Решение № 10115 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4573/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ), чрез процесуалния си представител юриск. А. Георгиева срещу решение 4689/11.02.2025 г., постановено по адм. дело 12660/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на М. А. А. гражданин на Сирия е отменено решение 12411/29.11.2024 г. на председателя на ДАБ в частта, в което е отказано на чужденеца хуманитарен статут. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател подробно е описал мотивите на първоинстанционния съд, с които изразява своето несъгласие, както и твърди за противоречие в мотивите на съда относно наличието на безогледно насилие в Сирия, тъй като съдът от една страна е извел съображения за такова насилие, а от друга страна е акцентирал върху променената обстановка там след 01.12.2024 г. в страната на произход на чужденеца и в тази връзка са данните, посочени и от съда, че ВКБООН продължава да се ангажира с временните сирийски власти, вкл. и чрез срещата на 29.12.2024 г. с кабинета на Дараа за обсъждане на хуманитарните потребности на провинцията . В тази връзка касаторът счита, че с възпроизведения абзац от актуалната справка, приложена по делото с дата от 14.01.2025 г. съдът е показал ангажираността на международните организации в районите на Сирия и определено не може да бъде преценен като подбран в подкрепа на изведените по рано съждения на съда за наличие на безогледно насилие. Твърди се и, че съдът не е отчел и игнорирал сведенията за подкрепата, която оказват на Сирия Европейската общност, ВКБООН, ООН, СЗО и др. международни организации. В касационната жалба се излагат оплаквания, че извадката от съда дава сведения за преустановени хуманитарни операции в изброените от него райони, но също така за получаването на хранителна помощ от два милиона сирийци. Според касатора съдът допълнително е цитирал съобщение от ВКБООН за наскоро разселени 1 млн. сирийци и приети на територията на Сирия над половин милион души, бягащи от въздушните удари в Ливан, преди да направи извод, че към настоящия момент по отношение на жалбоподателя били според съд налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне на хуманитарен статут. Касаторът излага оплаквания, че първоинстанционният съд неоснователно е разгледал и решил въпроса по същество на базата на своето убеждение, извеждайки заключението, че са налице предпоставките за безогледно насилие ( гражданска война ) по ЗУБ. Твърди се и, че оттеглянето на Башар Асад от власт не променя положението в Сирия в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източници става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане и прилагане на смъртни наказания и екзекуции, или на изтезания, нечовешко и унизително отнасяне или наказание, или тежи заплахи срещу живота и или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. В тази връзка се сочи, че тенденциите за общото положение в Сирия са по скоро положителни и в тази връзка последните новини за тази страна са свързани с работата около съставяне на правителство, начело с новоназначения премиер Мохамад Башир. Подробни съображения са изложени в касационната жалба по оплакванията срещу обжалваната част на решението на АССГ със сочени на различни журналистически материали български и на световни медии. В тази връзка се цитира решение по адм. дело 10324/2024 г. на ВАС. В заключение се посочва от касатора че е налице несъответствие на формираните от решаващия съд изводи с установените по делото факти и затова решението е неправилно и необосновано. Според касатора ако съдът беше обсъдил фактите и представените доказателства по делото би стигнал до различни правни изводи относно законността на административния акт. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и да се остави в сила същата част решението на Председателя на ДАБ. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Хичовски. Ответникът по касационната жалба М. А. А., чрез процесуалния си представител адв. Т. Лютфиева, я поддържа и моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неправилност на решението на съда в обжалваната му част. