Решение № 6605 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3771/2021 г.

Решение № 6605 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3771/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Д-р В. Щ. -АИППИДП", гр. Плевен срещу решение № 116/22.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1144/2020 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед за налагане на санкция № РД-08-1405/2.12.2020 г. на Директора на РЗОК-Плевен, с която на жалбоподателя е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 147, ал. 1 от НРД за ДД за 2020-2022 г. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата Директорът на РЗОК гр. Плевен оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкция № РД-08-1405/2.12.2020 г. на Директора на РЗОК-Плевен, с която на жалбоподателя е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 147, ал. 1 от НРД за ДД за 2020-2022 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел за установено, че административният орган е издал правилен и законосъобразен административен акт. Оспореното решение е издадено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Възприел е тезата, че именно жалбоподателката, която е извършила втората по време идентична с предходно извършена идентични манипулации, в качеството си на изпълнител на първична извънболнична дентална помощ, е била длъжна и е следвало при провеждане на лечението на пациента да провери дали преди това на същия този пациент не е оказвана вече дентална медицинска помощ през годината в минималния и задължителен частично безплатен за него обем, което не е сторено, поради което е осъществено лечение на лице, по отношение на което вече не е имало основание за безплатно лечение. Няма как да се санкционира изпълнителят на дентална помощ, извършил първата манипулация по време, защото извършеното от него е било за първи път и е било допустимо да се заплати от бюджета на касата, и жалбоподателката, която повторно в рамките на календарната година е извършила идентична манипулация по отношение на едно и също лице, е следвало да извърши проверка и да съобрази това обстоятелство. Така проведеното лечение е заявено за плащане и платено. Обстоятелствата, които са довели до допуснатото превишение в обема дейности, заплащани от НЗОК в случая е без значение, тъй като сумата за повторната манипулация е платена без основание, а такова основание липсва след като ЗЗОЛ вече е получило обема дентални дейности, гарантирани от здравната каса. В този смисъл дали изпълнителите на ИДП са действали виновно или при изключващи вината обстоятелства, е без значение за издаване на оспорения административен акт. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Обжалваният съдебен акт е правилен, като не са налице релевираните с жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неоснователни са оплакванията за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обратно на твърденията в касационната жалба, първоинстанционният съд, въз основа на фактите и обстоятелства, установени и безспорни по делото е приложил правилно нормативната уредба. Правилно в тази връзка съдът е приел, че оспорващата е извършила твърдяното от административния орган нарушение на задължението на изпълнителя на дентална помощ да предоставя дентална помощ по вид и обем, съответстващи на договорената по НРД 2020-2022 г. за денталните дейности, изразяващо се в извършване на втора по време, идентична с предходно извършена манипулация на лице, за което не е имало вече основание за безплатно лечение. Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че няма регламентация за поредност коя от двете извършени идентични дейности да бъде заплатена. В случая за изпълнителя на дентална помощ, извършил първата манипулация по време е било допустимо да се заплати от бюджета на касата, а за оспорващата вече не, предвид допуснатото превишение на обема от предвидени за заплащане дейности. Жалбоподателката е имала възможност за проверка, дали ЗОЛ вече е получило обема от дентални дейности, гарантирани от здравната каса, преди да извърши манипулацията, което не е сторила. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер юрисконсултско възнаграждение, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,