Решение № 13326 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3054/2010 г.

Решение № 13326 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3054/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на "Пеписто" ООД, представлявано от управителя Тодор Николов Пепеланов от гр. Чепеларе, срещу решение № 278/18.12.2009 г. на адм. д. № 21/2008 г. на Административен съд - Смолян. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора срещу Заповед № 835-ДС от 6.12.2007 г. на областен управител на област Смолян, издадена на осн. чл. 80, ал. 1 от Закона за държавна собственост, за изземване на описания в нея имот. Съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен адм. орган в изискуемата се форма и, че държането на имота от жалбоподателя действително е без правно основание. Обсъдени са всички направени от жалбоподателя възражения, които са приети за неоснователни. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Пред първоинстанционния съд касаторът е правил множество възражения, целейки да докаже че държи имота на правно основание. Твърди, че е налице наемно правоотношение между областния управител и ЕТ "Елит - Славка Пепеланова" по договор за наем от 31.05.1996 г. за недвижимия имот, представляващ търговски обект. Същата прехвърлила търговското си предприятие на жалбоподателя с решение № 981/18.11.2002 г. по ф. д. № 558/1995 г. изцяло, с всички права и задължения, вкл. и договора си за наем и жалбоподателя се явява неин правоприемник. Правилно съдът е изложил мотиви, че договорът за наем, сключен с областния управител и Славка Пепеланова не е могъл да породи правни последици, тъй като към тази дата Пепеланова не е имала качеството на търговец, поради заличаването й като такава през 1994 г., когато е прехвърлила предприятието си на Васил Тодоров Масурски с решение № 1393/94 г. фирменото дело. Не е била надлежна страна по договора за наем, сключен през 1996 г. А следва да се допълнят мотивите на съда и със следното: за сключения наемен договор с областния управител през 1996 г. Славка Пепеланова е действала с измама, представяйки се за търговец. Наемател на държавен имот е само един ползувател, който не може да отчуждава своето право - чл. 56, ал. 2 от Закона за собствеността. Поради това Славка Пепеланова не е могла валидно да прехвърли наемния си договор на жалбоподателя, както това е сторила по ф. д. № 558/95 г. с решение № 981/2002 г. освен, че не е била наемател. Това е още едно основание, сочещо че жалбоподателят не се намира като правоприемник по наемен договор в имота, държавна собственост и следователно държи имота без правно основание, посочено в обжалваната заповед за изземване. Не са налице и останалите наведени доводи в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения от съда. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение,