дружествата са дерегистрирани по ЗДДС; От страна на ревизираното лице не са представени договори, с които да е възложило услугите на процесните доставчици, липсват доказателства за водена кореспонденция между страните. По делото не са представени изготвените проекти, анализи, доклади и други документи за реалност на фактурираните услуги; От свидетелските показания на И. Петров и А. Хрисимов не може да се установи категорично, че са извършили спорните услуги за доставчиците, още повече, че дори не си спомнят имената на дружествата - възложители, не са получавали заплащане за извършените услуги, не могат да уточнят кой се е свързал с тях, на кой точно са изпращали проектите си. Липсват доказателства за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения на вписаните в гражданските договори изпълнители. В представените приемо - предавателни протоколи към гражданските договори липсва и печат на дружеството – възложител; Така посочените обстоятелства не се опровергавали и от приетите по делото ССчЕ. Обжалваното решение е правилно, като краен резултат. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да налагат отмяната му. Неоснователни са доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на услуги данъчното събитие настъпва към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на услуги. Обоснован на събраните доказателства е извода на АССГ, че по процесните фактури, издадени от "ПРЕТЕНДЕНТ ИНВЕСТ" ЕООД, "РИАВЕР 85" ЕООД, "РЕКЛАМНА ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА ТОГЕ" ЕООД, "ЛЕХОВ" ЕООД, "ЕКОБУЛ КЪПС" ЕООД и "ДИ ЕС ПЛАСТИК" ЕООД, с предмет различни видове консултантски, юридически и технически услуги, свързани с изготвяне на текстови доклад към финансов анализ на различни обекти в страната за кандидатстване за финансиране по различни програми, не е доказано да са осъществени действителни данъчни събития. Не е спорно, че от страна на доставчиците "ПРЕТЕНДЕНТ ИНВЕСТ" ЕООД, "РИАВЕР 85" "ДИ ЕС ПЛАСТИК" ЕООД са представени само счетоводни справки и обяснения, че доставките са извършени от управителя на трите дружества В. Пройчев, без да са представени доказателства, удостоверяващи, че управителят притежава необходимата квалификация за извършване на документираните услуги. За същото лице, органите по приходите установяват, че е бил назначаван по трудов договор на длъжности сервитьор, барман, охранител, продавач, монтажник на строителни подпори, гипсаджия, търговски посредник, работник паркинг, както и че придобило собствеността върху капитала на множество дружества, дерегистрирани по ЗДДС и с установени задължения в големи размери. Не е спорно също, че от страна на доставчиците "РЕКЛАМНА ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА ТОГЕ" ЕООД, "ЛЕХОВ" ЕООД, "ЕКОБУЛ КЪПС" ЕООД са представени само счетоводни справки и обяснения, че доставките са извършени от лице, за което, органите по приходите установяват, че придобило собствеността върху капитала на множество дружества, дерегистрирани по ЗДДС и с установени задължения в големи размери. От страна на ревизираното дружество в хода на ревизията са представени договори и приемо - предавателни протоколи, сключени само с доставчиците "ЛЕХОВ" ЕООД и "ПРЕТЕНДЕНТ ИНВЕСТ" ЕООД. Правилен е извода на съда, че по отношение на останалите доставчици не са представени договори, с които да е възложило услугите на процесните доставчици и приемо - предавателни протоколи. Настоящата инстанция счита, че от представените от страна на ревизираното дружество договори и приемо - предавателни протоколи, сключени с доставчиците "ЛЕХОВ" ЕООД и "ПРЕТЕНДЕНТ ИНВЕСТ" ЕООД не установяват действително извършени услуги, тъй като договорите не съдържат конкретно и подробно описание на договорените дейности, както и начина за калкулиране на цената, а от съдържанието на представените приемо-предавателни протоколи не може да се установи какво в действителност се предава, като вид, количество и цена. Наред с това по делото не са представени изготвените проекти, анализи, доклади и други документи за реалност на фактурираните услуги. Неоснователни са доводите на касатора, че реалността на доставките се установява с представените приемо -предавателни протоколи от експерт към доставчик и от доставчик към "Еврофонд Кънсълтинг" ЕООД, гражданските договори, сключени между доставчиците и физически лица – експерти, показания на двамата свидетели И. Петров и А. Хрисимов, които потвърждават, че са извършили услуги по граждански договор към доставчици на "Еврофонд Кънсълтинг" ЕООД. На първо местно, представените приемо -предавателни протоколи от експерт към доставчик и гражданските договори, сключени между доставчиците и физически лица – експерти, както и показания на двамата свидетели И. Петров и А. Хрисимов, биха имали значение за установяване на кадровия ресурс на доставчиците за осъществяване на фактурираните услуги. Липсата на кадрови ресурс на доставчика само по себе си не е основание да се откаже правото на данъчен кредит. От друга страна, наличието на кадрови ресурс на доставчиците не е достатъчно, за да се признае право на данъчен кредит, при липса на доказателства за действително договорени и извършени услуги, каквито са фактите по настоящото дело. На второ место, тези доказателства правилно не са кредитирани с доверие от първоинстанционния съд, освен по съображенията изложени от съда, които се споделят от настоящата инстанция и защото, като представени от ревизираното лице при административното обжалване на РА, са в пълно противоречие с останалия събран в хода на ревизията доказателствен материал - обясненията на доставчиците, че са извършили услугите чрез управителите си, а не чрез наети физически лица – експерти, липсата на доказателства за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения на вписаните в гражданските договори изпълнители, неконкретността и неубедителността на събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. Петров и А. Хрисимов. Доколкото ревизираното лице носи доказателствената тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи декларираните права, то за тези факти са допустими множество и различни доказателства. Тези доказателства може да не изхождат от доставчика /съгласно установената съдебна практика, получателят не може да бъде държан отговорен за непредставяне на доказателства от неговия доставчик, свързани с реалното изпълнение на доставката/. Но за реално осъществените факти, при които е следвало да участва и ревизираното лице, е нормално да са оставени следи в обективната действителност, с които следи, материализирани в съответни документи, данъчно-задълженото лице следва да разполага и да ги ангажира за установяване на декларираните от него права. Нормалният стопански оборот и предвидимата икономическа логика предполагат изпълнението и сключване на договори с разпознаваеми и проследими търговци, с които се поддържат постоянни или инцидентни търговски контакти, изградени на взаимно доверие и коректност. Решаващият съд е положил усилие и подробно е обсъдил и коментирал всички събрани по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, като изводите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Като е стигнал до краен извод, че от събраните по делото доказателства не се установяват реалното изпълнение на фактурираните услуги по процесните фактури, даващи основание за признаване на право на данъчен кредит, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора "Еврофонд Кънсълтинг" ЕООД - гр. София, следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите гр. София юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 986, 86 лева, определени на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение