Решение № 2876 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13223/2011 г.

Решение № 2876 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13223/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Енчо Генов Енчев от гр. Русе против решение № 36 от 02.09.2011 г., постановено по адм. д. № 364 по описа за 2011 г. на Административен съд - Русе. Релевират се доводи за неправилност поради нарушение на съдопроизводствените п правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалваната заповед на кмета на община Русе. Ответникът по касационната жалба в писмено становище оспорва основателността й. Заинтересованите страни не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на Енчо Генов Енчев от гр. Русе против заповед № РД-01-2481 от 21.07.2011 г. на кмета на община Русе, с която на осн. чл. чл. 46, т. 6 и т. 7, ал. 2 и ал. 5 от ЗОбС и чл. 31, ал. 1, т. 5 и т. 6 от Наредба на Общински съвет - Русе и въз основана решение по протокол № 7 от 13.07.2011 г. на Комисията по чл. 6 от наредбата, е прекратено наемното правоотношение с общината за общинско жилище в гр Русе, ж. к. "Дружба 3", бл. 53, вх. 4, ет. 3, п. 9. В мотивите на заповедта се сочи, че срокът на настаняването - две години, считано от последната настанителна заповед е изтекъл на 18.06.2011 г., а гражданинът не отговаря на условията, посочени в общинската наредба за продължаване на наемното правоотношение, тъй като притежава идеална част от недвижим имот. В мотивите към обжалваното решение съдът е приел, че обстоятелството, че жалбоподателят притежава идеална част от недвижим имот по наследство, не отговаря на обективната истина. Съдът се е обосновал с представените по делото доказателства, за това че целият имот, притежаван от неговата майка - Еленка Енчева, б. ж. на гр. Русе, поч. на 28.06.2008 г. е продаден на неговия брат - Васил Енчев с нот. акт № 168/1993 г., а други доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в обжалваната заповед административният орган не представя. Крайният извод обаче е, че обжалваната заповед съответства на материалния закон на отделно, самостоятелно основание - изтичане на срока на настаняване и липсата на безусловно задължение за административния орган за продължаване на наемното правоотношение, дори и при наличие на условия за настаняване. Според съда, административният орган е в хипотеза на оперативна самостоятелност да реши дали да продължи наемното правоотношение или не. Решението на Административен съд - Русе е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съдът приема, че при настаняване в общински жилища, предназначени за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, административният орган разполага с оперативна самостоятелност. Оперативната самостоятелност като начин на упражняване на законовите правомощия предоставя на административния орган възможност за преценка дали да действа, кога да действа и по какъв начин на извърши това. Оперативната самостоятелност/ дискреционната власт/ овластява, задължава органа да избере измежду няколко в еднаква степен законосъобразни решения да избере най- целесъобразното, полезното за държавата и гражданите и най- правилното решение. Оперативната самостоятелност като начина на упражняване на административните правомощия, е законово регламентирана дейност, чийто принципи на упражняване, граници и начин на избор на действие са очертани в нормите на чл. 6, чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от Административнопроцесуалния кодекс. При всички случаи, актовете, приети при при упражняване на дискреционна власт са подчини и на изискването за излагане на мотиви. Не е налице оперативна самостоятелност при упражняване на административните правомощия при настаняване на гражданите с установена жилищна нужда под наем в общински жилища. Нормата на чл. 42 от Закона за общинската собственост класифицира общинските жилища съобразно тяхното предназначение. В т. 1 на същия закон текст са посочени общинските жилища за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди. Предназначението на общински жилища може да бъде променяно, но само с решение на общинския съвет, по предложение на кмета на общината. Следователно, общинските жилища по чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОбС, не могат да бъдат използвани за други нужди на общината, освен за предназначението, за което за определени от общинския съвет. Всяко нарушение на това правило или нарушение на предвидената в ал. 2 процедура, би било в противоречие със закона. След като жилищата по чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОбС са предназначени за настаняване под наем на граждани с установена жилищна нужда, настаняването в тях зависи единствено от конкуренцията на жилищната нужда на гражданите, кандидатстващи за настаняване под наем. Кметът на общината не разполага с правомощие да преценява дали да настани гражданин с установена жилищна нужда или не, в жилище по чл. 42, ал. 1, т. 2 от закона, както и право да предпочете един от няколко граждани с различни жилищни нужди. В хипотезата на настаняване в жилища по чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОбС кметът на общината не упражнява дискреционна власт, както неправилно приема административният съд, а действа при обвързана компетентност - както по отношение на жилищата, така и по отношение на действията