Решение № 3065 от 19.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 226/2015 г.

Решение № 3065 от 19.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 226/2015 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" (ГДОП), заменен на основание § 79, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на ЗМВР с неговия правоприемник - директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) към Министерството на вътрешните работи (МВР), против Решение № 168/24.10.2014 г., постановено по а. д. № 268/2014 г. по описа на Административен съд Стара Загора (АССЗ). Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССЗ е отменил като незаконосъобразна Заповед рег. № з-3911/25.04.2014 г. (л. 9, 18) на директора на ГДОП. С последната, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на държавния служител в МВР, категория Е - II степен, Веселин Георгиев Николов - старши полицай в Група "Охрана на обществения ред" на Сектор "Охранителна полиция" от Районно управление "Транспортна полиция" - Стара Загора към Отдел "Транспортна полиция" при Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) - Министерство на вътрешните работи. Недоволен, директорът на ГДОП, с правоприемник директора на ГДНП, обжалва решението чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради необосноваността му. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Николов против заповедта му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Веселин Георгиев Николов, чрез процесуалния му представител, оспорва касационната жалба. Моли оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените от него разноски. Прокурорът дава становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установеното от фактическа страна от страна на АССЗ. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Неоснователен е доводът за необоснованост на постановеното решението. ВАС споделя общия извод на АССЗ, че по делото не са доказани нарушенията, вменени на Николов. Правните си изводи първоинстанционният съд е изградил на база на показанията на разпитаните от него като свидетели Васил Стефанов Баев, Янаки Христов Димитров и Атанас Христов Димитров. Те се подкрепят пряко или косвено и от показанията на разпитаните като свидетели по досъдебното производство № 261/2013 г. незаинтересовани от изхода му лица Димитър Ангелов Вълканов (л. 68 и 94), Николай Василев Колев (л. 69, 95) Димитър Христов Кабаиванов (л. 71) и Стою Стоянов Стоев (л. 92), както и тези, дадени по време на дисциплинарната проверка от Янаки Христов Димитров (л. 91) и Христо Нейков Христов (л. 366, 87). Обосновано е изложеното от АССЗ, че в оспорената заповед липсва коректното и пълно посочване на релевантни факти, водещи до изводи за виновно поведение на Николов по смисъла на вменените му текстове от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Същността на вмененото с отменената заповед нарушение на Николов, е участието му в организиране на неправомерни действия по изваждане, нарязване и преместване на разкрит по време на изкопни работи кабел в охранявания от него район. За тези свои действия Николов не съставил констативен протокол, не ги е отразил в служебната документация на поста и не е уведомил оперативния дежурен в оперативно-дежурната част на Районно управление "Транспортна полиция" (РУТП) или ръководството на РУТП - Стара Загора. Съставът на АССЗ е приел, че твърдяните нарушения не са извършени от служителя и този негов извод се възприема изцяло, като обоснован и от ВАС. Както се посочи по-горе, недоказано е твърдението от оспорената заповед, съгласно което Николов е организирал неправомерни действия. Следва да се посочи също, че алогично би било поведението му, ако действително той е имал намерение да установи владение върху въпросния кабел, той да търси съвети и разяснения за извозването и съхранението му от св. Васил Баев - отговорен механик при ДП "НКЖИ", последното собственик на кабела. Посоченият факт е показателен и за вината на Николов - очевидно е, че той не е виждал нищо "неправомерно" в действията си по запазване на кабелите от присъствалите роми, което пък сочи на липса на виновно поведение. Неправилно е описано и поведението му в оспорената заповед. Кабелите са били извадени без негови "неправомерни действия" при извършването на планиран ремонт на ж. п. линията в района на гара Свиленград от използвана строителна техника. Организирането на нарязването и преместването на кабела е станало единствено с цел да бъде запазен той от разграбване и кражба. Безспорно по делото е, че Николов не е съставил констативен протокол и не е отразил действията си в служебната документация на поста, като не е уведомил дежурния или ръководството на РУТП Стара Загора, но в заповедта не е посочено с тези си именно действия кои нормативни разпоредби и/или заповеди на свои началници е нарушил той. Косвено, в подкрепа на изложените по-горе изводи, както и тези на АССЗ, се явява и представената пред касационната инстанция Служебна бележка № 2279/29.01.2015 г. на Районна прокуратура Свиленград (РПСв) от която е видно, че следственото дело против неизвестен извършител за кражба, по което Николов е бил разпитван като свидетел, е прекратено с мнение за прекратяване и същото е спряно от РПСв. Предвид горното, касационната жалба се явява неоснователна. По делото е направено искане от Николов чрез процесуалния му представител, за присъждане на направените от него разноски пред касационната съдебна инстанция. С оглед изложените фактически и правни изводи на ВАС, то се явява основателно. Следва да бъде осъдена ГДНП да му заплати сумата 600 лева, за каквато е представен Договор за правна защита и съдействие от 19.11.2014 г. - л. 18 от делото. По изложените съображения следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение