Решение № 436 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2171/2011 г.

Решение № 436 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2171/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения А. И. А. за възобновяване на въззивно нохд № 157/2011 г. на Добричкия окръжен съд, наказателно отделение и отмяна на решение № 73/28.04.2011 г. на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК обосновава възможността за оправдаването му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че искането е основателно само досежно доводите за явна несправедливост на наложеното наказание "лишаване от права", което е завишено по размер и не съответства на изискванията за справедливост. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Добричкият районен съд, наказателна колегия, 16-ти състав признал подсъдимия А. за виновен в това, че на 13.02.2011 г. в [населено място] управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, установено по надлежния ред и на основание чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 3 месеца лишаване от свобода. Приложил чл. 343г от НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 г. и 6 месеца от влизане на присъдата в сила. Приложил чл. 59, ал. 4 НК и осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Добричкият окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 157/2011 г. изменил присъдата само в частта относно размера на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, което намалил на 1 г.. Неоснователно е възражението, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е приел за достоверни противоречивите показания на свидетелите Й. и С., а е пренебрегнал тези на св. А. и обясненията на подсъдимия. От съдържанието на въззивното решение следва, че съдът подробно е анализирал и съпоставил на събраните по предвидения процесуален ред гласни доказателствени средства, включително обясненията на подсъдимия, и е направил верен извод, че показанията на свидетелите Й. и С. са безпротиворечиви за съществени обстоятелства, относими към предмета на доказване - че подсъдимият е управлявал лекия автомобил, че са извършили проверка според правомощията си и по предвидения ред за употреба на алкохол и че след констатацията, че водачът е повлиян и издаване на талон са го придружили до болничното заведение за медицинско изследване и извършване на химическа експертиза на кръвна проба, резултатът от която е потвърдил констатираното с техническо средство наличие на алкохол. Останалите обстоятелства, които според искателя имат значение - каква е била служебната им ангажираност през деня, какво е било разстоянието, което е изминал и в каква посока, по какъв маршрут са пътували двамата свидетели, за да влязат в селото и неправилно посочване на две различни населени места /което по-скоро произтича от непрецизно проведени разпити/, както и за липсата на категоричност относно времето в минути, не са от относимите към предмета на доказване. В обясненията си, макар и поначало за съществени обстоятелства да са противоречиви и непоследователни и както правилно са приели инстанциите по същество да не са подкрепени с показанията на св. А., не оспорва, че е вярно отразеното в акта за административно нарушение за време, място и начин на констатиране на нарушението от контролните органи. Оценката на доказателствения материал е извършена според изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК и настоящият състав споделя изложените съображения. Няма нарушение на закона с квалифициране на деянието като престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. От приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, че подсъдимият на посочената дата е управлявал автомобила си след употреба на алкохол, че концентрацията, установена с техническо средство и потвърдена от извършената в специализирано заведение и от компетентен специалист съобразно предвидения ред за изследване на алкохол в кръвта е над 1,2 промила /2,04 промила/ е направен законосъобразен извод, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението. Осъждането не е по предположение в нарушение на забраната по чл. 303 НПК. В искането не е мотивирано и конкретизирано възражението за явна несправедливост. В съответствие с установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които инстанциите по същество са отчели и оценили като са обосновали изводите си за степента на обществената опасност на личността на дееца и това на извършеното деяние, наказанието "лишаване от свобода" е определено в предвидения минимум-3 месеца, и при липса на основание за прилагане на чл. 55 НК. Доколкото е имало основание наказанието "лишаване от права" да бъде определено като несправедливо и несъответстващо на чл. 35, ал. 3 НК и на целите по чл. 36 НК въззивният съд е изменил присъдата и е намалил размера на една година. В определените размери наказанията не могат да бъдат определени като явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 НПК, поради което няма основание за изменение на решението. Предвид изложеното, че въззивният съд не е допуснал поддържаните нарушения, искането е неоснователно и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение