Решение № 9311 от 5.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. Ангелова от гр.Пазарджик против решение 754/14.10.2022 г., постановено по адм. дело 641/2022г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против Решение 1012-12-162-1/08.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-12-01131033/18.05.2022 г., с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за общо заболяване за периода 01.11.2021-31.12.2021г в размер на 1089,95лв главница и 47,40лв лихва на основание чл.114 от КСО. Макар и лаконични в допълнение към жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касация директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-Пазарджик не взима становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост,алтернативно неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд Пазарджик, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пазарджик е Решение 1012-12-162-1/08.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане РВ-3-12-01131033/18.05.2022 г., с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за общо заболяване за периода 01.11.2021-31.12.2021г в размер на 1089,95лв главница и 47,40лв лихва на основание чл.114 от КСО. Въз основа на горните констатации, с Разпореждане РВ-3-12-01131033/18.05.2022 год. е разпоредено Ангелова да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 01.11.2021 год. до 31.12.2021 год. в размер на 1137,35 лева, от които 1089.95 лева главница и 47.40 лева лихви. Разпореждането е обжалвано от С. Ангелова пред Директора на ТП на НОИ Пазарджик. На основание чл. 117, ал. 3 от КСО с Решение 1012-12-162-1 от 08.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик същото е потвърдено. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно. Ето защо и не се откриват посочените от касатора основания по реда на чл.209 т.3 от АПК за отмяна на първоинстанционното решение. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Правилно е прието от контрола по разходите по ДОО при ТП на НОИ Пазарджик, че по отношение на С. Ангелова са изплатени парични обезщетения за общо заболяване, докато е извършвала трудова дейност в Община Пазарджик, за която да подлежи на осигуряване. Поради това законосъобразно ръководителя на контрола по разходите по ДОО при ТП на НОИ Пазарджик е постановил разпореждане за възстановяване на добросъвестно получени суми. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е достигнал до обосновани спрямо доказателствата по делото изводи и е приложил правилно материалния закон, поради което и съдебното решение следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,