Решение № 9456 от 3.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2016 г.

Решение № 9456 от 3.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1948/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. С. П. против решение № 202 от 22.12.2015 г., постановено по адм. дело № 239/2015 г. по описа на Административен съд гр. С., в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение № РА000236 от 23.07.2015 г., издаден от главен експерт в Дирекция "Местни приходи" при община С., относно установени задължения на П. за данък превозно средство/ДПС/ за лек автомобил "Пежо 307" с рег. № СН 2922ВВ, за периода 1.01.2011 до 1.11.2012 г. и същият е осъден да заплати на община С. съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което обжалваният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответната по жалбата страна - директорът на дирекция "Местни приходи" при община С., чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Д., в писмен отговор дава становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес. Р. по същество и съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административен съд С. е оспореният от П. С. П. Акт за установяване на задължение № РА000236 от 23.07.2015 г., издаден от главен експерт в Дирекция "Местни приходи" при община С., в частта относно установени задължения на П. за данък превозно средство за лек автомобил "Пежо 307" с рег. № СН 2922ВВ, за периода 1.01.2011 до 1.11.2012 г. С решение № 202/22.12.2015 г. в обжалваната част, АС- С. е отхвърлил на жалбата на П. С. П. против Акт за установяване на задължение № РА000236 от 23.07.2015 г., издаден от главен експерт в Дирекция "Местни приходи" при община С., в частта относно установени задължения на П. за данък превозно средство за лек автомобил "Пежо 307" с рег. № СН 2922ВВ, за периода 1.01.2011 до 1.11.2012 г. и е осъдил П. да заплати на община С. съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУЗ е издаден от компетентен орган в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процедурата и в съответствие с материалния закон - ЗМДТ. По делото не е спорно, че П. С. П. е собственик на л. а. "Пежо 307" с рег. № СН 2922ВВ, регистриран за движение по пътната мрежа в страната с първа регистрация -10.06.2002 г. и с дата на промяна на регистрацията - 14.05.2008 г. Не е спорно и обстоятелството, че на 15.12.2010 г. П. е предал доброволно на разследващ полицай при ОД на МВР - С. горепосочения автомобил, заедно с автомобилния ключ и СРМПС за нуждите на досъдебно производство № 5093/2010 г. Автомобилът, заедно с ключа са върнати от разследващия полицай на П. на 26.10.2012 г. Спорният по делото въпрос е дали в периода, по време на който процесният автомобил не е бил във владение на касатора /тъй като е бил предаден доброволно в полицията във връзка с разследване по досъдебно производство/ ДПС се дължи, т. е били ли са налице в същия този период предпоставките на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ за освобождаване на П. от заплащане на ДПС. Според АС - С. в случая не са били налице предпоставките на чл. 58, ал. 4, изр. 1 ЗМДТ за недължимост на ДПС, тъй като процесният автомобил е бил регистриран за движение през целия период. Обстоятелството, че автомобилът не е бил във фактическо владение на касатора през този период, не води до друг извод. Единственият правнорелевантен факт за недължимост на ДПС е прекратяването на регистрацията на автомобила. Този факт в конкретния случай не е бил налице. Въз основа на това решаващият съд е приел, че разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ е неприложима. С оглед на изложеното съдът е отхвърлил жалбата на Петров срещу Акт за установяване на задължение № РА000236 от 23.07.2015 г., издаден от главен експерт в Дирекция "Местни приходи" при община С., в частта относно установени задължения на П. за данък превозно средство за лек автомобил "Пежо 307" с рег. № СН 2922ВВ, за периода 1.01.2011 до 1.11.2012 г. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 52, т. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б.. А според чл. 53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение, като за излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване. Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че единственият факт, който е от значение за недължимост на ДПС е наличието на прекратена регистрация. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в случая не налице хипотезата на чл. 58, ал. 4, пр. 1 ЗМДТ - липсват доказателства, а и не се твърди, че регистрацията на автомобила е била прекратена в периода 1.01.2011 г. - 1.11.2012 г. Напротив от доказателствата се установява точно обратното, а именно че автомобилът е бил регистриран за движение по пътищата на България. Следователно не са налице условията на чл. 58, ал. 4, пр. 1 ЗМДТ за недължимост на ДПС, тъй като не е налице прекратена регистрация за процесния период. Останалите обстоятелства, сред които и невъзможността автомобилът да се ползва от касатора, тъй като не е бил в негово владение, са без значение за дължимостта на ДПС, следователно - и за законосъобразността на обжалвания АУЗ. Неоснователно и недоказано е възражението на касатора, че лихвите не са определени законосъобразно. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че законната лихва е определена съгласно изискванията на материалния закон. Решението е правилно и в частта за разноските. Правилно касаторът е осъден да заплати на община С. сумата от 400 лева, от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева и 100 лева - внесен депозит за вещо лице. Предвид изложените съображения постановеното от първоинстанционния съд решение, в обжалваната част е правилно и не страда от релевираните в жалбата пороци, с оглед на което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което същата следва да бъде уважена, а касаторът - осъден да заплати на община С. сумата от 300 лева - съдебни разноски за настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, седмо отделение