Решение № 3970 от 12.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Коев против решение 5638 от 07.10.2022 г., постановено по адм. д. 4462/2021 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Н. Коев против заповед РА-30-283/22.03.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж Открит паркинг с асфалтова настилка, находящ се в УПИ І-1516, кв. 2, м. Манастирски ливади запад по плана на гр. София, район Витоша, като приведе строежа в съответствие с одобрените към разрешението за строеж инвестиционни проекти. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатира, че открития паркинг е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Позовава се на събраните по делото доказателства и прави извод, че строежът е извършен през 2020 г. и за него не са издавани строителни книжа. Приема, че в случая е приложима хипотезата на § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ, но същият не е допустим, поради което прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид факта, че строежът е V-та категория. Правилно съдът приема, че административния акт е постановен в предписаната от закона форма. В същият се съдържат подробни фактически основания за издаването му, както са посочени и правните такива. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който е констатирано извършеното незаконно строителство, като е приложена и ситуационна скица приложение 1 към констативния акт. Констативният акт е връчен на адресата на заповедта. Последният депозира възражение срещу констатациите в констативния акт, които са обсъдени от органа и са приети за неоснователни. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразни са и изводите на съда за съответствие на заповедта с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Последният представлява открит паркинг с асфалтова настилка, за който не са издадени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилно съдът приема, че строежът е извършен през 2020 г., който факт се подкрепя от всички събрани по делото доказателства в т.ч. и от твърденията на жалбоподателя, изложени във възражението срещу съставения констативен акт. След като строежът е изпълнен през 2020 г., то същият не е търпим. В тази насока изводът на съда за приложимост на § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ, е незаконосъобразен, но това не се отразява върху крайния извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Следователно като прави извод за законосъобразност на оспорената заповед, съдът постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените в този смисъл изводи се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, като такива които да ги опровергаят не са представени. По изложените съображения са неоснователни доводите на касатора, че не е установено времето на извършване на строежа. Неоснователни са и доводите, че строежът не е индивидуализиран. Същият е описан подробно като местонахождение, размери и площ, както в мотивите на оспорената заповед, така и в съставения констативен акт и приложенията към него. Твърдението в касационната жалба, че разпоредителната част на заповедта е неясна, тъй като жалбоподателят е задължен да премахне строежа и да го приведе във вид, съгласно одобрените инвестиционни проекти към разрешението за строеж от 28.07.1992 г., е неоснователно. Към делото са приложени одобрените инвестиционни проекти в т.ч. и вертикална планировка,в която е посочено каква е настилката и озеленените площи. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Н. Коев да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,