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени решението на председателя на ДАБ в частта, в която на М. А. А., с което му е отказан хуманитарен статут, първоинстанционният съд е приел, че от представената преписка и справката, представена в съдебното производство от дирекция Международна дейност при ДАБ категорично сочат, че в Сирия има гражданска война, както и че след падането от власт Башар Асад е напуснал страната и властта е поета от групировката Хаят Тахрир ал Шам , която е сформирала временно правителство. Според съда така установеното не означава нормализиране на положението в Сирия. Посочено е от съда, че от приложената по делото справка се установява, че Израел потвърждава, че атакува предполагаеми правителствени обекти за химическо оръжие, турската армия е атакувала позиции на сирийските демократични сили, а САЩ са атакували от въздуха десетки позиции. Съдът е признал, че са налице доброволно завърнали се сирийци, но въпреки това в Сирия е налице преобладаваща несигурност, вкл. въоръжени сблъсъци, повишена е престъпността и остатъчни боеприпаси, което продължава да представлява предизвикателство за цивилните лица. Съдът е обсъдил и представената регионална бърза справка от 02.01.2025 г. на ВКБООН, от която се установява, че несигурността в Сирия продължава да буди безпокойство, като в някои провинции се съобщава за продължаващи военни действия и жертви сред цивилното население. Съдът е отчел и позицията на ВКБООН ОТ 16.12.2024 г., според която Сирия продължава да бъде засегната от атаки и насилие в части от страната, има голяма вътрешно разселване, замърсяване на много части от страната с експлозивни остатъци от войната, опустошена е икономиката и има широкомащабна хуманитарна криза, като над 16 милиона сирийци се нуждаят от хуманитарна помощ. От извадките от електронни медии, представени от жалбоподателя в първоинстанционното производство, в съдебното решение е посочено, че за 3 дни в Сирия са извършени 35 екзекуции, като освен това е налице и страх от завръщане на Ислямска държава. Изводът на съда е, че с оглед на тежките и широко разпространени нарушения на правата на човека и продължаващите въоръжени конфликти и несигурност в Сирия, за жалбоподателя са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е изложил мотиви и, че е безспорно към момента на постановяване на решението му, че все още няма достатъчно информация, от която да се направи заключение, че след падането на режима на Башар Асад обстановката в Сирия се е подобрила и е безопасно връщането на жалбоподателя, поради което на същия следва да се предостави хуманитарен статут и след частичната отмяна на обжалваното решение на председателя на ДАБ, съдът е върнал в същата част преписката на същия председател на агенцията за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Решението в обжалваната част е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 9 ЗУБ е относима към субсидиарната закрила, какъвто е хуманитарния статут на търсещите международна закрила чужденци. В ал. 3, т.1 на същата разпоредба се третира възможността кандидатът да бъде изложен на тежки посегателства, в частност тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В процесния случай неправилно първоинстанционният съд, че връщането на чужденеца в държавата му по произход при наличната информация би било нарушение на принципа non revoulment ( забрана за връщане ). Този принцип е залегнал и в чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците, респ. в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, но той не предвижда за прилагането да се вземе предвид само и единствено държавата по произход на кандидатстващия за международна закрила чужденец. Следва в този случай да са налице данни, че връщането на чужденеца в държавата му на произход ще застраши здравето и/или живота му и, че това ще доведе за него до реална заплаха да претърпи тежка заплаха за живота му само с оглед присъствието му на територията на страната по произход, където бъде върнат. Тази преценка не може да игнорира бежанската история, установена в административното производство. От проведеното в административното производство интервю с М. А. А. няма данни да е установено той да е бил реално заплашван. На въпросите, зададени от интервюиращия го ответникът по касационната жалба е отговорил, че докато е живял в Сирия не е бил заплашван, не му е оказвано насилие, не е бил осъждан, нито е арестуван, както и не е имал проблеми заради това, че е [етническа принадлежност], [вероизповедание]. Пред интервюиращия чужденецът, който търси закрила е признал, че не е служил в армията, нито е получавал призовка за това, както и че не е имал никакви проблеми с властите в Сирия. Обяснил е също, че е напуснал Сирия и е дошъл в България за търси работа и да помогне на семейството си, защото са бедни и едно от децата му се нуждае от лечение, а не заради военни конфликти в страната му. Освен това в интервюто М. А. е заявил, че докато е бил в страната си по произход не му е оказвано насилие. За предоставянето на хуманитарен статут