Решение № 8942 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16751/2009 г.

Решение № 8942 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16751/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мурад Мохамед Алауад, срещу решение № 581 от 14.12.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата са развити подробни доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт предмет на това съдебно производство, вследствие допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби на закона - отменителни основания по чл. 146 АПК. Твърди се, че решаващия орган не е преценил правилно фактите и обстоятелствата на бежанската му история. Не е взето предвид, че в бежанския лагер Ал Рашедия в южен Ливан е работил за палестинската групировка "Фатах". Нарушена е и разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на председателя на ДАБ отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 АПК. Върховният административен съд, III отделение, след като обсъди данните по делото и възраженията на страните, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение председателят на Държавната агенция за бежанците при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Мурад Мохамед Алауад, като е приел, че липсват предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на исканата от жалбоподателя закрила по този закон. Издаденият административен акт е законосъобразен. Направеното с жалбата възражение за постановяване на обжалваното решение при съществено нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователно. Оспорения акт е издаден от оторизиран по закон административен орган - председателя на ДАБ, и в рамките на неговата компетентност. Решението е подробно мотивирано, като изложените в него фактически обстоятелства напълно обосновават правните изводи, до които е достигнал административният орган. От страна на административния орган са изследвани всички факти и обстоятелства, относими към бежанската история на кандидата за претендираните статут и хуманитарна закрила. Правилно административния орган е направил извод, че не са налице материалноправните предпоставки за приложението на двете хипотези на закрила. От данните по приложената преписка не може да се обоснове наличие на основателен страх от преследване по причина на раса, религия, националност, политическа или социална принадлежност, поради което да не може да се ползва от закрилата на държавата по произход. Лицето не е имало проблеми с официалните власти, а доколкото е работел за "Фатах", не е установено други групировки да са отправяли заплахи по тази причина. Палестинците, живеещи в Ливан не са ограничени в придвижването си, а наличните ограничения са във връзка с придобиване на гражданство. Живял е в бежански лагер, организиран от Агенция на ООН за подпомагане на палестински бежанци /UNRWA/. От приложената бежанска история не може да се направи извод, че е налице някое от обстоятелствата по чл. 8, предоставящи статут на бежанец. Освен това, следва да се приложи чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, тъй като е лице ползващо се от закрила на орган на ООН. Законосъобразно административният орган е отказал да приложи чл. 8. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да остане извън държавата си по произход, т. к. там е изложен на реална опасност от тежки посегателства - като смъртно наказание, изтезания и нечовешко отношение, тежки и лични заплахи срещу лицето, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. В страната не е налице ситуация на въоръжен конфликт, а също така не са установени обстоятелства, които да сочат, че е изложен на тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Доколкото се твърди, че няма постоянна работа и условията в лагера са тежки, то това не е релевантно към предоставянето на хуманитарен статут, т. к. не е свързано с посегателства по смисъла на закона. Правилно административният орган е приложил закона и с оглед предпоставките по чл. 9 от зуб. Двете хипотези са обсъдени в решението и са изложени фактическите основания за издаване на акта, поради което не е нарушен чл. 59, ал. 1 АПК. Неоснователно е оплакването за нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. При произнасяне по молбата за статут следва да се преценят всички относими факти, свързани с личното положение на молителя с държавата му по произход. Административният орган е обсъдил всички обстоятелства, като липсата на конкретни данни за преследване, е преценена на основата на конкретни обстоятелства. Не са налице доказателства за преследване, а и самият молител не сочи такива, както и липсата на доказателства не е съпроводена от задоволително обяснение за това. От доказателствата не може да се направи извод за отправяни конкретни заплахи относно живота и свободата му по причини, изложени в закона, поради което е неоснователно позоваването на чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанци. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. В хода на съдебното производство не се представиха доказателства, които да променят установената бежанска история на жалбоподателя. Представения доклад на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН)- ревизирана нота за приложимостта на чл. 1D от Конвенцията от 1951 г. също е в подкрепа на изводите на административния орган. В раздел "Б" на представения доклад конкретно са посочени кои палестински бежанци попадат в обхвата на посочения чл. от конвенцията, но тук не попада жалбоподателя. Безспорно е установено по делото, че той не е бил принуден да напусне Ливан, а е направил това по собствено желание с намерение за търсене на подобри условия за живот. Като е постановил изводи в този смисъл, административният орган е издал законосъобразно решение и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от изложеното, Върховният административен съд - III отделение,