Решение № 9805 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6813/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. А. И., гр. Варна срещу решение 4604/25.04.2025 г., постановено по адм. дело 3124/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на Д. А. И. от гр. Варна, [улица], [адрес], срещу ревизионен акт Р-03000324000234-091-001/30.09.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 218/12.12.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при ЦУ на НАП, с който са установени негови задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди от 2018г. до 2022г. в общ размер от 53 413.00лв. и лихви за забава от 23 405.32лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП" Варна при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема предявената жалба за неоснователна, а административният акт за законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Административният съд е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. След съвкупен анализ на събраните доказателствени източници органите по приходи са счели наличие на предпоставките по чл.122, ал.1 , т.1 и 2 ДОПК, тъй като Д. И. е местно лице по смисъла на ЗДДФЛ, нает от чуждестранно лице да предоставя работна сила извън територията на България, т.е. на територията на държавите под чийто флаг е плавал съответния кораб. Получените доходи от осъществените корабоплавания въз основа на сключените договори, представляват доходи от трудови правоотношения, т.е. облагаем доход от източника по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Този доход, съгласно чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ се декларира от получателя с годишна данъчна декларация и същият е дължим в страната. По отношение на сключените трудови договори Д. И. няма работодател по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ, т.к. чуждестранното лице не осъществява стопанска дейност на територията на страната. Доколкото работодателите по сключените трудови договори нямат качеството работодател по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ, то за същите не възниква и задължение да определят данък и да го внасят. Тези съображения са счетени за основателни от решаващия състав на първоинстанционния съд, което настоящата инстанция счита за неправилно и необосновано заключение. На свой ред, ревизиращите органи не са изпълнили задълженията си по чл. 3, ал. 1 от ДОПК да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задълженото лице в ревизионното производство. С оглед установяване на задълженията, органите по приходите е следвало да съберат доказателства за всички релевантни факти и обстоятелства. Органите по приходите е следвало да съберат доказателства за това, че е налице възнаграждение, получено от Д. И., който да има качеството местно лице на Република България и което възнаграждение да е получено въз основа на положен труд на борда на кораб, самолет или шосейно превозно средство, използвани в международния транспорт, различен от този, положен на борда на кораб, самолет или шосейно превозно средство, използвани единствено в другата договаряща държава. Игнорирайки липсата на доказателства за горепосочените факти и обстоятелства и възприемайки безкритично изводите на ревизиращия екип, Административен съд - Варна е постановил необосновано решение, в противоречие с материалния закон. Нормите на съответните спогодби за избягване на двойно данъчно облагане са аналогични и за да бъде облагано възнаграждението на лицето в Република България е следвало да са налице следните предпоставки : да е налице получавано възнаграждение, въз основа на положен труд на борда на кораб, използван в международния транспорт, различен от този, положен на борда на кораб, самолет или шосейно превозно средство, използвани единствено в другата договаряща държава. В процесния случай, липсват доказателства, за това корабите, цитирани в ревизионния акт, да са извършвали международен превоз. Органите по приходите в нито един момент от ревизионното производство не са извършвали действия с цел събиране на доказателства в тази насока. В обжалваното решение на Административен съд - Варна, отново се игнорира напълно обстоятелството какъв вид транспорт (международен или вътрешен) е извършван от цитираните в същото решение кораби. Доколкото разпоредбите от СИДДО между Република България и Сингапур, респ. Великобритания въвеждат правило, че И. следва да се ползва със съответното облекчение по облагане единствено в една от държавите - Сингапур, респ.Великобритания, то изключенията от това правило, цитирани в обжалваното решение следва да се прилагат строго ограничено и при безспорното наличие на предпоставките предвидени в тях. Изводът на съда, че И. местно лице за България по смисъла на чл. 4, ал.1, б. б от СИДДО между България и Сингапур, е получил възнаграждение за положен труд на борда на кораб от работодател, регистриран в другата договаряща се държава по спогодбата /Република Сингапур/ При тази правна конструкция жалбоподателят не може да се ползва от облекчението по облагане единствено в едната договаряща се държава е в противоречие с материалния закон, тъй като няма доказателства корабът, на който е полагал труд И. да е извършвал международен транспорт. При правилното приложение на материалния закон, с оглед на представените по делото доказателства, Административен съд - Варна е следвало да стигне до извода, че тъй като И. е полагал труд на борда на кораб, плаващ под флага на Сингапур и за който няма данни да е извършвал международен транспорт, то правилно същия е заплащал данъци в държавата Сингапур за придобитите от него доходи в тази държава. Горното се отнася и за извода на съда по отношение на изключенията посочени в СИДДО между Република България и Великобритания в сила от 15.12.2015 г. Отново няма доказателства, за това, че корабът на който е полагал труд Д. И. е извършвал международен транспорт.При правилна оценка на доказателствата по делото и правилно приложение на разпоредбите на приложимите СИДДО, съответно с държавата Сингапур и Великобритания, Варненския административен съд е следвало да стигне до извода, че издадения ревизионен акт е незаконосъобразен.От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА.Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател в рамките на първоинстанционното и касационното производство. Същите се установиха в общ размер на 18 615 лева и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. То отговаря на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,