по настаняване и по отношение на правоимащите граждани. Определянето на жилищната нужда и настаняването в тези жилища е подчинено на нормативно регламентирана административна процедура, установени от общинския съвет в наредба, по силата на законовата делегация от чл. 45а от ЗОбС. Правната възможност за продължаване на наемното правоотношение е законово определена в чл. 46, ал. 4 от ЗОбС. Неправилно съдът приема, че разпоредбата очертава възможност / право/ само в полза на административния орган да прецени дали да продължи наемното правоотношение. Както се посочи, в производството по настаняване на граждани в общински жилища административният орган не действа при оперативна самостоятелност. Съгласно административноправната теория и практика, административните органи разполагат с административни правомощия, т. е. едновременно и с права, и със задължения, намиращи се в корелативна връзка. Ако чл. 46, ал. 4 регламентира една правна възможност, субективно право, то това субективно право може да принадлежи само на гражданите, които единствено могат да бъдат носители или само на субективни права или само на задължения. Следователно нормата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС следва да се разглежда като диспозитивна правна норма, която очертава правна възможност, но в полза на гражданите - да продължат наемното правоотношение, ако отговарят на условията, посочени в хипотезата на тази норма. Съгласно, чл. 31, ал. 5 от представената по делото Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищните нужди, възпроизвеждаща законовата разпоредба на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС настаняване под наем и продажба на жилища - общинска собственост, при изтичане на срока за настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинското жилище. Наредбата на общинския съвет извежда категорията на вече настанените граждани, желаещи продължаване на наемното правоотношение от общата категория на кандидатстващи за настаняване под наем, като регламентира производството по продължаване на наемното правоотношение като самостоятелно производство. Условията за успешното му провеждане са: на първо място - кандидатстващото лице да е вече страна в наемно правоотношение с общината, на второ място - искането за продължаване да е подадено преди изтичане на срока за настаняване и на трето място - лицето да продължава да отговаря на условията за настаняване. Ето защо, ако гражданинът е спазил изискването да депозира искане за продължаване по чл. 31, ал. 5 от наредбата, преди изтичане на срока за предходното му настаняване, последващото изтичане на срока в рамките на започналото производство по чл. 31, ал. 5 от наредбата, не може да му бъде противопоставено. Това следва от принципа, установен в чл. 6, ал. 1 от АПК, задължаващ административния орган да упражни правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Гражданинът е изпълнил задължението си в нормативния срок да поиска продължаване на наемното правоотношение и нито срокът за произнасяне от страна административния орган, нито начина на произнасяне, зависят от неговата воля и действия. Както се установява по конкретния правен спор, и кметът на община Русе е издал обжалната заповед след изтичане на срока на настаняването на жалбоподателя, и комисията се е произнесла след този срок. Ако се приеме изложената от административния съд теза, че изтичането на срока прекратява наемното правоотношение, независимо от започналото производство по продължаване по чл. 31, ал. 5 от ЗОбС, би се стигнало до нарушение на принципа, установен в чл. 6, ал. 1 от АПК. и принципа на законност, в измеренията му, установени в чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от АПК., както и до липсата на каквато и да било защита на гражданина, особено срещу незаконосъобразните изводи на административния орган. Следователно, за продължаването на наемното правоотношение, на лице, което е в производство по чл. 31, ал. 5 от наредбата, не може да се противопостави изтичането на срока на настаняване, след като искането за продължаване на наемното правоотношение е депозирано при административния орган преди изтичане на предходното настаняване. Както се установява по делото пред административния съд, административният съд незаконосъобразно е приел, че жалбоподателят не отговаря на условията за настаняване, поради наличие на идеална част от недвижим имот, придобит по наследяване. Видно от доказателствата по делото административният съд обосновано е приел, че доказателства за такава собственост не са налице. По силата на цитираната в решението покупко-продажба, едноличен собственик на посочения имот е братът на жалбоподателя, а след смъртта на майката през 2008 г. няма данни и доказателства за придобиване на недвижими имоти по наследство. При тази фактическа установеност, за жалбоподателя са налице изискванията за продължаване на срока за настаняване по чл. 31, ал. 5 от общинската наредба, поради което заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е издадена в противоречие със същата материалноправната норма. По изложените съображения, решението на Административен съд - Русе следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което обжалваната заповед на кмета на община Русе да се отмени като материално незаконосъобразна. Водим от изложеното, Върховният административен съд