Решение № 12960 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6271/2013 г.

Решение № 12960 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6271/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Стефан Пенчев Клисуров, срещу решение № 1339 от 26.02.2013 г., постановено по адм. д. № 11032/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо, изх. № 02-1600-6500/9401 от 02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба . Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, включително заключението по съдебно-техническата експертиза, възраженията и относимата правна уредба. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо изх. № 02-1600-6500/9401 от 02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателната агенция, с което на земеделския производител изцяло е отказано заявеното финансиране по общо заявление за единно плащане на площ УИН: 16/140610/83916 от 10.05.2010 г. по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по мярка Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони /НР1/, както и са наложени санкции за бъдещ период - по СЕПП- в размер на 2927, 13 лв. и по НР 1 - в размер на 7443,77 лв. Оспорващият възразил, че нямало основания да се отказва субсидия по СЕПП и НР1, както и да търпи санкция за бъдещ период поради това, че очертаването на заявление за 2010 г. се извършвало върху неактуализирани карти от 2006 г., като в същото време не е знаел и не е бил уведомен за изготвянето на нови ортофотокарти. Изложил съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган-изпълнителния директор на ДФЗ-Разплащателна агенция, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Преценил оспореното писмо и за материално законосъобразно. Последният извод извел от заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, според която площите, заявени за подпомагане, в размерите, установени от административния орган, са недопустими за подпомагане. Съобразил, че до изменението в ДВ, бр. 21 от 2012 г. на Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, и приемането на нови чл. 16а, 16б, 16в, 16г в наредбата, не съществувало нормативен ред, по който да бъде приеман и определян допустим за подпомагане слой. Посочил, че нито временният специализиран слой от 2009 г., нито приетият допустим слой за 2010 г. имат обвързващ характер, като за единствено релевантно за отпускането на субсидията преценил обстоятелството дали парцелите отговарят на изискванията за подпомагане, като в тази връзка приел, че експертизата изцяло е потвърдила изводите на ответника. Съдът приел, че в подкрепа на горния извод са и представената по делото Декларация за допустимост на площи по предходна кампания, подписана от жалбоподателя, таблица от електронна проверка за допустимост, подписана от жалбоподателя, в която изрично било посочено, че единия от процесните БЗС - БЗС 80981-308-2 с площ 18,60 ха попада изцяло извън слоя за подпомагане за 2009 г. По тези съображения отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно. По делото няма спор относно факта, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, т. е. стопанисва земеделска площ, включена в системата за идентификация на земеделските парцели. Не се спори и че в срока, определен в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., в съответствие с чл. 32, ал. 1 ЗПЗП, чл. 41, ал. 2 и чл. 46 ЗПЗП, е подал заявление за подпомагане по образец. С уведомителното писмо на кандидата е отказано финансово подпомагане по СЕПП, за БЗС 68080-208-3-3 с площ 17, 58 ха. В обяснението към колона 5 от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо е посочен чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Посочено е още, че във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. са извършени административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 от 19 януари 2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, включително парцели/БЗС/, за които вследствие на установени застъпвания, кандидатът се е отказал или не е предоставил документи, доказващи правното основание за ползване. В обяснението към колона 5 от таблица е посочено и правното основание на чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗПЗП - кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по - малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2. По мярка Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони /НР1/, на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане за двата заявени от него парцела: БЗС 68080-208-3-3 с площ 17, 58 ха. и БЗС 80981-308-2-1 с площ 18,60 ха. В обяснението към колона 5 от таблицата на стр. 3 от уведомителното писмо е посочена разпоредбата на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., както и че кандидатът е заявил по - големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Посочено е още, че във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. са извършени административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 от 19 януари 2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, включително парцели/БЗС, за които вследствие на установени застъпвания, кандидатът се е отказал или не е предоставил документи, доказващи правното основание за ползване. Посочена е и правната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. С оглед изложеното по-горе, са неоснователни възраженията в касационната жалба, че оспореният административен акт не съдържа мотиви. В случая няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК актът да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, посочените в таблиците парцели, както и площ, която е приета за недопустима за подпомагане по всяка програма и схема, ведно с данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Както бе посочено по-горе, по отношение и на двете мерки, по които жалбоподателят е кандидатствал за финансово подпомагане, мотивите на административния орган се съдържат в обясненията към колона 5 на всяка от таблиците на стр. 2 и 3 от уведомителното писмо- съответно по СЕПП и НР1. В тях са посочени по две правни основания: по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП; по НР1 - чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и чл. 1, ал. 2 от същата наредба. Видно е, че от колони 3 и 4 от таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо, площта, покриваща изискването за минимален размер на стопанство и парцел е в размер, равен на установената площ. Затова е ясно, че е отказано финансово подпомагане поради наддеклариране - по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. По НР1 няма данни касационният жалбпоподател да извършва дейност в необлагодетелствани райони, поради което не е налице основанието по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., а му е отказано финансово подпомагане на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Същевременно оспореното уведомително писмо е и материално законосъобразно. По делото е приета и изслушана съдебно - техническа експертиза, видно от заключението по която, по - голямата част от заявените за подпомагане от жалбоподателя площи са недопустими за финансиране: БЗС 80981-308-2-1, заявен като затревени площи - мери и пасища, представлява стръмен каменист терен, изпълнен с каменисти и оголени участъци. БЗС 68080-208-3-3, заявен като естествени ливади, не е поддържан и е почти изцяло обрасъл с горска растителност, хвойна и храсти. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено. С неоспореното заключение се потвърждават изводите на административния орган, послужили като основания за постановяване на отказа от финансово подпомагане. Също така, към заключението на вещото лице (Приложение 1) е приложен протокол от теренна проверка на физически блокове и БЗС в тях от 23.06.2009 г. в землището на с. Черни Осъм, общ. Троян, видно от който целият физически блок 80981-308, в който попада един от заявените БЗС 80981-308-2-1, не отговаря на изискванията за подпомагане. Вещото лице е обсъдило и представената по делото Декларация за допустимост на площи по предходна кампания (2009 г.), подписана от жалбоподателя. Касационните възражения в тази връзка са неоснователни. Твърдението, че заключението на вещото лице, установяващо, че в състоянието на заявените парцели от 2006 г. до 2011 г. не е настъпила промяна, няма как да е верно, а и практически представлява оспорване на съдебната експертиза, което е недопустимо да бъде направено едва в касационното производство. Заключението на вещото лице, установяващо състоянието на заявените парцели е могло да бъде оспорено в първоинстанционното производство, но страната не се е възползвала своевременно от тази процесуална възможност. Възраженията в касационната жалба, че административната проверка е формална и неточна, поради това, че не е извършена проверка на място, също са неоснователни. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. Разплащателната агенция е задължена да извърши само на 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. В случая е извършена само административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не проверка на място, която се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение