Решение № 2992 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12058/2023 г.
ВАСШесто отделение12.03.2024 г.докладчик Николай Ангелов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 356 от 06.11.2023 г., постановено по адм. дело 332 по описа за 2023 г. на Административен съд Кърджали.
ОСЪЖДА К. Мехмед,[ЕГН] от [населено място],[улица] да заплати на Директора на ТП на НОИ-Кърджали сумата от 100 лв разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Мехмед от [населено място] срещу Решение 356 от 06.11.2023 г., постановено по адм. дело 332 по описа за 2023 г. на Административен съд Кърджали. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, и да бъде постановено решение,с което жалбата против административния акт да бъде уважена. Ответникът - директорът на Териториално поделение на национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Кърджали, чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Кърджали е Решение 2153-08-177 от 26.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Разпореждане РП-3-08-01374356 от 07.06.2023 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ Кърджали. От фактическа страна по делото е установено, че с разпореждане РВ-3-08-01343635/26.04.2023 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Кърджали, на касаторката е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 14.07.2018 г. до 17.02.2022 г., в размер на 21860,36 лв.- главница и 6484,14 лв. лихви. От фактическа страна горното разпореждане е основано на резултатите от извършена проверка на ДОО, приключила със съставянето на Констативен протокол КВ-5-08-01196065/16.09.2022 г. В последния протокол е прието, че при получаване на процесните обезщетения К. Мехмед не е била осигурено лице, тъй като нямала статут на регистриран земеделски стопанин, по смисъла на КСО. С Решение 2153-08-149/14.06.2023 г., директорът на ТП на НОИ Кърджали е отхвърлил подадената срещу горното разпореждане жалба с вх. 1012-08-230/15.05.2023 г.Същото не е оспорено от касатора. С Разпореждане РП-3-08-01374356/07.06.2023 г., издадено на основание чл.114, ал.5 от КСО, ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Кърджали, е наредил да се извърши прихващане от изискуемо вземане на К. Мехмед от ДОО, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 от КСО, за месец 04.2023 г.- в размер на 650 лв. и за месец 05.2023 г.- в размер на 780 лв. Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ Кърджали, който с решението си, което е било предмет на съдебен контрол, е приел, че разпореждането е законосъобразно, поради което е отхвърлил жалбата срещу него, а самото разпореждане е потвърдено. С обжалваното първоинстанционно решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт. Възраженията, изложени в касационната жалба, за правомерността на полученото от К. Мехмед обезщетение са неотносими към настоящия спор. Това тя е следвало да стори в предходното административно производство по издаването на Разпореждане РВ-3-08-01343635/26.04.2023 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ Кърджали. Видно от доказателствата по делото, това разпореждане е било оспорено по администратевен ред.С Решение 2153-08-149/14.06.2023 г., директорът на ТП на НОИ Кърджали е отхвърлил подадената срещу горното разпореждане жалба с вх. 1012-08-230/15.05.2023 г.Същото не е оспорено от касатора. . При това положение и липсата на доброволно изпълнение от страна на касатора по влязлото в сила разпореждане за възстановяване на недобросъвестно полученото парично обезщетение същото е станало изискуемо, за което е относима нормата на чл. 114, ал. 5 от КСО, която е посочена като правно основание за издаването на Разпореждане РП-3-08-01374356 от 07.06.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Кърджали. При определяне на размера на сумата за прихващане (650 лева за месец 04.2023 и 780 лв за месец 05.2023), административният орган е приложил относимата законова норма чл. 114а, ал. 3, т. 2 от КСО. При изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и на основание чл.143 от АПК на ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв на осн. чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.24 от НзПрПщ за настоящата инстанция.По искането за присъждане на разноски за първата инстанция компетентен да се произнесе е състава на АС-Кърджали. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,