на лице, на което е отказан бежански статут, следва да се установи, че по отношение на него в страната му по произход е бил подложен на реална опасност по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 смъртно наказание или екзекуция или по т. 2 изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или по т. 3 тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Нито една от посочените предпоставки за предоставянето на хуманитарен статут не са налице по отношение на ответника по касация и това се установява от данните по делото. Както вече се посочи по горе в нито един момент от проведеното интервю с М. А., същият не е заявил, че по отношение на него са налице някоя от предпоставките по чл. 9 ЗУБ. Съдът не е преценил правилно бежанската история и неправилно е формирал изводите си само въз основа на информациите на различни електронни и др. медии. Игнорирано е в съдебното решение, че в интервюто си кандидатът за международна закрила е заявил, че е не е преследван в страната си, поради което за него не е приложим чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ предвид липсата на данни за тежки и лични заплахи срещу живота и личността му предвид, че те са относими към ситуацията на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Изнесеното в представените по делото справки съобщават за конфликтни ситуации в определени райони на Сирия, но не и в цялата страна. Следва да се посочи и, че цялото семейство на кандидата е в Сирия, което показва, че наистина ситуацията не е толкова опасна и ако той се завърне там и не са налице данни за тежки посегателства и заплахи за него в страната му за произход. Съдът не е посочил нито един район в Сирия, който е свързан с чужденеца, търсещ закрила или неговото семейство, в който да се извършват конкретни безогледни насилия, поради което цитирането на различни международни източници са актуални за сегашната обстановка в Сирия, но не е преценена от съда конкретната бежанска история, установена в административното производство и в която чужденецът изрично е заявил, че по отношение на него не е осъществявано насилие. Нещо повече изрично е посочено в интервюто, че М. А. иска да намери по добър живот за него и семейството му, вкл. и здравни грижи за едно от децата му, което сочи, че неговите желания са свързани с постигане на икономическо благосъстояние на семейството, а не като защита срещу безогледно насилие, смъртно наказание или тежки заплахи срещу живота. В тази връзка следва да се възприеме изразеното в решението на председателя на ДАБ, както и в касационната му жалба е за прилагането на чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ за молителя следва да е налице реална опасност от тежки посегателства и безогледно насилие, вследствие на въоръжени конфликти, като такива не са установени да съществуват за ответника по касация. Не са налице условията по чл. 15, буква (в от Директива 2011/95/ЕС, в който смисъл е и чл. 9 ЗУБ предвид, че за чужденеца няма никакви данни да е бил засегнат от тежко насилие или посегателство върху живота му и личността и той изрично в интервюто в административното производство изрично е посочил, че спрямо него не е осъществявано никакво насилие. Не са налице и критериите, посочени от Съда на Европейския съюз по дела С 465/07 и С 285/12. В решението на административния орган изрично се цитират справки на агенцията, от които се установява, че през периода от 01.08.2022 г. до 28.07.2023 г. в провинция Хасака където е живял М. А. е имало насилие на цивилни граждани през 2022 г., а през 2023 г. са намалели смъртни случаи в същата провинция, т.е. налице е по нисък брой инциденти със сигурността пет смъртни случаи на 100 000 жители за целия референтен период. В справката от 27.08.2024 г. административният орган е посочил, че към посочената дата не са налице данни за наличие на вътрешен или международен конфликти и не са в състояние да предизвикат масов ефект. За прилагането на субсидиарната закрила е необходимо насилието да е безогледно, каквото в процесния случай по отношение на М. А. А. не е налице и по отношение на него не съществува реална опасност от посегателство върху живота и личността му. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната му част е неправилно иса налице посочените от касационния жалбоподател отменителни основания, поради което решението в същата част като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което се отхвърли жалбата му срещу решението на председателя на ДАБ в частта на отказа да му се предостави хуманитарен статут. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение.